Икономиката се движи от модните за даден момент сектори - преди кризата това бяха недвижимите имоти, а след нея - инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). А модата за тях беше зададена отвън.

Свръхконцентрацията на средства в даден отрасъл без ясна рамка и логика за развитието му през следващите години поражда тревожна атмосфера, която експертите наричат надуване на балона. Последствията не закъсняха - имотният балон вече се спука.

В момента Националната електрическа компания (НЕК) е подписала предварителни договори за присъединяване на 4500 мегавата мощности от ВЕИ, съобщи депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. "Не е възможно системата да поеме всички тези мощности, реално изпълнимите ще бъдат отсети от спекулативните след влизането в сила на нов закон за енергетиката от възобновяеми източници", допълни депутатът.

Според проекта всички инвеститори, които искат да се включат към мрежата на НЕК, ще трябва да плащат на мегават по 25 хил. евро такса за присъединяване, както и гаранция за участие от 5000 лева. Освен това предстои Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да разработи двегодишен план съвместно с НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), в който да бъде определено от какви мощности реално има нужда страната, както и къде могат да бъдат поставени.

Национален екшън план до 2020 г. вече беше изпратен от ведомството в Брюксел заради изискванията на Европейската комисия. Според него до 2020 г. България трябва да произвежда 16 на сто от общо използваната енергия от възобновяеми източници. "Според мен тази цел ще може да бъде постигната, но по одобрен план", допълни Николов.

Заради рисковете от възникване на спекулации с ВЕИ в България "Дневник" потърси за мнение и прогноза енергийни експерти и инвеститори (виж карето). Според едни заради държавната политика на изкуствено поддържани ниски цени на ток и липса на свободен пазар на енергия зелените централи изглеждат скъпи. В Турция екологичните мощности са защитени само от минимална изкупна цена.

В Холандия много собственици на вятърни паркове предпочитат да не ползват преференциалната тарифа, а да продават на пазарен принцип, защото цената там вече е по-изгодна. В момента енергийната политика поощрява инвеститора, а не потребителя, което надува спекулативен балон, твърдят застъпници на противоположната теза.

заради постепенното затваряне на топлоелектрическите централи на въглища, единодушни са браншовите асоциации. Освен това непостоянният характер на източници като вятъра и слънцето означава, че ВЕИ централите ще могат взаимно да се балансират само ако са повече, твърдят от АПЕЕ. Заради навлизането на нови и по-евтини технологии обаче ще се наложи и намаляване на изкупната тарифата.

Освен очакваното въвеждане на депозита за присъединяване по идея на Българската фотоволтаична асоциация се разработва и публичен регистър на изградените и планираните екоцентрали, който да изкара на светло интересите в сектора.

Сред основните критики на бизнеса към националния екшън план беше подценяването на потенциала за централи на вятърна и слънчева енергия. "Смятаме за реалистично през 2020 г. България да разполага с между 2000 и 3000 мегавата инсталирани вятърни мощности", заявява Ньотликс. Според плана преференциите трябва до отпаднат след постигането 1256 мегавата мощности. Подобни са разминаванията и при фотоволтаиците.

Като лакмус за бизнеса с екоенергия в България през 2011 г. може да послужат целите на ЕС в областта. Миналата година икономическото министерство изнесе данни, че е потребелението на ток от зелени източници гони 10 на сто. Според европейското законодателство тази година страната трябва да достигне 10.72% дял на ВЕИ в крайното потребление.

Но все пак НЕК може да присъедини нови зелени мощности според капацитета си. От компанията казаха, че няма да свързват вече изградените централи и дори тези, които разполагат с предварителен договор, докато парламентът не гласува новия закон за екоенергията, т.е. поне до средата на 2011 г. "Каква е гаранцията, че след шест месеца ще изпълняват новия закон, като те не изпълняват сегашния", попита реторично Киряков.

Всяка година до 31 март енергийният регулатор определя преференциални цени за тока от възобновяеми източници. Стойността му е равна на 80% от крайната цена на електроенергията за битови абонати плюс добавка. Тя се определя от вида на енергоизточника и тяхнологията. През 2010 г. най-скъп е токът от фотоволтаични централи с върхови мощности до 5 кВт - 792.89 лева за мегаватчас.

Най-евтина е енергията от водни централи до 10 мегавата - 110.79 лв. за мегаватчас. За сравнение - средната цена за битовите потребители е 90.27 лева за мегаватчас. Заради преференцията през 2009 г. от потребителите на ток към ВЕИ отрасъла са изтекли 82 млн. лв., сочат данни на БСК.