Лиричен колежански рок
Стил: рок
Формат: MC/CD
Издател: "Вирджиния рекърдс"
Ето го и него - новия, вече четвърти студиен проект на една от големите групи в последно време - Nickelback. Албумът се казва All The Right Reasons и със сигурност е дългоочакван за феновете на бандата. Последната им тава, която излезе в началото на 2004 г. - The Long Road, бе продадена в тираж от над 5 млн. копия, а всички факти са в подкрепа на твърдението, че новото отроче на квартета ще подобри постижението на своя предшественик.
Големият успех на Nickelback, които иначе влизат в категорията на бандите с по-тежко звучене, се дължи на успешната компилация от най-доброто от различни стилове. За това музиката на момчетата се харесва на феновете както на поп и рок, така и на алтернатив и дори метъл музиката. Големият плюс на новия All The Right Reasons лично за мен е наистина хард звученето, комбинирано с така популярните лирични инди елементи. Казано по друг начин - брутален саунд на китарите, класическо рок настроение и специфични вокали, които могат да ви накарат да се разплачете.
Лириката също ми допада доста, въпреки че не впечатлява с нищо особено - може би очарованието се крие именно в простия начин, по който нещата са поднесени. Парчетата в албума са 11, а пилотният сингъл е Photograph - баладично изпълнение, което разказва за тийн годините на фронтмена Чад Крьогер. Самата песен не е нищо особено от чисто музикална гледна точка, но пък за сметка на това успя да се наложи доста успешно в ефира и класациите. Няма как да не признаем, че все пак е доста лесно да се "зарибиш" по нея.
Това е и основната черта на All The Right Reasons - парчетата се възприемат доста лесно, независимо дали са енергични рок изпълнения или сълзливи колежански песни.
Трябва да призная, че някъде между слушанията долових и силно осезаема прилика в звученето между Nickelback и тийн-рок иконата Аврил Лавин. Зная, че много от вас няма да се съгласят с тази аналогия, но това наистина е така. В крайна сметка и таргет групата на бандата и певицата до голяма е една и съща...
Не можем да кажем лоши неща за проекта, но и не можем да го похвалим особено. Като цяло класически албум - нищо, което да ни изненада. Всичко това обаче доизгражда образа на съвременната рок музика, такава каквато все повече изпълнители се стремят да я правят. Силните парчета тук определено са лиричните, които имат и преимущество в количествен план. Nickelback обаче явно могат да правят невероятни мелодични парчета и си мисля, че дори и само заради тях проектът ще остави своята следа в рок музиката.