Доклад на Центъра за изследване на демокрацията: Енергетиката в България остава на тъмно

Секторът запазва проблемите си - коруцпия, липса на прозрачност и лошо управление |
Въпреки че правителството си беше поставило за задача да реформира управлението на държавния енергиен сектор, за една година отрасълът е запазил характерните си черти - явни конфликти на интереси на най-високо политическо равнище, корупция, лошо управление на дружествата, както и липса на адекватен надзор в сектора.
Това показва анализът "Енергетика и добро управление" на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен във вторник. Забележките съвпадат с направените в последния доклад на организацията в края на 2009 г.
"Прекалената концентрация на публични финанси поставя обществените поръчки в постоянен риск от корупция, измами и незаконно използване или присвояване на пари", смятат от центъра. Съществуващата нормативна уредба не е е достатъчна, а като фактор за повишен корупционен риск от дружеството отчитат и приватизацията на електроразпределителните дружества.
Повече от половината обществени поръчки в сектора от 2007 до 2009 г. са проведени с конкурси, в които не е имало реална конкуренция, пише в доклада.
Като емблематични нарушения в процедурите от ЦИД определят концентрацията на паричните ресурси на държавните енергийни предприятия в определени банки, съществените разходи за консултантски услуги по проекта АЕЦ "Белене", както и използването на наредбата за възлагане на специални поръчки (важни за националната сигурност и няма информация за тях) при сключването на договори за ремонт на ядрените реактори в атомната централа и при избора на охранителна фирма за ТЕЦ "Марица-изток 2".
"Липсват и добре структурирани механизми за контрол и санкциониране при големите поръчки", категорични са експертите. В доклада е изтъкнато, че много е намалял обемът на проведените обществени поръчки - от 10.3 млрд. лева през 2009 г. на 3.6 млрд. лева през 2010 г. От ЦИД обаче не са отчели проведената поръчка от БДЖ, сключена през 2009 г., която е на стойност 4.6 млрд. лева и ще се изпълнява през следващите 15 години.
Сред проблемите е и съществуването на излишния според ЦИД "Български енергиен холдинг" (БЕХ), който и според икономическия министър Трайчо Трайков "не върши работата, за която е създаден". "БЕХ се превръща в самостоятелна допълнителна структура, която действа като клирингова къща за прихващане на вземания и задължения и за пренасочване на финансови потоци между дружествата", пише в доклада.
Изводът е, че особено тежка е ситуацията в "Булгаргаз" и НЕК, които се декапитализират. Отчетът за третото тримесечие на "Булгаргаз" показва, че дружеството има да плаща около 80
млн. долара на Русия за доставката на газ. "Финансовото състояние на НЕК се подобрява, "Булгаргаз" работи на регулиран пазар, информацията за него се намира в ДКЕВР", коментира проблема министър Трайков.
Приоритетите
"Проблемите на българската икономика не са уникални, но има и особености, върху които трябва да съсредоточим вниманието си", коментира Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" в ЦИД. Анализаторът обясни, че докладът е използвал като основа и информация от финансовите отчети на повечето държавни енергийни дружества.
Проблем на контрола при заплащането на глобите е, че в една трета от всички случаи на констатирани нарушения от Държавната агенция за финансова инспекция не е било възможно да се съберат пари, защото е изтекъл давностният срок за плащане на санкциите.
Според министър Трайков три са приоритетните цели на управлението му - преструктуриране на държавните дружества, постигане на по-голяма енергийна ефективност и развитие на големите инфраструктурни проекти.
Според думите на министъра стана ясно, че най-вероятно държавата няма да разполага с необходимите средства за довършване на всички големи проекти, с които се е захванала, но все още не се знае кои ще отпаднат. Предимство ще бъде дадено на тези, които имат частично европейско финансиране като междусистемните връзки.
БЕХ - възложител или контрольор
Все още остава неизяснен статутът на БЕХ като възложител на обществени поръчки. Структурата непрекъснато обявява конкурси на високи стойности, които не се провеждат по изискванията на закона за обществените поръчки (ЗОП). Един от последните случаи е изборът на консултант за проекта АЕЦ "Белене".
Спечелилата компанията е HSBC, но и до ден днешен няма официални информация от БЕХ за условията, при които е подписан договорът с банката. Според информация от холдинга никой досега не е поискал становището на Агенцията за обществени поръчки (АОП) дали холдингът попада в обхвата на ЗОП. В момента практиката предвижда БЕХ да провежда процедури, а всяка от компаниите в холдинга да провежда свои собствени.
Едно от последните констатирани повторения е за проектант на газовата междусистемна връзка между Румъния и България. "Засилили сме контрола при провеждането на обществените поръчки от компаниите в холдинга и дори връщаме за преработка нецелесъобразните", коментира изпълнителният директор на БЕХ Йордан Георгиев.
От ЦИД предлагат собствено приоритетизиране на газовите проекти в енергетиката. Според анализаторите на организацията на първо място трябва да бъде развитието на собствените залежи на природен газ, а едва след това да се мисли за свързване на националната газопреносна система с тази на на съседните страни (виж карето).
БЕХ ще запази досегашната си структура въпреки липсата на синергия в нея. Това стана ясно от думите на икономическия министър Трайков. Единствената промяна, която се очаква през първите три месеца на годината, е излизането на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от структурата на Националната електрическа компания (НЕК).
"Забавлявам се с идеите, които се лансират по отношение на развитието в енергетиката. Действително има дебалансиране в управлението на държавните дружества и съществуващата структура не дава резултати", обясни Трайков. "През март трябва да приведем "Булгартрансгаз" и ЕСО съобразно изискванията на третия енергиен пакет на ЕС", обясни ясни изпълнителният директор на БЕХ Йордан Георгиев. Той не уточни как ще стане това.
Според ЦИД основният проблем на мегаструктурата, в която влизат НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Мини Марица-изток", "Булгартел" и АЕЦ "Козлодуй", остава дублирането на функции на предприятията с тези на холдинга.
Икономическият министър каза, че е съгласен с констатациите в доклада на ЦИД. На същото мнение беше и изпълнителният директор на БЕХ Йордан Георгиев. "Голяма част от дружествата в БЕХ съществуват като отделни компании, което води до дублиране на функциите и неефективност", обясни Георгиев. Той допълни, че предстои създаването на Център за споделени услуги в компанията, който ще избягва бъдещото повторение на задачите между компаниите.
По време на дискусията структурата на БЕХ намери само един защитник в лицето на бившия енергиен министър Румен Овчаров (БСП). Той каза, че не бива да се критикува единственият опит за окрупняване на структурите в енергетиката, при условие че се критикува разпокъсаното управление в енергетиката.
АЕЦ "Белене" и/или АЕЦ "Козлодуй"
Според новата енергийна стратегия на страната България задължително трябва да се сдобие с нови 2000 мегавата от ядрени мощности. В текста е записано, че това може да бъдат както нови блокове на АЕЦ "Козлодуй", така и/или АЕЦ "Белене". В по-голямата част от стратегията се говори , че ще бъде изградена втората ни атомна централа.
От ЦИД са на мнение, че проектът трябва да бъде структуриран и за инвеститор да бъде привлечена компания, която има доказан опит в изграждането на ядрени мощности, но която да не е свързана със строителя на проекта - "Атомстройекспорт".
Анализаторите разглеждат две алтернативни възможности за развитие на ядрените проекти - едната предвижда пускането на "Белене" след окончателното затваряне на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", а според другата първо трябва да бъдат построени седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй", а техниката от "Белене" - разпродадена. Предложено е всички сключени досега договори за "Белене" да са в отделен регистър, който да се контролира от АОП.
Проекти по важност според ЦИД - Енергийна ефективност и рехабилитация на съществуващи мощности - Удължаване на експлоатационния срок на АЕЦ "Козлодуй" - АЕЦ "Белене" - Развитие на собствените залежи на природен газ - Свързване на националната газопреносна система със системата на съседните страни - Проектът "Набуко" - Изграждане на терминал за втечнен газ на Черно море или съвместно с Гърция и/или Турция в Егейско море - Проектът "Южен поток" |