Визионерският Близък изток

Визионерският Близък изток

Ако и 2010 г. ви се струва, че изминава, без да има яснота какво ще движи българската икономика след 10 години и къде ще е Източна Европа тогава, причината като чели е поне една. Липсва истински визионерският потенциал както на локално, така и на регионално ниво, а за съжаление това не е от днес и трудно ще се поправи за утре.
Все пак съвсем скоро Унгария и Полша ще поемат председателството на Европейския съюз, а то при желание би им позволило да направят една значителна визионерска крачка напред след комунизма и присъединяването към съюза. За това обаче се иска желание и визия.
Иначе пътища се строят из региона, включително и в България. Но те са базата за икономическия растеж, а не негов двигател. Отделно истинските важните проблеми, изискващи някаква визия, се решават на парче според писъка на времето. Примери за това са национализацията на личните пенсионни спестявания на хората в Унгария и отчасти в България, макар проблемите в песионното осигуряване да са налице още преди 10 години.
Затова този факт изглежда още по-фрапиращ на фона на случващото се в Близкия изток. Петродоларите, които страните в региона трупат благодарение на все още съществуващите петролни резерви, лека-полека вече няколко години отиват не просто за развлечение на развитите страни, за което пример е Дубай, а във въвеждането на нови технологии и трупането на знания, които да движат региона напред.
Това показва една обиколка на "Дневник" из Обединените арабски емирства - в частност в Абу Даби, Саудитска Арабия и Катар, организирана от General Electric. Без да претендираме, че тези страни изчерпват всички примери в света и дори в региона за визионерски подход към икономическото развитие на дадена страна, те все пак са примери, от които има какво да се научи.
Перлата на Персийския залив - Абу Даби
Обединените арабски емирства
Столица: Абу Даби
Население: 6.7 млн. души
БВП: 268 млрд. долара
БВП на човек от населението: 39 804 долара
Реален ръст на БВП: 7.3% за 2009 г.
Доказани петролни резерви: 98 млрд. барела
Основен износ: (суров петрол - 28%, реекспорт - 42%, газ - 4%)
Основен внос: машини и електрическо оборудване - 16%, скъпоценни камъни и метали - 17%, автомобили и др. транспортни средства - 11%, базови суровини и свързани продукти - 11%)
Първата ни спирка е Обединените арабски емирства (ОАЕ), и по-точно най-богатите от седемте Абу Даби. Шейхът на Абу Даби Калифа бин Зайет ал Нахаян е и президент на страната, а баща му Шейх Зайет бин Султан ал Нахайан, починал през 2004 г., е основен двигател за създаването на държавата през 1971 г. Съответно, макар обединението да е факт вече над 40 години, всяко от емирствата в него има собствено лице и търси своя път към социално-икономическо благоденствие.
Извън чистата логистика, за което се определя като добро място, последните няколко години Дубай се превърна в имотна и туристическа дестинация номер едно. В превръщането му обаче няма нищо странно, просто емирството се опита да диверсифицира икономиката си.
Петролът вече не може да бъде единственият му източник на богатство, макар и това да е второто най-богато емирството в това отношение. Уви, имотният балон се спука точно преди около година и на помощ на Дубай с близо 10 млрд. долара се притече съседното най-богато на петрол от всички емирства Абу Даби.
Доказаните му резерви са около 92 млрд. барела, или 94% от всички резерви в ОАЕ и около 6% от доказаните световни такива. Съответно близо половината от икономиката на емирството се дължи на петрола.
Взимайки поука от Дубай, и Абу Даби вече няколко години активно развива политика по диверфикация на икономиката си. За разлика от съседите си обаче то се насочва към високите технологии, авиацията, образованието, здравеопазването, транспорта и логистиката, зелената енергия и културния туризъм.
Това са някои от основните приоритетни сектори, заложени в приетата през 2006 г. визия за икономическото развитие на Абу Даби до 2030 г. Според нея след 20 години само една трета от икономиката на емирството трябва да зависи от петрола и за да реализира тази идея, Абу Даби взима пример от Норвегия.
Държавната компания Mubadala - основен инвеститор
Сред основните инструменти за целта е държавната компания Mubadala. Създадена малко преди смъртта на Шейх Зайет бин Султан ал Нахайан компанията започва да развива дейност по времето на новия шейх след 2004 г. и бурно инвестира по време на кризата.
Сред вложенията й са акции в компании като General Electric (GE), където е 14-ият най-голям акционер, Ferrari, италианската авиокомпания Piaggio, американската технологична AMD, където притежава близо 20% от капитала, една от най-големите инвестиционни компании Carlyle Group и др. Чистият инвестиционен доход обаче е само една малка част от реалните вложения, които Mubadala прави за развитието на Абу Даби. Основна част от дохода идва от партньорствата с различни мегакорпорации като GE.
"Нашето партньорство с GE се гради на нещо повече от едно сътрудничество. То е по-ценно от сумата на отделни части. То се гради на общата ни визия за съвършенство и съзнанието колко голям може да е приносът ни за развитието на този регион", каза Уалийд ал Мокараб ал Мухаири, главен оперативен директор на Mubadala Development Company.
"Ние сме глобална компания, но се свързваме на локално ниво с нашите партньори, защото целта ни е не просто да продадем един продукт, защото го имаме, а да отговорим на нуждите на даден пазар. Затова отношението към целия регион е такова, че компанията разглежда инвестиционните възможности във всяка една страна поотделно, като проектите ни в отделните държави в региона се допълват, без да се припокриват", коментира Набил Набайеб, президент и главен изпълнителен директор на GE за Близкия изток и Африка.
Mubadala и GE си партнират в различни области като енергетика, авиация, потребителско кредитиране и др. на база на споразумение от 2008 г. В началото на тази година двете дружества създадоха и съвместната компания Mubadala GE Capital. Капиталът й е 8 млрд. долара, участието - поравно, а целта - да осигурява структурирано финансиране. За момента съвместното дружество вече е насочило 2 млрд. долара в 45 потенциални проекта.
През следващите 10 години 1-2% от икономиката на Абу Даби трябва да зависи от авиацията. Националният авиопревозвач Etihad Airway се развива успешно, като емирството цели да се превърне в авиоционен хъб за поддръжка и ремонт на самолетни двигатели, както и в доставчик на самолетни компоненти.
Първата задача се изпълнява вече от авиационния център Abu Dhabi Aircraft Technologies (ADAT), базиран в самия Абу Даби,  втората задача е възложена на STRATA, базирана в Ал Аин. И двете са под крилото на Mubadala Aerospace и вече имат съществена клиентска база. STRATA е създадена едва тази година, но вече има договор за близо 1.3 млрд. долара с европейския Airbus. ADAT пък е основният център за ремонт на самолетни двигатели както от гражданската, така и от военната авиация.
Създаден е през 2007 г., в него работят около 3000 души, които трябва да се утроят до няколко години с развитието му. В тази връзка миналата седмица компанията подписа споразумение с GE за нови 150 млн. долара инвестиции в разширяването и обучението на хора за работа по нови още по-модерни двигатели като GEnx и GP7200 на американската компания, която реално е един от най-големите собственици на самолети в света, освен че произвежда самолетни двигатели. Свои двигатели в ADAT в момента ремонтират освен регионалните Etihad и Qatar Airways още машини на Thomas Cook, Fly Dubai, KLM, Royal Jet, Iberia, Air Berlin и др.
Зеленото е на мода
Една от най-интригуващите инвестиции на Абу Даби обаче е не друго, а зеленият град Масдар. Докато развитият свят е оставил зад гърба си изграждането на нови градове, Абу Даби ще вложи 18 млрд. долара в Масдар. Строителството започва през 2006 г., като кризата леко забавя плановете на Mubadala. Въпреки това в момента е изградено сърцето на града - научният институт Masdar Institute of Science and Technology, в който вече се обучават около 100 студенти на ниво магистър в областта на в алтернативната енергия и устойчивите технологии.
Освен това GE е отворил свои образователен Ecoimagination център вече в града. Масдар трябва да е изцяло готов до 2020 - 2025 г., като общата му застроена площ се очаква да бъде 3.8 млн. кв.м, а ширината и дължината по 1.5 км. Очаква се в него да живеят около 40 хил. души и поне още толкова да работят.
Градът ще е захранва изцяло от зелена енергия, като в момента се тестват над 40 различни слънчеви панели кои от тях най-ефективно ще произвеждат енергия за охлаждането на града. Отделно Mubadala вече е изградила 10-мегаватов фотоволтаичен парк, който да захранва града, когато е готов. Тъй като в момента Масдар ползва едва 14% от мощността на фотоволтаичния парк, останалата енергия отива в националната електрическа мрежа.
Времето ще покаже дали реално очакваните вложения от 18 млрд. долара в Масдар ще донесат възвращаемост за Mubadala и правителството на Абу Даби. Редица местни икономисти се съмняват в реалната икономическа изгода от този град. Все пак обаче те оценяват огромния му социален ефект като емблема за зелен начин на живот в целия свят. В Масдар ще се помещава и Международната агенция за възобновяема енергия - International Renewable Energy Agency (IRENA).
Освен мегазелен обаче Абу Даби има амбицията да се превърне и в мегацентър за културен туризъм. За целта в момента тече бурно строителство на един цял нов остров - Саадиат. Изгражда го държавната компания Tourism Development & Investment Company (TDIC). Засега е готов само музеят на бъдещото на Абу Даби, в които са изложени всички бъдещи планове за остров Саадиат.
Планира се той да привлича туристи със собствен Лувър и "Гугенхайм" и отделно да има свой Музей на Абу Даби - Zayed National Museum. Към пакета от изкуство емирството ще добави и няколко хиперлуксозни туристически обекти - хотели, вили, голф игрища. Очаква се, след като бъде изграден напълно през 2020 г., той да е дом на 145 хил. души и годишно да посреща по над 2 млн. туристи.