За пещерите не се говори много, поне не без повод. Проблемите, свързани с тях, излизат наяве за малко, обикновено в светлината на други събития. Илюстрация за това е случаят в пещерата "Духлата",  където преди десетина дни седем души престояха блокирани две денонощия заради проливните дъждове.

След като бяха спасени и събитията отшумяха, многобройните въпроси за съдбата на природните феномени и нуждата от закон и регламентиране на достъпа до тях се върнаха пак там – в тъмната дупка.

Влизането и режимът на посещенията в "Духлата" след инцидента ще стане още по-рестриктивен - достъп ще имат само пещерняци. Причината е, че освен най-дългата (18 километра), тя е и най-сложната лабиринтна пещера в България, което я прави доста рискована. Всъщност, ограниченията не са нова мярка. И сега пещерата се води за недостъпна за масовия турист.

Контролът е възложен на природен парк "Витоша", който е предоставил ключа от входа на "Духлата" на кмета на с. Боснек Роза Панкева. Тя го дава само на групи с правоспособен водач. Такъв е бил и водачът на блокираната на 4 декември в пещерата група. По думите на ръководителя на спасителната операция Атанас Русев, най-голямата грешка на групата е била, че не са проучили внимателно прогнозата за времето.

Русев обръща внимание и на факта, че в групата е имало три деца, които участниците в експедицията не са регистрирали в книгата за посещения. И това се случва при положение, че "Духлата" е една от пещерите с регламентиран достъп, а общият им брой достига 6000. Не всички са сложни като нея, но понякога и най-малката грешка в най-малката пещера може да се окаже опасна и дори фатална, казва Атанас Русев.

Спасителната акция в "Духлата" не е изолиран случай. В началото на октомври аварийно-спасителният отряд извади от "Пепелянката" пещерняк със счупен крак след падане от 50-метрова пропаст. Операцията е елементарна в сравнение с акцията в "Духлата", но показва, че има нужда от такъв отряд. Сложността на декемврийската операция идва от необходимостта за много кратко време да се намали водата в пещерата. "Ако се бяхме забавили малко, изходът щеше да е фатален", казва Русев.

Инцидентът извади на показ и други, недотам свързани с пещерното дело въпроси. Един от тях е липсата на всякаква координация между отговорните институции - Гражданска защита, полиция, спасителни служби. Според Атанас Русев е необходимо да има готови планове за действие и в случай като този трябва да се знае кой за какво е отговорен.

Друг проблем е, че спасителните екипи не разполагат с подходяща екипировка или нужните им машини и съоръжения. Последният път, когато държавата им е отпускала финансова помощ от бюджета е било преди години, за екипировка, която отдавна е остаряла, коментира Русев.

Наскоро заради зачестили нерегламентирани влизания и вандализъм бе въведен контролиран достъп в още две пещери край с. Боснек - "Пепелянката" и "Академик". Изгражда се система за контрол, която включва регистрация на посетителите и съоръжения за ограничаване на достъпа. Това са спорадични мерки, които не решават проблемите с всички близо 6000 пещери, нужен е специален закон, който да регламентира какво е позволено и какво не в тях и кой е длъжен да ги опазва, смята бившият депутат от зората на демокрацията Петър Берон, председател на Българската федерация по спелеология.

Едва около 1000 от природните феномени са защитени от някакви законови регламенти, но това не ги спасява от произвола на иманяри, бракониери, обикновени посетители. За останалите около 5000 пещери липсва дори формалната регулация, твърдят пещерняци.

"Незаконни сметища, добивни кариери, нерагламентирани стопански дейности също разрушават голяма част от пещерите в България", предупреждава зам.-председателят на федерацията Алексей Жалов. Само в карлуковския карстов район преди години са били открити 23 незаконни сметища във вертикални скали. В акция по почистване в "Леденишка яма" до пещерата "Леденика" са извадени един тон отпадъци. Освен че ги уврежда, това води до замърсяване на карстовите извори и пещерни реки, които се използват за водоизточници. 

Откриването или разширяването на мраморни и варовикови кариери също може да е фатално за скалните галерии. Подобна съдба грози например пропастната пещера "Нановица" край Ябланица, която попада в обхвата на разширение на строителна кариера, както и водната "Башовишки печ" в землището на с.Орешец, която е една от най-дългите. Сериозен проблем в последните години е незаконната търговия със сталактити и карстови образувания, някои от които се продават на цени между 60 до 120 лв.

На унищожение са подложени не само безстопанствени пещери, но и включени в списъка на природните забележителности, в природни и национални паркове и резервати, оплакват се пещерняците. За разлика от много други страни в България посещенията на голяма част от защитени пещери са напълно свободни и не се контролират.

Типични примери са "Темната дупка" край Лакатник и Деветашката пещера. Там от дълго време се унищожават редки екосистеми, драска се по стените, хвърлят се боклуци и т.н. Освен че остават своя "художествена" следа, част от туристите често си чупят и по нещо "за спомен". А само за образувание от 1 куб. см, в зависимост от вида му, на природата са необходими между 60 и 120 години, припомня Алексей Жалов.

Инцидентът в "Духлата" извади на бял свят нуждата от закон, който да въведе контрол и санкции и под земята. Проектозакон за пещерите вече има, той е заимстван и наподобява словашкия закон, който е един от най-добрите в Европа, твърди Петър Берон,  който е сред съставителите му. Изработен е от федерацията по спелеология по поръчка на екоминистерство през 2005 г.

Приет е от правителството и е внесен в 39-то Народно събрание, но така и не стига до пленарна зала. Внесен е отново в 40-ия парламент, приет е на първо четене от комисията по околна среда, но отново не се стига до обсъждане в пленарна зала.

Текстът на Петър Берон обаче не се приема единодушно от спелеолозите в страната. Те се противопоставят най-вече срещу идеята пещери да се предоставят на юридически лица срещу заплащане, на концесия. Според тях така има опасност да изчезне пещерният природен ресурс от научни данни.

Според проектозакона пещерите трябва да бъдат обявени за публична държавна собственост. В зависимост от начина на ползването им за тях ще отговарят шест министерства - на околната среда, на културата, на младежта и спорта, на вътрешните работи, на отбраната и на земеделието.

Така земеделското министерство например ще охранява пещерите в природните паркове, тези в националните паркове ще се охраняват от екоминистерството, служителите на Вежди Рашидов ще отговарят за 138-те пещери - културни паметници, а МВР - за всички останали.