До 2010 г. Европейският съюз трябваше да се превърне в "най-конкурентоспособното, динамично и основано на знания общество в света". Това беше обявено официално през 2000 г. от Европейската комисия в т.нар. Лисабонска стратегия. Сега, когато десетилетието е към края си, можем

официално да заключим, че

Докато държавите членки регистрират ръст от 14% за последните десет години, то Северна Америка отбелязва ръст от 18%, Латинска Америка - 39%, Африка - 63%, Близкият изток - 60%, Русия - 59%, Сингапур, Южна Корея, Индонезия и Тайван - 52%, Индия - 104%, а Китай - 171%.

Европейците искаха да постигнат растеж със средства, които предпазват околната среда и допринасят за социалното приобщаване - желани цели, но определено не и стратегии за развитие.

Европейският пакт за стабилност и растеж (еврозоната)от 1995 г. също не се справи по-добре. Страните от еврозоната се съгласиха да ограничат бюджетните си дефицити до 3% от БВП. Целта беше да се осигури дисциплина, така че нито една държава да не може да се възползва от новата валута и да иска спасителна помощ от другите държави.

Всъщност държавите надвишиха лимита от 3% цели 97 пъти. В 29 от тези случаи нарушенията бяха предвидени от пакта, защото страните се намираха в рецесия. Останалите 68 случая бяха конкретни нарушения на текста на пакта и Съветът на икономическите и финансовите министри (ЕКОФИН) трябваше да наложи санкции. Досега обаче нито една държава не е наказана

Бюджетните ограничения, които държавите сами си наложиха, няма да бъдат прилагани сериозно, защото

- тема, достойна за Кафка и Молиер.

Тази година две държави - Гърция и Ирландия, бяха спасени с парите на останалите държави от еврозоната. Според член 125 от Лисабонския договор обаче нито една държава членка не носи отговорност и не поема задълженията на друга. Тази гаранция беше поискана от Германия. Доктрината за строга дисциплина обаче беше изоставена през май 2010 г., когато беше обявено, че светът ще се срине, ако Германия не отвори кесията си.

Слабостта на Пакта за стабилност и растеж проличава и от факта, че

Страната твърдеше, че дефицитът й е под бариерата от 3%, когато той далеч я надхвърляше. В отговор на гръцките лъжи европейската статистическа служба Евростат заяви, че високопоставени служители и

контролни органи в Атина "преднамерено са фалшифицирали" данните. По това време страната вече беше част от еврозоната и можеше да се възползва от парите на останалите.

Сега Германия е отворила кесията си и играе ролята на главен спасител на Гърция. Освен това на предколедната среща на върха европейските ръководители одобриха промяна на Договора от Лисабон, която трябва да въведе постоянен спасителен механизъм след 2013 г., наречен Европейски механизъм за стабилност.

Щом се прибра вкъщи, германският канцлер Ангела Меркел, която от месеци настояваше въпросният механизъм да бъде въведен, отпразнува приемането му като победа над останалата част от Европа. Механизмът беше необходим и от законова гледна точка, защото германският Конституционен съд постанови, че няма законова основа за използване на спасителните планове. Участието на кредиторски банки, което дълго време беше задължително условие за Меркел, вече не е наложително.

Преди година тя се заричаше да спре да приема пари от правителства с кредитен рейтинг BB като гаранция за своите валутни операции. Въпреки това през май ЕЦБ започна да изкупува гръцките рисковите облигации (junk bonds). В същото време банката обяви, че ще трябва да удвои своя собствен капитал. Ходовете на ЕС може и да му помогнат да стабилизира Европа за кратък период от време и да устои на спекулативните атаки на някои страни от еврозоната срещу бюджетните задължения. Но има риск в дългосрочен план те да доведат до дестабилизация. Досега финансовата зараза засягаше само банките, но предприетите от ЕС мерки ще улеснят разпространението й и сред държавните бюджети.

От това може да започне верижна реакция сред европейските страни, чиито

Днес рискът все още може да бъде ограничен, но той ще нарасне, ако механизмът се превърне в гаранция за всеки риск от неплатежоспособност, без да бъде обвързан с банките кредитори. Като се вземе предвид демографската ситуация и допълнителният натиск, който ще създаде нарастващият брой пенсионери, с това се задейства бомба със закъснител.

Когато политиците се опитват да преборят железните правила на икономиката, те губят. Този случай не е по-различен. Но те не обичат да получават съвети от университетски преподаватели. Много често предпочитат да отговорят с лоша шега, но този, който се смее последен, се смее най-добре.