Кризите са възможност за учене. За последните 200 години с изключение на Голямата депресия големите финансови кризи възникваха в бедни и нестабилни държави, които впоследствие се нуждаеха от политически промени.

Днешната обаче се зароди в богатите индустриализирани страни - не само чрез срива на имотния сектор в САЩ, но и като следствие от лошото управление на финансовата система и публичните дългове в Европа. Сега въпросът е какво ще научи Европа и от какво значение ще са тези уроци и за останалата част от света.

Сегашните проблеми на Стария континент предлагат поразителни паралели със затруднения на страни от периферията на световната икономика в миналото. Вследствие от болезнените кризи като тази в Латинска Америка през 80-те и в Източна Азия след 1997 г. правителствата предприеха по-добри икономически политики и по-устойчиви механизми за управление на публичните си дългове. Днес дойде времето на Европа. Европейската криза премина през пълен цикъл.

след като правителствата се намесиха, за да гарантират задълженията на банките. Това на свой ред предизвика нови притеснения за кредитните институции, които са прекалено изложени на смятания за сигурен правителствен дълг. Държавните облигации обаче вече не изглеждат толкова стабилни.

Един от най-важните прецеденти от опустошителната дългова криза в Латинска Америка преди 30 години - през август 1982 г. Мексико шокира света, обявявайки, че не е в състояние да обслужва дълга си. Бюджетният дефицит на страната се оценяваше на около 11% от БВП. През по-голямата част от лятото на същата година Мексико продължаваше да заема от международните финансови пазари, плащайки по-висока рискова премия.

Банките се успокояваха със схващането, че държавите не могат да изпаднат в неплатежоспособност. Тогава обаче много държави, различаващи се съществено помежду си, започнаха да се подреждат като домино. Проблемите на Мексико се дължаха на факта, че страната отбеляза икономически възход, свързан с петрола, точно преди срива в цената му през 70-те.

Аржентина на свой ред пострада от лошите икономически политики на военната диктатура, която предприе злополучната инвазия на Фолклендските острови. Бразилия пък изживя ранна версия на сегашното икономическо чудо - бурен икономически растеж, финансиран с прилив на капитали отвън. В крайна сметка обаче тези

Фалитът на Латинска Америка щеше да срине банковите системи на големите индустриализирани икономики, причинявайки повторение на Голямата депресия. Само мексиканските дългови книжа формираха около 90% от капитализацията на някои големи американски финансови институции.

Решението на проблема се считаше за гениално по онова време.

Благодарение на него не се стигна до формален фалит на голяма латиноамериканска икономика (въпреки че Бразилия банкрутира за кратко след 5 години през 1987 г.). Бяха предприети три основни мерки: незабавна международна подкрепа посредством Международния валутен фонд; строги вътрешни ограничения, наложени от програмата на МВФ; и допълнително финансиране, осигурено от банките.

На никоя институция не й се наложи да отпише дългови книжа на страни от Латинска Америка поне до пет години след кризата, когато това не заплашваше стабилността на банките. В този момент се отпуши и кредитирането на нови проекти. Междувременно

Мерките за предотвратяване на европейската дългова криза като че ли повтарят тактиката за печелене на време, възприета в развиващия се свят през 80-те години. Налице е същата комбинация от международна подкрепа, рязане на публичните разходи (които предизвикват огромни протести) и очевидно опрощаване на отговорността на банките за проблеми, които те създадоха.

Големите банки във Великобритания, Германия и Франция подобно на предшествениците си от 80-те натрупаха огромни експозиции в смятания за безрисков правителствен дълг. Голямо отписване на държавни облигации на задлъжнелите членки на еврозоната би имало толкова катастрофален ефект, че би предизвикало нова паника в сектора. Осъзнавайки това,

Именно затова кризата се превърна в голямо предизвикателство за Германия, Франция и Великобритания. Германия и Франция предложиха механизъм за преодоляване на подобни кризи в бъдеще, който предвижда преструктуриране на дълг, емитиран в еврозоната след 2013 г. Целта е да се избегне шок на пазарите в сегашната ситуация.

Дори обявяването само на плановете за това обаче успя да създаде вълна от несигурност спрямо състоянието на банките. Затова едно дълготрайно решение би била възможността за отписване на дълг, когато е достигнал неустойчиво равнище.

Необходимо е обаче да се гарантира остатъкът от притежаваните дългови книжа. По този начин инвеститорите ще се сигурни, че няма да загубят вложенията си изцяло. Механизъм за справяне с държавни фалити би решил дългогодишен проблем на дълговите пазари.

Подобни предложения бяха широко обсъдени през 90-те и в първите години на новото десетилетие. Бившият първи заместник управляващ директор на МВФ Ане Крюгер работеше по създаването на план, с който да се преструктурира дълг по легален начин. С негова помощ трябваше да се избегнат колективните действия от страна на инвеститорите, които не позволяват ефективното справяне с държавен фалит.

Ако Европа покаже как този механизъм може да работи в най-лошия сценарий, несигурността ще бъде намалена и пазарите ще се успокоят. А в дългосрочен план ще разполагаме с работещ международен модел за преодоляване на тежки дългови кризи.