Екоенергията - между балона и закона
4500 мегавата мощности от ВЕИ трябва да бъдат включени в мрежата според подписаните предварителни договори |
"Икономиката е равна на пари плюс фантазия", с тази кратка формула един известен университетски преподавател у нас описваше желаното за всяка държава стопанско развитие. В България за съжаление липсва вторият компонент на идеалната формула - въображението.
Икономиката се движи от модните за даден момент сектори - преди кризата това бяха недвижимите имоти, а след нея - инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). А модата за тях беше зададена отвън.
Свръхконцентрацията на средства в даден отрасъл без ясна рамка и логика за развитието му през следващите години поражда тревожна атмосфера, която експертите наричат надуване на балона. Последствията не закъсняха - имотният балон вече се спука.
"Има балон във ВЕИ сектора и той съществуваше вече, когато дойдохме на власт преди година", каза преди няколко дни в интервю за "Дневник" министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. По думите му е време да се ограничи безразборното нарастване на проекти, с тази цел се подготвя нов закон за ВЕИ. Другият проблем е преференциалната цена, по която се изкупува енергията от ВЕИ.
В момента Националната електрическа компания (НЕК) е подписала предварителни договори за присъединяване на 4500 мегавата мощности от ВЕИ, съобщи депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. "Не е възможно системата да поеме всички тези мощности, реално изпълнимите ще бъдат отсети от спекулативните след влизането в сила на нов закон за енергетиката от възобновяеми източници", допълни депутатът.
Според проекта всички инвеститори, които искат да се включат към мрежата на НЕК, ще трябва да плащат на мегават по 25 хил. евро такса за присъединяване, както и гаранция за участие от 5000 лева. Освен това предстои Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да разработи двегодишен план съвместно с НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), в който да бъде определено от какви мощности реално има нужда страната, както и къде могат да бъдат поставени.
Национален екшън план до 2020 г. вече беше изпратен от ведомството в Брюксел заради изискванията на Европейската комисия. Според него до 2020 г. България трябва да произвежда 16 на сто от общо използваната енергия от възобновяеми източници. "Според мен тази цел ще може да бъде постигната, но по одобрен план", допълни Николов.
Заради рисковете от възникване на спекулации с ВЕИ в България "Дневник" потърси за мнение и прогноза енергийни експерти и инвеститори (виж карето). Според едни заради държавната политика на изкуствено поддържани ниски цени на ток и липса на свободен пазар на енергия зелените централи изглеждат скъпи. В Турция екологичните мощности са защитени само от минимална изкупна цена.
В Холандия много собственици на вятърни паркове предпочитат да не ползват преференциалната тарифа, а да продават на пазарен принцип, защото цената там вече е по-изгодна. В момента енергийната политика поощрява инвеститора, а не потребителя, което надува спекулативен балон, твърдят застъпници на противоположната теза.
Необходимостта от чиста енергия ще нараства
заради постепенното затваряне на топлоелектрическите централи на въглища, единодушни са браншовите асоциации. Освен това непостоянният характер на източници като вятъра и слънцето означава, че ВЕИ централите ще могат взаимно да се балансират само ако са повече, твърдят от АПЕЕ. Заради навлизането на нови и по-евтини технологии обаче ще се наложи и намаляване на изкупната тарифата.
"Днес например слънчевите панели са много по-евтини, отколкото преди една-две години", казва Себастиан Ньотликс, изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).
"Държави като Испания и Чехия показаха, че нереалистично високите преференциални изкупни цени могат да доведат до внезапна експлозия от нови проекти, която впоследствие се коригира много трудно", признава обаче Ньотликс.
Освен очакваното въвеждане на депозита за присъединяване по идея на Българската фотоволтаична асоциация се разработва и публичен регистър на изградените и планираните екоцентрали, който да изкара на светло интересите в сектора.
Сред основните критики на бизнеса към националния екшън план беше подценяването на потенциала за централи на вятърна и слънчева енергия. "Смятаме за реалистично през 2020 г. България да разполага с между 2000 и 3000 мегавата инсталирани вятърни мощности", заявява Ньотликс. Според плана преференциите трябва до отпаднат след постигането 1256 мегавата мощности. Подобни са разминаванията и при фотоволтаиците.
И все пак колко зелена енергия ще имаме
Като лакмус за бизнеса с екоенергия в България през 2011 г. може да послужат целите на ЕС в областта. Миналата година икономическото министерство изнесе данни, че е потребелението на ток от зелени източници гони 10 на сто. Според европейското законодателство тази година страната трябва да достигне 10.72% дял на ВЕИ в крайното потребление.
"Едва ли ще има затруднения при този напор на вятърните турбини", смята Люлин Радулов, който е сред авторите на екшън плана. Според Велизар Киряков от Асоциацията на производителите на екоенергия ще бъдат достигнати не повече от 6.5–7%. Възможно е Брюксел да бъде сезиран за начина, по който България събира информация и води статистиката си за зелените източници.
Но все пак НЕК може да присъедини нови зелени мощности според капацитета си. От компанията казаха, че няма да свързват вече изградените централи и дори тези, които разполагат с предварителен договор, докато парламентът не гласува новия закон за екоенергията, т.е. поне до средата на 2011 г. "Каква е гаранцията, че след шест месеца ще изпълняват новия закон, като те не изпълняват сегашния", попита реторично Киряков.
Всяка година до 31 март енергийният регулатор определя преференциални цени за тока от възобновяеми източници. Стойността му е равна на 80% от крайната цена на електроенергията за битови абонати плюс добавка. Тя се определя от вида на енергоизточника и тяхнологията. През 2010 г. най-скъп е токът от фотоволтаични централи с върхови мощности до 5 кВт - 792.89 лева за мегаватчас.
Най-евтина е енергията от водни централи до 10 мегавата - 110.79 лв. за мегаватчас. За сравнение - средната цена за битовите потребители е 90.27 лева за мегаватчас. Заради преференцията през 2009 г. от потребителите на ток към ВЕИ отрасъла са изтекли 82 млн. лв., сочат данни на БСК.
Мнения Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия Балони съществуват само там, където няма добавена стойност. Аналогията между ВЕИ отрасъла и имотния пазар е неправилна, защото недвижимото имущество освен земеделската земя не е средство за производство. При възобновяемите източници няма балон. Вятърните генератори произвеждат енергия. Балонът се надува от правителството и енергийния регулатор, защото цените на електроенергията изкуствено се поддържат ниски. Няма как токът да е толкова евтин, ако енергийният пазар е свободен. Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Балон има, защото са заявени за присъединяване повече мощности, отколкото системата може да понесе. Държавата е в много трудна ситуация - от една страна, трябва да присъединява нови ВЕИ мощности заради политическия натиск, а от друга, не може да си позволи да вдигне рязко цената на тока за бита. В един момент просто няма да купува този ток. След започването на кризата цените на тока в региона са спаднали рязко и единствената конкурентоспособна енергия за експорт е тази на АЕЦ "Коздлодуй". В страната остана само скъпият ток, от новите мощности на "Енел", предстои да се пусне и централата на AES, както и токът от ВЕИ. Люлин Радулов, Черноморски регионален енергиен център Проблемът на българската енергийна политика е, че поощрява само инвеститора. Една балансирана политика ще е насочена и към потребителите. Надуваме балон с фотоелектрическите мощности. Технологията е скъпа, нискоефективна и трябва да се развие, за да инсталираме още мощности. Нямаме нужда от масова подкрепа за проекти на големи открити пространства. Може би след десет години. Първо трябва да поощрим възобновяемата енергия в сградите. |
Зелените работни места - засега твърде скъпи Възходът на доскоро фантастични технологии за зелена енергия, подкрепян щедро с публични средства в цял свят, може да повтори цикъла на прегряване и рязко охлаждане на инвеститорския интерес към определен отрасъл. Проучване на италианския институт "Бруно Леони" показа, че капиталът, изразходван за създаването на 1 работно място в зелената енергетика, би могъл да създаде 6.9 или 4.8 работни места - съответно в производството или икономиката като цяло. Държавната политика в тази сфера по-скоро би преместила вече работещите от един сектор в друг, отколкото да повиши заетостта. Изследвайки опита в Испания, Германия и Дания, институтът стига до извода, че зелените работни места зависят от производството например на вятърни турбини или соларни панели, а не от търсенето на енергия. Такава ситуация ощетява държавите, които не изнасят технологии. |