Джазът. Ритъм и мелодия, които звучат заедно без определени правила. Изисква импровизация. Вие избирате какво чувате. Можете да си мислите, че е едно и в един момент всичко да се преобърне. Джазът се появява някъде в началото на ХХ век. Има и по-конкретно - на 6 март 1913 г. е първото му споменаване, във вестника San Francisco Bulletin. Никой не знае обаче кога и дали заради джаза или въпреки него се появяват и джазовите хора. Те много приличат на музиката – богати са на истории и емоции, пълни са с изненади, и никога не спират да импровизират.

Той обича джаз. Обича работата си. Обича Бъдни вечер и концерта на Виенската филхармония на 1 януари (от  шест години се опитва да спечели билет за него. Ще заведе майка си). Обича кола. Обича туитър. Обича "Арсенал". Той е човек спокоен, но в същото време много жив. Интересен и по ненатрапчив начин самоироничен...

Това е само част от джазовия Йордан Жечев, творчески директор на рекламната агенция на 2010 година - DDB Sofia.   

Той е от онези хора, при които дистанцията сама изчезва. Може да се запознаете с него на обяд и да говорите за всичко - да започнете от магазин, "от-който-за-да-си-купиш-кисело-мляко-трябва-да-вземеш-ипотечен-кредит" и стигнете до студентски спомени. От шест месеца  има син - Сава. Той пък е син на покойния Тончо Жечев.

Седмицата в Американския е на две – учиш непрестанно четири дни, после почиваш останалите три. Всичко се слива. И съвсем спокойно, ако искаш да питаш някого нещо в 3.30 часа през нощта, влизаш в стаята му и питаш. Атмосферата беше невероятна. Обядваш с албанец, монголец, сърбин и се оказва, че на единия баща му е шеф на затвора в Косово, разказва истории", спомня си още Жечев.

В момента обаче търси 10 рационални причини да останеш в България. Той ще е лектор на българското издание на TED (на 8 януари 2011 г.). Не е разочарован, но иска да има смисъл от нещата. Следи новините само ако е достатъчно важно и се информира от майка си. "Тя изчита всякакъв вид преса и знае какво става", смее се Данчо.

Казва, че не му пречи никой политик, и се замисля дали това, че е по-малко заинтересуван, не показва че поведението му е безотговорно. Смята, че в повечето неща има скрити подтекстове и трябва да се знае постоянно кой кой е.

Героят на кампанията Surf the nation (за Mtel) трябваше да обиколи по абучен ред България. Никога не е било ясно точно накъде, защото местата са били определяни от хората във Facebook ден за ден. Данчо се включва да пътува с екипа за част от кампанията. "Можеше да се озовеш навсякъде. За една седмица, която ми се стори един ден, бях в Стара Загора, Търново, Угърчин, Хасково, Царево, Чепеларе, Шумен...

В България има велики хора на по 20", смята Данчо, който разказва развълнувано до еуфорично за това как "се будиш в къща на помаци в пет часа сутринта, правят ти качамак", "тръгнахме към Хасково, а пък минахме от не знам къде си", "черпеха ни с някакви ракии"... "Просто България не е София"...

Може да каже, че не би работил за БСП и най-вероятно за ГЕРБ, ако им предложат да участват в подготовката на предизборната кампания през следващата година. "Нас ни каниха преди време и агенцията тогава взе чудесна позиция – събраха ни и ни попитаха дали има някой, който ще гласува за този кандидат. Ако имаше, щяхме да приемем", разказва още Данчо.

Агенцията на Данчо е отговорна и за кампанията за най-досадна коледна песен – nohohoho. Причината да я организират е, че ги е яд, че ако нещо не харесват, хората в България си мълчат. "Това идва, защото хората са учтиви, а ако не стане ясно, че има проблем, никога няма да има решение. А другото, което е дразнещо, е, че се смята, че винаги трябва да се предлага алтернатива, когато се изказваш срещу нещо. Не тряба да правя най-нечовешкото шкембе, за да си позволя да кажа, че не ми е вкусна друга супата", смята Данчо и продължава:

Казва, че за съжаление още не са измислили кампания, която да промени нагласите на хората. Но и няма смисъл да се правят неща, които да показват картинката, без да провокират промяна. "Ако имаш проблем, трябва да му намериш решение. Мразя социални кампании, които показват, че можем някакви неща. Които са по-скоро за нас, отколкото за хората, които засягат", казва още Данчо.

Синът му се казва Сава, защото са искали името да няма умалително, а и "Сава не го бият в училище. Чисто е някак си, а и Сава е един от седмочислениците, ученик на св.св. Кирил и Методий". Представял си е, че при раждането му едва ли не целият живот ще му мине на лента и ще се пита какъв е смисълът на живота. Това по-скоро не се е случило."Виждаш едно миниатюрно човече, което не е живяло в мен девет месеца. Аз тепърва ще трябва да си изграждам връзката с него, странно е", откровен е Данчо. Сияе.

Смята, че Сава трябва да си създаде свой живот и да си го отстоява. Не би го посъветвал нищо, защото после ще гледа дали го е изпълнил. "Нямам никаква представа какъв баща ще съм. И това ме кефи, че всичко, което правя, се опитвам да е с идея за бъдещото, но не с конретен план. Защото, ако го имам, ще се опитвам да се придържам към него на всяка цена. А предпочитам да реагирам на момента и да съм отворен за импровизации."

Каза, че не е религиозен, но ... "всеки си казва, че не е, но има една приказка – по време на пожар ми покажи, кой не се моли"

Арсенал е любимият му отбор. Често говори за него. В деня на срещата ни даже има важен мач, който той много държи да гледа (впоследствие обаче го отмениха заради лошото време - бел.ред.) "Ние няма да дадем еди колко си милиона за голяма звезда, а ще вземем едно много талантливо дете, което ще развием", цитира Данчо треньорът на Арсенал Арсен Венгер и причината защо ги харесва. Преди мача обаче има среща с приятели, за да играе на Guitar Hero.

Данчо използва думата нечовешки с голяма честота и по-рядко нечовек, но същата може да бъде ползвана и за него. Въпреки, че той отрича. И казва "Силвио е нечовек..." Но това е друга история.