Цитатите от книгата "Красотата и адът" ( бел. ред. - на  автора на "Гомор" Роберто Савиано, осъден на смърт от Камората) звучат твърде близко и родно, започваш да си мислиш дали като споменава за "власт на насилието и непрекъснат грабеж", авторът не е имал предвид нашите бандити и изпосталялата ни от страх, кражби и далавери България. Ами народът - сервилен, примирен и прекършен – за италианците ли става дума наистина?

Страшновато и много "българско" е онова, което описва Савиано. И същевременно различно.

Различно, защото италианците имат техните достойни и смели мъже магистрати, които успяха дълбоко да разстроят комфорта на клановете, а ние... Ние си останахме с нашите Филчевци, Велчевци и Кокиновци – балсам за очите на всеки бандит и престъпник – и няма перспектива да се появят нашите Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Различно, защото мафията на италианците е уж като българската, само че не съвсем. Тяхната например си знае мястото: крие се от полицията, живее в изоставени къщи в дълбоката провинция и не парадира с имущество. Нашата - наопаки: колкото повече престъпления е извършила, толкова по-голяма арогантност и недосегаемост демонстрира. Живее в замъци в полите на Витоша, пазарува си църковни санове, научни титли, депутатски постове и обикаля света с накраденото от държавата.

Италианските мафиоти получават доживотни присъди и умират в затвора. Българските мафиоти дефилират с лимузини за по половин милион лева из софийските улици и ако случайно попаднат зад решетките, бързо излизат по "здравословни причини".

Италианските мафиоти произхождат от семейства с по 10-12 деца. Нашите - от тайните служби на Държавна сигурност.

Италианската мафия не афишира, че върши злодеяния заради "благоденствието на народа" – иначе любима мантра на българските им колеги.

Италианската мафия не се интересува от идеологии, докато българската е идеологическа с пръкването си.

Италианската мафия корумпира държавните служители. Българската – самата тя е държавен служител.