Новата схема за технологична модернизация – добра възможност или пореден експеримент

В началото на 2011 г. стартира нова схема за технологична модернизация на малки и средни предприятия. Интересното в случая е, че за първи път посочената схема се отличава значително от предходните три по оперативна програма "Конкурентоспособност". Новите моменти са свързани най-вече с фокусирането на схемата върху по-тесен кръг от допустими сектори и завишаването на изискванията към кандидатите от гледна точка на обороти на фирмите и минимална стойност на проектите.
Мартин Петков е експерт в "Консулто България". Компанията предоставя услуги в областта на подготовка и управление на проекти по оперативните програми, както и правна защита на бенефициенти, претърпели загуби във връзка с неизплатени средства по изпълнявани от тях проекти или неправомерно отказано им финансиране. |
Подобно решение може да се счита за положително, ако се базира на адекватен и обективен анализ, а не само на механичното деление на секторите (предимно производствени) от Класификатора на икономическите дейности. Селективният подход в случая е оправдан, ако предварително се знае, че това са сектори с висока добавена стойност, като в допълнение по този начин по-лесно ще може да се проследи и евентуалния ефект от тяхното насърчаване.
Като се има предвид и относително високият размер на безвъзмездна помощ, който може да се получи, закономерно беше да се увеличат и изискванията за минимални годишни обороти на предприятията. Сега най-малките фирми трябва да имат поне 300 хил. лева, а средните - 1.5 млн. лева за 2009 г. За сравнение – до настоящия момент фирмите можеха да получат грант и от 1 млн. лв., като трябваше да докажат неясно как определеният оборот от 80 хил. лв. Като основна слабост и тук, както и в предходни схеми, е напълно излишното изискване за минимален размер на безвъзмездната помощ. То е абсолютно необосновано, създава проблеми по отношение на допустимостта на проектите и отнема възможността на фирмите да правят проекти на по-малка стойност, но съответстваща на нуждите им. Отново в зависимост от размера на предприятието най-малките трябва да правят проект за не по-малко от 215 хил. лева, малките – за половин милион, а средните – за 835 хил. лева. Като се има предвид, че икономическата криза все още не е отминала, а проектът по същество се префинансира от предприятието, подобно условие е по-скоро необмислено. В заключение – тази схема за технологична модернизация може да се окаже подходяща за големи и стабилни фирми, които ще използват възможността за разширяване на своята дейност.
Разбира се, съществува и рискът това да се окаже поредният злополучен експеримент по ОП "Конкурентноспособност". Конкретно по технологична модернизация досега се експериментираше с процента на гранта според мащаба на предприятието (20% в първата схема), неговото местонахождение (в икономически по-слабо или силно развит район), както и с допустимите сектори. Част от тях продължават да се сменят без никаква аргументация – от събиране и обезвреждане на отпадъци, през компютърни технологии и юридически, счетоводни и консултантски услуги до присъстващите в момента – производство на филми, радио- и телевизионна дейност и далекосъобщения.
Неуспешен експеримент се оказа също така и схемата за предприятия в затруднение от края на 2010 г. Тя беше пусната, въпреки че предварително беше ясно, че да се покрият изискванията по нея е практически невъзможно. Или обратното – на никой (дори на администрацията) не беше ясно как тези изисквания ще се покрият. Така се стигна до анекдотичната ситуация по тази схема да кандидатстват общо четири фирми, като и четирите бяха отхвърлени като неотговарящи на условието да са "в затруднение".
Сред поредицата от абсурди по схемата за стартиращи иновативни фирми (затворена наскоро) все още продължава да се работи здраво по отношение на поставянето на рекорд за най-дълга оценка на проект, като до този момент е доказано, че са нужни 13 месеца, за да се отхвърли предложение на кандидат на етап административна оценка. А колко ли е нужно, за да се одобри?
Което на свой ред пък поражда още един въпрос по отношение на експериментирането по схемите за безвъзмездна помощ. През миналата година гордо беше анонсирана опцията да се изискват липсващи документи от кандидатите, вместо проектите им директно да бъдат отхвърляни. Но ако някой се е зарадвал, е избързал. Грубата статистика показва, че въпреки тази "златна" възможност и въпреки поискването на липсващи документи на етап административна оценка и допустимост са отпаднали около 60% от проектите по последните схеми за международно признати стандарти и технологична модернизация (в числа – по около 350 от 600 проекта). Тоест опцията "допълнителни документи" на практика не работи, тъй като сега процентът на отстранените проекти е по-висок дори от преди, когато нямаше такава възможност. Нещо повече - урокът от предприсъединителния период така и не е научен. Тогава Делегацията на Европейската комисия беше поставила негласното изискване – на административния етап да отпадат не повече от 10-15% от проектите, и то само в случай че генерално не отговарят на изискванията, а допълнителни документи се изискваха от кандидатите по два и по три пъти. Целта е ясна – възможно повече проекти да стигнат до оценка по същество, а не както сега случайно преминали предложения да получават по 37 точки и теоретично да са допустими за финансиране.
В случая с искането на допълнителни документи е налице или неспособност или нежелание от страна на администрацията да поиска това, което липсва на кандидата, и съответно да оцени проекта му. Ако трябва да се даде пример – вместо на кандидата да му се каже "Третото копче на сакото ти се е скъсало, трябва да си го зашиеш", на него му се съобщава – "Нещо със сакото ти не е наред, вземи да си го оправиш". По подобен начин са формулирани масово исканията за допълнителна информация. Особено показателна в това отношение е схемата за международно признати стандарти, в която са участвали максимално широк кръг от фирми. Оказва се, че фирми с многомилионен оборот, както и утвърдени консултанти в областта на европейските проекти не са разбрали какво им се иска и съответно са отстранени. А едва ли кандидати от ранга на БТК, "Овергаз" и Общинска банка не знаят как да си попълнят декларациите и да си приложат годишните финансови отчети.
Ако този подход се запази – новата схема за технологична модернизация отсега е обречена. По нея и без това не би могло да има твърде много кандидати, а до оценка по същество вероятно ще стигнат единици.