Министерството на икономиката май е на път да промени някои неща в действащия Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Това се разбира от разумни по принцип изказвания на министър Трайков за въвеждане на мълчаливото съгласие в административноправния свят на България и по различни проектодокументи, които получавам от приятели, спомнили си, че институтът бе вдъхновител, координатор и автор на първоначалния вариант на този закон.

Когато започна работата по този закон, замисълът бе относително прост, но радикален. Тогава – 1999-2001 г., в България бе два пъти по-евтино да правиш бизнес, като не спазваш законите. Ставаше дума за радикално съкращаване на процедурите, чрез които правителството и неговите служители се качват на главата на фирмите и потребителите.

Стигна се до съкращаване от 700 до 10-20 процедури. Такова съкращаване е направено от Людвиг Ерхард през 1949 г. като основна реформа на германската икономика след Хитлер. По-късно този маниер бе наречен "регулаторна гилотина" и регистриран като търговска марка. Законът трябваше да създаде условия, че тези процедури няма да се размножат наново.

Първоначалният му вариант предвиждаше действието на два принципа – този на мълчаливото съгласие и този на декларацията. За мълчаливото съгласие се подразбира, че щом няма възражения, всичко, което не е изрично забранено, е разрешено.

Това е основна характеристика на правото в съвременните либерални демокрации. В закона е направен опит да се приложи и обратният принцип за държавната и местната администрация: тя може и трябва да прави това, което й е изрично разрешено.

Мълчанието е съгласие бе махнато като уредба в проектозакона, но полуприложено спрямо отделни сделки и действия. А прилагането на закона в съответствие с първоначалния замисъл бе спряно най-вече от бетонирането на мълчаливия отказ чрез Административно-процесуалния кодекс през 2005 и 2006 г.

В предишното Народно събрание съответната комисия вече бе  гласувала формулата "мълчанието е съгласие". Но прегласува мнението си под натиска на своя председател Янаки Стоилов.Тук проблемът е в представата, че държавата има "право на първа брачна нощ" вместо гражданите.  Това всъщност е "управлението на закона" по времето на Хитлер и при комунизма. 

Обстоятелството, че сегашното правителство ще предложи на парламента да промени това положение само в регистрационните режими, не променя гипсираната от предишните народни представители обща неуредица с мълчаливия отказ в административния кодекс.

Към смислените предложения се отнасят административните наказания за нарушението на принципа  на мълчаливото съгласие. И обратно - разработването на специални методики за принципа за реципрочност и минималност на таксите и безпредметното повторение на текстове от конституцията е безсмислено и най-вероятно ще бъде обърнато срещу бизнеса.

Така се получи и с уредбата на фирмения регистър. Когато противниците (също правници, защитаващи собствения си бизнес) на неговата откритост и достъпност загубиха спора, те включиха такива лични данни в него, че накараха хората да се стреснат. Освен това достъпността бе подплатена с допотопен софтуер и времеемки начини на ползване. Сега империята на злото отвръща на удара и затваря регистъра в интерес на същите юристи.

Същото се случи и със закона за бизнес разрешенията. Изглежда, г-н Трайков и мнозинството в парламента не разбират, че нормалното (като през последните две години) и по-доброто (както е в повечето страни в Европа и Северна Америка) функциониране на регистъра е основа за работа на регистрационните режими с прилагане на принципа "мълчанието е съгласие".

Регистрите по тези режими ще функционират също толкова лошо, колкото лошо предвижда мнозинството да направи функционирането на общия регистър.

Доколкото може да се съди по проектите, новият вид на закона няма да реши поне три проблема на прилагането му.

Първият - след като бе премахнато министерството на държавната администрация, няма кой да прилага този закон. Вторият е, че в закона бе въведен много дълъг списък на стопански дейности, които подлежат на разрешения. По него България прилича на Киргизстан и Казахстан, а не на Полша или Естония.

Самият списък не позволява да се приложи възможността разрешителните режими да се превръщат в регистрационни, а регистрационните в уведомителни, дори всички просто да бъдат отменяни. Това още не може да се случи и поради липса на орган, който периодично да преглежда режимите и да ги премахва или дерегулира.

Третият проблем е, че с новите промени няма да се ограничи въвеждането на нови квазиданъци, защото правителството и парламентът не прилагат дори и елементарните методики за оценка на въздействията на законите и политиката, с които разполагат. 

Пълният текст в седмичния бюлетин на ИПИ www.ime.bg>