Попитахме: Очаквате ли през тази година да има значителен брой проблемни облигационни емисии или този дългов пазар ще се стабилизира?
Ясен Иванов, главен портфолио мениджър, "ДСК Управление на активи"
Кратките отговори на двата въпроса биха били "не" на първия и "да" на втория. Ако трябва да се обоснова, то бих дал няколко аргумента. Повечето емисии, търгувани към момента, са издавани в периода 2005 – 2007 г. Почти при всички от тях частично или окончателно погасяване на главницата е имало до края на 2010 г.
При едни емитенти плащането е било безпроблемно, а при други възникнаха проблеми с обслужването на емисиите им. Голямата част от проблемните емисии бяха предоговорени, като в тези случаи новите параметри бяха съобразени с възможностите на конкретния емитент да се разплаща, а от своя страна инвеститорите изискаха по-висока премия за риск и допълнителни обезпечения.
Една много малка част от проблемните емисии завърши с искане на несъстоятелност на емитента и принудително събиране на вземанията. Накратко, до края на 2010 г. ние до голяма степен видяхме кои емитенти могат да си платят задълженията и кои изпитват затруднения и големи изненади не могат да се очакват, тъй като емисии с предстоящи първи плащания по главницата, при които е голямата неизвестна, почти не присъстват на фондовата ни борса.
Също така по време на кризата почти нямаше новоиздадени емисии, като тези, които бяха направени, бяха предварително договорени и изкупени от инвеститори, като тези емисии не стигнаха до реална търговия на Българската фондова борса. Така пазарът на облигации в България през последните години се свива постоянно с падежирането на съществуващи емисии и неиздаването на нови.
Бончо Иванов, портфолио мениджър, "ОББ асет мениджмънт"
Облигационният пазар в България като генезис основно се породи след нуждата от секюритизиране на част от големите кредитни експозиции в банковата система, която продължаваше да търси нормативна възможност за увеличаване на кредитирането. Малко са емисиите, чиито емитенти целенасочено търсеха публичен статут на своя дълг.
С оглед на това броят на борсово търгуваните емисии облигации ще продължава да пада, а 2011 г. няма да е годината за по-осезаемо възстановяване на и бездруго начинаещия ни облигационен пазар. Почти невъзможно ми се струва всички падежиращи изцяло или частично емисии през 2011 г. да покажат добре планирани парични потоци.
През новата година ще станем свидетели на преструктуриране на емисии с промяна на общите им параметри, рефинансирания през кредитни експозиции от банковата система и не на последно място покани за доброволни изпълнение на задължения, което в повечето случаи е и първа стъпка към ликвидация или реализация на обезпечение. Колкото и оптимистична да изглежда годината на заека, пазарът на облигации в България най-вероятно почти ще замръзне в изчакване на ново насищане на кредитите в банковата система, което със сигурност няма да е бърз процес и с толкова занижени скоринг критерии, каквито бяха.