Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага. Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби "Икономедиа" - дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник", заради журналистическо разследване за политическата корупция чрез отношенията власт, публични финанси и медии.

Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.

Ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. И обратно - стремежът да се ограничава свободата им със законови или административни мерки винаги е белег за авторитаризъм.

Най-пресният пример е с Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, позволяващ на правителството да контролира медиите с чудовищно високи глоби за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Вече се появиха и гласове за отнемане на току-що започналото унгарско председателство на ЕС.

 Макар и без толкова шум, България дава тревожни сигнали, че поема по стъпките на Будапеща. Управляващата ГЕРБ съвсем сериозно  обсъжда до предстоящите местни и президентски избори да бъде прокарван закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии (бел. ред. - в събота по "Нова телевизия" премиерът Борисов също заяви, че такъв закон трябва да има).

В навечерието на Коледа държавата в лицето на КЗК наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД заради публикации за връзките между власт, пари и медии. Това е  опасен прецедент, а по-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.

Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка - Корпоративна търговска банка. Тя от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, депутат от ДПС (да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател).

Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че преди това подкрепяха безусловно тройната коалиция.

В жалбата до КЗК се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки публично известни факти.

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка - КТБ.

2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари - април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата банка е били насочен към "Нова българска медийна група".

3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.

Тези факти не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Но комисията е приела, че те не са достатъчни за извода, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".

Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" за експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева - т.е. дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК искането за такава експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ - Вестникарска група България", срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").

Сега наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й са си позволили коментари и оценки на базата на официални факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите в демократичните общества е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече - дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения за тях.

Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна - че парите на държавни предприятия  са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ в ущърб на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика - да накаже лошия вестоносец.

Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.

Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси - с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната (заради бюджета) и законодателната (заради назначаването на членовете й) власт и с подобни решения поражда съмнение, че обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

С практиката си Европейският съд за правата на човека в Страсбург е наложил трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането й в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото.

Глобата на КЗК де факто е за публикувана информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". Така излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. ЗЗК трябва да осигури защита на търговците и да гарантира разширяване на конкуренцията и свободната инициатива, но той не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:

1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността.

С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масова информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Защото медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото.

За да не се стига до цензура, в нормалните държави не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира поне минимална равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно формализиран) го няма.

В случая няма никакво съмнение, че с погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК се заобикаля конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция на КЗК като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.

Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност.

Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.

Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.