Слънчева Калифорния е магнит не само за туристическия бизнес, но и за много инвеститори в соларна енергия. През последните няколко години щатът се превърна в център на американската фотоволтаична индустрия.

Това се дължи на няколко фактора. Освен на огромно количество слънчева светлина, производителите на екологична енергия се радват на субсидии от федералното правителство. Щатът пое амбициозния ангажимент да произвежда 33% от използваната енергия до 2020 г. от възобновяеми енергийни източници.

На пръв поглед бъдещето на слънчевата индустрия изглежда безоблачно. Производителите на зелена енергия обаче често се натъкват на неочаквана пречка – екоактивисти или хора, които просто използват природозащитната кауза, за да не "изникнат" слънчеви панели в задния им двор. Сблъсъкът между екоактивистите и инвеститорите идва в момент, когато страната обеща да увеличи дела на екоенергията. В Съединените щати възобновяемата енергия, включително слънчевата, съставлява едва 8% от общия енергиен микс, сочат данните на американската администрация за енергийна информация.

Този дял се очаква да скочи на 13% до 2035 г. Тези планове обаче са правени преди началото на сагата "зелени срещу зелени".

Част от екоорганизациите в страната вече се обявиха категорично против мащабните проекти за изграждане на дузина нови слънчеви централи в Слънчевия щат. Централите, аргументират се природозащитниците, ще нанесат повече вреди, отколкото ползи. В сблъсъка "зелени срещу зелени" се включи и най-голямата екоорганизация в страната - "Сиера клуб", която заведе първото дело срещу проекта за гигантска 664-мегаватова слънчева електроцентрала "Калико" (Calico).

По план централата трябва да бъде построена в пустинята близо до Барстоу, Калифорния. Оказва се обаче, че територията е местообитание на редки растения и животни.

Това не е изолиран случай. Когато преди години Майк Питърсън се озовава в долината Панош, разположена в централна Калифорния, вижда в това "голо поле" идеалното място за слънчевата си централа. Тогава предприемачът решава, че е ударил джакпота.

Долината от 20 хиляди акра се обитава от малко жители и на пръв поглед изглежда няма голям интерес към нея от конкурентни фирми, които до този момент предпочитат да инвестират в пустинните райони в северната част на Калифорния. Друг плюс според него е, че земята не е държавна, а на частни собственици, което би трябвало да улесни получаването на разрешение.

Когато Ким Уилямс погледнe през прозореца на ранчото си обаче, тя вижда дива природа, която поддържа нейната ферма, тази на нейния съсед и спокойния й начин на живот. Тя използва алтернативни източници на енергия, но в малки мащаби - електрическата й ограда работи с енергия от слънцето.

Тя е категорично против големите проекти за слънчева централа като този на Питърсън. Уилямс подкрепя като цяло идеята за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, но не и когато постигането на тази цел идва на твърде висока цена и означава застрояване на много земя.

Предложените централи често се оказват в райони с редки и застрашени животни, а на това място живеят пустинен кенгуров плъх, лисица джудже, редки гущери и др.

В крайна сметка се оказва, че Питърсън и Уилямс, които на пръв поглед изглеждат идеалните съюзници, се превръщат в най-големи врагове. Цялото това противоречие между "зелените" се илюстрира от съдебния спор между двамата инвеститори в екоенергия и природозащитниците.

В момента в щата в процес на изграждане са повече от 40 централи. Почти всички от тях са се сблъсквали или се очаква да срещнат отпор от страна на приридозащитните организации. Доскоро на всяко голо пространство в щата се гледаше като на терен за електроцентрала.

Реалността сега е, че голяма част от най-"плодородните" за алтернативна енергия земи в страната могат да си останат неразработени. Това означава, че компаниите ще трябва да отделят средства и време за водене на съдебни дела, които иначе биха отишли за строеж на централите.

За слънчевата индустрия тази неочаквано бурна реакция бележи фундаментална промяна в отношението на желаещите да инвестират в енергията от слънцето. Усложненията вероятно ще накарат някои от инвеститорите просто да се откажат от проектите, коментират експерти.

Неочаквано бурната реакция по всяка вероятност ще доведе до намаляване на броя на предприемачите, които инвестират в сектора. В момента в САЩ в процес на изграждане са 142 фотоволтаични централи по данни на Американската асоциация за слънчева енергия.

За сравнение само допреди две години техният брой е бил 28. Повечето от тях представляват мащабни проекти за 500- или 1000-мегаватови централи. Това означава, че слънчевите панели ще покрият стотици акри земя и ще имат капацитет, достатъчен да покрие енергийните нужди на над триста хиляди домакинства.

Големите централи дават на САЩ възможност да наваксат изоставането си спрямо страни като Испания, където в момента в процес на изграждане са 30 мащабни проекта за слънчева енергия. Китай, който в момента доминира бизнеса за производство на соларни панели, също води състезанието с агресивна политика за отпускане на големи заеми за компании в производството на чисти технологии.

Соларната енергия е сред стратегическите индустрии, в които правителството смята да инвестира до 1.5 милиарда долара през следващите пет години, за да затвърди позицията си на производител на зелени технологии.

Уверението на компанията, че ще разположи централата си на малка част от площта на Панош и ще задели около 20 000 акра в долината, изглежда не е достатъчно на Уилямс и активистите, включили се в организацията й "Да спасим Панош". Компанията е предложила още да плаща годишна такса от 1 милион долара за "живота" на централата - добро допълнение към бюджета на окръга, който е едва около 40 милиона долара.

Построяването на централата "Соларген" означава и създаване на работни места - около 200 по време на пика на изграждането й. Този фактор се оказва ключов за одобрението на проекта от местните власти.

Според адвокатите най-подходящият момент за блокиране на разрешително за създаване на централата е след като щатът или областта одобри екооценката. Тогава противниците на проекта могат да се позоват на националното или калифорнийското екологично законодателство за качеството на околната среда. Когато са застрашени редки видове растения или животни, съдебният процес има по-голяма тежест.

Отнемането на разрешителното е главната цел. "Дългото протакане на процеса също може да се окаже победа", коментират природозащитниците. Екооценките и разрешителните вече са "изяли" близо 2/3 от средствата, които "Соларген" е събрала до този момент.

Именно от дълъг съдебен спор се опасява Питърсън. "Инвеститорите искат да приключат със съдебните спорове, преди да вложат капитал в проекта", казва той, след като "Сиера клуб" заведе дело. Ситуацията напомня случилото се с проекта за централата "Калико", чиито инвеститори продадоха проекта си на друга компания след завеждането на дело от "Сиера клуб".