Какво ни казва бюджет 2011

На живо
Брифинг за учредяването на новата партия на Ахмед Доган

Какво ни казва бюджет 2011

Какво ни казва бюджет 2011
Бюджет 2011 беше приет миналата седмица, по-рано от обикновено. Основните му цели са: запазване на паричния съвет; ориентиране на публичните разходи към стимулиране на факторите, ускоряващи икономическия растеж; подобряване на бизнес средата и на инвестиционния климат.
За съжаление не е лесно да бъдат откроени политиките, които ще спомогнат за изпълнението на втората и особено за третата цел. Основната положителна черта на бюджета е сравнително ниският дефицит от 2.5% от БВП, който засега е само цел и предстои да видим дали ще бъде постигната.
При анализа на бюджета е нормално да започнем от макрорамката. Прогнозата за основните икономически индикатори за следващата година предизвика много дискусии около възможното надценяване или подценяване на икономическия растеж. Прогнозата за растежа може и да се сбъдне. Но основният проблем е, че
няма убедителен сценарий за икономическото развитие
който да защити тези очаквания.
Сравнително изненадващо звучи прогнозата за реален растеж на износа от 10%, който на фона на значително увеличената база през 2010 г. и неустойчивото икономическо възстановяване в глобален план е трудно постижим. Не са посочени и факторите за нарастване на потреблението, за което ненамаляването на заплати и пенсии не е достатъчно.
Макрорамката може да се сравни и с есенните прогнози на Европейската комисия. Икономическият растеж и дефлаторите според ЕК ще бъдат по-ниски през 2010 и 2011 г., което води до по-нисък номинален БВП с 3.3 млрд. лв. през 2011 г. Растежите на вноса и потреблението са също по-ниски, отколкото в прогнозата на МФ.
Ако ЕК се окажат прави, това създава рискове пред изпълнението на прогнозата за приходите независимо от твърденията за тяхното консервативно прогнозиране. Не случайно прогнозата на ЕК за дефицита за 2011 г. по европейска методология е 2.9% от БВП (при прогноза на МФ 2.5%), което е твърде близо до границата от 3%, по-скоро като уважение към целта на страната да бъде под 3%, отколкото като разбиране, че това ще е наистина така. Основна критика към бюджета е
отсъствието на буфери при непредвидени ситуации
което почти сигурно означава, че при настъпването им просто ще бъде увеличена целта за дефицита.
Липсва и яснота какво ще се случи, ако бъдат преизпълнени приходи. Досегашното поведение на правителството подсказва, че в подобна
ситуация по-скоро ще бъдат увеличени разходите, като основен кандидат за финансиране се очертава идеята за нов национален стадион.
Проектът на бюджет, който влезе в парламента, съдържаше няколко принципа, които можеше да се тълкуват като воля за стабилност:
1.Запазване на номиналния размер на разходите на нивата от 2010 г. – можеше да се разглежда като дисциплиниращо фискално правило, което иска да оптимизира разходите, без да им увеличава размера.
2. Запазване на данъчно-осигурителната тежест (сега освен промяната на акцизите, която беше на първо четене, имаме и повишение на осигуровките).
3. Запазване на структурната независимост на отделни фондове в депозита на публичния сектор в БНБ.
Парите, натрупващи се като резерв на здравната каса, трябваше да бъдат използвани за въвеждане на реални втори и трети стълб в системата.
Тези принципи бяха нарушени и доверието, което можеше да предизвикат, вече не е налице. Промяната им намалява стабилността. Несъмнено право на Народното събрание е да променя параметри на бюджета, но в случая се извърши и
промяна на фундаментални принципи
За съжаление промените не бяха отразени в доклада за бюджета и не беше представена в парламента променена консолидирана фискална програма, което е непрозрачност.
Оценките за влиянието на повишената осигурителна вноска е допълнителни приходи от около 370 млн., които при запазване на дефицита могат да означават допълнителни разходи в същия размер. В тази ситуация разходите като дял от БВП са в размер на 36.5%, което е повече от 2007 г. (36.2%) и колкото 2008 г., и по този начин не се потвърждава идеята за най-малкия размер на разходите, но те наистина остават на относително ниски нива. Липсата на информация не позволява допълнителните разходи (0.5% от БВП) да се разпределят точно като
издръжка, заплати и капиталови разходи. Но в първоначалния проект може да се отбележи относително ниският размер на капиталовите разходи (4.7% от БВП), които не кореспондират с приоритета за ускорено изграждане на инфраструктура.
По отношение на самата инфраструктура се създава впечатление, че към момента преобладават
елитарни проекти – магистрали, нова спортна зала, нов стадион, Български Лувър
Не е показан анализ, който да демонстрира предимството на подобна инфраструктура пред например пътища от по-нисък клас, съоръжения за масов детско-юношески спорт, ВиК, третиране на отпадъци (за което имаме да изпълняваме европейски цели, чиито срок изтича).
Непрозрачност за бюджета създават и натрупващите се просрочия в разходите. Не е наложена достатъчно строга дисциплина по отношение на разходите въпреки сериозните опити в тази посока под формата на повече информация за МФ и изискване да се поемат задължения, за които има предвидено финансиране (което е нормално за всеки бюджет).
Дисциплиниращите мерки продължават да се нарушават и ограниченията за размера на разходите на касова основа да се заобикалят с натрупване на просрочия. Те не позволяват реално да се разграничат разходите за съответната година, като част от разходите за 2011 г. предвиждат покриване на просрочия от предходни години. По този начин съществува риск от натрупване на нови просрочия през 2011 г. и отново се получава непрозрачност.
По отношение на разходите не се наблюдава и смяна на модела на предоставяне на публични услуги или услуги, при които има форми на административен контрол. Аутсорсването често води до оскъпяване на услугата в сравнение с използването на собствен персонал. Ако е налице подобна стратегия, за да е по-евтино за държавата -  необходимо е ясно да се посочат онези услуги, които държавата се отказва да предоставя, като разчита пазарът да заеме "празната ниша", като не трябва да забравяме и за възможните "пазарни провали".
Следващата година ще е третата поредна с дефицит, който естествено се
нуждае от финансиране. Той предвижда
вземането на нов дълг, който е в значителни размери
Не трябва да се пренебрегва ефектът на изтласкването при заеми от вътрешни източници, който може да възпрепятства устойчивото икономическо възстановяване. Заради използването на фискалния резерв като основен източник за финансиране на дефицита през 2009 и 2010 г. той намаля и това заедно с увеличението на брутния дълг ще доведе и до нарастване на нетния дълг, който е важен показател за фискалната устойчивост на страната.
Екзотичните идеи натрупаните средства в Сребърния фонд да се инвестират на БФБ трябва внимателно да се преценят, тъй като това предполага изваждането им от валутните резерви в БНБ и самостоятелното им управление. Това ще доведе до
намаляване на депозита на правителството в БНБ и спад в резервите
Поставената цел за 2.5% дефицит по европейска методология е амбициозна и представлява сериозна фискална консолидация в сравнение с прогнозата за 3.8% дефицит през 2010 г. Ако бъде постигната целта за 2011 г., това ще бъде доказателство за фискална дисциплина. Но още в прогнозата за настоящата година прави впечатление, че дефицитът на общините е оценен на 0.1% от БВП, която цел няма да се постигне лесно и може да доведе до увеличаване на общия дефицит за 2010 г. А това ще изисква още по-сериозна консолидация през 2011 г.
При оценката за цикличното състояние на икономиката в доклада за бюджета е посочено, че правителството ще води проциклична, затягаща политика през 2011 и 2012 г., която ще ограничава икономическия растеж. Приоритетната цел за дисциплина е представена като разумен компромис с изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
Това, което можем да си пожелаем, е прогнозата за икономическото развитие да се изпълни, да наблюдаваме едно добра събираемост на приходите и да не се налага в средата на следващата година да сме свидетели на нова актуализация в негативна посока.
*Авторът е преподавател в УНСС, бивш изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози и бивш председател на Комисията за финансов надзор