Обясненията на Нотев за подслушването на Танов повдигнаха нови въпроси

На живо
Заседанието на Народното събрание

Обясненията на Нотев за подслушването на Танов повдигнаха нови въпроси

Обясненията на Нотев за подслушването на Танов повдигнаха нови въпроси
Изказване на председателя на подкомисията за контрол на СРС в парламента Явор Нотев за подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов предизвика поредните въпроси за това на какво основание срещу него са използвани специални разузнавателни средства.
Явор Нотев заяви пред Би Ти Ви, че телефонът на директора на Агенция "Митници" е подслушван, без самият Ваньо Танов да е заподозрян в участие в престъпление. Нотев изрично уточни, че Танов не е бил част от групата, заподозряна в контрабанда
Тази възможност е предвидена в Закона за специалните разузнавателни средства. Според текста може да се иска разрешение за подслушване на хора, които се използват от заподозрени лица в престъпната им дейност. Използваните въобще не знаят, че друг ги е замесил в незаконни действия. Законът обаче поставя две условия към искането на службите или прокуратурата да подслушват невинен, замесен, без да знае, от трети лица в престъпления. В искането си до съда те трябва да посочат данни за действия на тези използвани лица и да обосноват предположението, че те вече се използват от престъпници. Внимателният прочит на разпоредбата показва, че законът не позволява подслушване само въз основа на предположение за бъдеща връзка с криминални структури. Той изисква хората, срещу които се иска прилагане на СРС, вече да се използват от заподозрени в престъпление.
Ето какво казва обаче Явор Нотев за подслушването на Танов: "Използването на СРС е разрешено с тази презумпция – че ако тази група желае да пробие контрола на границите от страна на служители на дирекция "Митници", не е невъзможно и не би било чудно, ако се направи опит да се влезе в директна връзка с директора на Агенция "Митници". От думите му става ясно, че не е имало действия на Танов, които да подкрепят обосновано предположение, че той вече се използва от разследвана престъпна група.
Експерт: Проблемът е как съдиите упражняват контрол
Безполезно е да обсъждаме смисъла на разпоредбата на чл.12, т. 2 при положение, че всички искания на органите на МВР за прилагане на СРС се удовлетворяват от съда. Това коментира пред "Дневник", председателят на Асоциацията за европейска интеграция Михаил Екимджиев. Според него даването на разрешения от съда за прилагане на СРС се е превърнало "в ритуал, при който едни хора с черни якета подават листове на едни хора с черни тоги и ги  получават обратно подписани". Съдиите подписват като селски кметове, без да преценяват дали са убедителни данните, които им поднасят оперативните служби, смята правозащитникът. Затова било много йезуитско ръководителите на държавата да повтарят, че щом имало разрешение на съдията, значи всичко е законно. Не може да е всичко законно, когато няма контрол точно на входа, когато започва подслушването, подчерта той.
Според него нещата могат да се променят, ако съдиите започнат да изискват убедителни мотиви към исканията за използване на СРС и ако бъдат натоварени с отговорност за подписите си. Той предлага парламентарната подкомисия за контрол на СРС, когато установи случаи на  немотивирани, но уважени от съдията  искания за подслушване, да сезира Висшия съдебен съвет и той да търси отговорност от магистратите.
От друга страна, говорителят на главния прокурор Борис Велчев Стелиана Кожухарова заяви: "При процедурата за искане на разрешение за използване на СРС са спазени всички законови изисквания." Тя отказа да съобщи в такъв случай какви са данните, подкрепящи предположението, че той без знанието му е използван от престъпна група, без които искането за подслушването му би трябвало да бъде отхвърлено от съда.
Подслушването на Танов е разрешено от доскорошния председател на Софийския градски съд Георги Колев. Подписано е и от вътрешния министър Цветан Цветанов, който според БНР досега премълчавал този факт, тъй като мислел, че е класифицирана информация. От Държавната комисия за сигурността на информацията го успокоили, че това не е държавна тайна.
Потърсен от "Дневник" за пояснения по думите си, шефа на подкомисията за контрол на СРС Явор Нотев от "Атака" повтори, че ползването на СРС на телефона на шефа на митниците Ваньо Танов е разпоредено и разрешено по повод на досъдебно производство на престъпна дейност от множество лица за контрабанда. Телефонът на Танов е подслушван, защото много лесно може да се предположи, че тези лица биха искали да потърсят връзка и подход към ръководителя на митниците, повтори той. Попитан защо по тази логика не е прихванат например телефон на шефа на Гранична полиция, Нотев каза, че той няма пряко отношение към разследването за контрабанден внос на стоки. Според Нотев подслушването на Танов е станало "съвсем законово". "Нищо нередно няма", повтори отново той. И допълни: "Прокурорът е преценил, че трябва да се слуша даден телефон и започват да го слушат."
Политици, които от години наблюдават работата на спецслужбите, потърсени за коментар на изявлението на Нотев, не пожелаха официално да коментират, но потвърдиха пред "Дневник", че има законова възможност да се подслушват хора, които дори не са заподозрени.
Нито един представител на "Синята коалиция" не пожела да коментира тази тема официално и с името си. Неофициално политик от десния съюз заяви, че проблем с прилагането на закона има най-често, когато досъдебното производство е срещу неизвестни извършители. Причината е, че трудно се доказва дали действително има такива заподозрени, както и че спецслужбите, без да имат достатъчно данни, поръчват следене и подслушване на много широк кръг лица. Така в списъка на подслушваните могат да влязат и хора, за които няма никакви сигнали, но уж се предполага, че заподозрените могат да вляза в във връзка с тях.
Друг депутат от "Синята коалиция" подчерта обаче, че законът изисква службите да имат обосновано предположение, че заподозрените ще се свържат със съответното лице, за да поискат и неговото подслушване. Това според него дава все пак някакви гаранции срещу злоупотреби със законовия текст. И според него обаче обосновано предположение се прави по-трудно, когато върви проверка срещу "неизвестен извършител".
Депутатът от БСП Янаки Стоилов коментира, че това е злоупотреба със закона. В такъв случай законът става безсмислен - с превантивен характер, а не с доказателствен, какъвто е смисълът му и да се прилагат СРС, ако всички други методи са изчерпани, добави Стоилов.
Според Михаил Миков (БСП) в закона има достатъчно гаранции. Законът изрично казва кога се прилага СРС, не може чрез законовите разпоредби някой да оправдае безразборното им използване, допълни той. Като гаранции посочи изискването подслушването и следенето да се извършват в изключителни случаи и никога да не се прилагат самостоятелно. Към искането за СРС трябва изрично да се каже какви други средства са били използвани, но не са дали резултат, напомни Миков.
От ДПС отказаха коментар по темата.
Според чл. 12 от Закона за специалните разузнавателни средства, те се използват по отношение на:
1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;
2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност.