Безплатна храна за работещите при вредни условия, ободряващи напитки за нощната смяна, минимална заплата от 265 лв., безплатни медицински прегледи, бонус за Великден и Коледа. Независимо от финансовото си състояние, имат или нямат поръчки, дали са с 8 или 80 работници и успяват ли да им плащат навреме тези условия са задължителни за всички предприятия от дървопреработващата и мебелната промишленост - от производителите на изделия от слама и опаковки от дървен материал до фирмите за дограма и мебели.

Това следва от разпростирането на подписания между синдикатите и работодателите преди два месеца браншови колективен трудов договор. Той важи за всички фирми в отрасъла, а задължителен го направи министърът на труда по искане на социалните партньори. Преди това Тотю Младенов издаде заповеди за налагане на общи правила за ВиК сектора, пивоварите и целулозно-хартиения бранш. Трикотажната промишленост също е подала заявление за разпростиране на колективен договор върху всички в бранша.

Браншовите договори добиват силата на нормативна наредба, която трябва да се спазва от всички за определен срок, обикновено 2 години. Целта на разпростирането е да се създадат по-добри условия за работа, да се повиши социалната сигурност на служителите, да се минимизират сивият сектор и нелоялната конкуренция, като се въведат едни и същи минимални заплати, допълнителни възнаграждения и придобивки, отпуски и почивки, процедури при съкращения, които да важат както за предприятията, членуващи в браншови съюз и в които има синдикална организация, така и за останалите.

Колективното договаряне е основният инструмент на профсъюзите за влияние наред със стачките. На теория договорът изразява съгласието на работодателите и синдикатите и би трябвало да се прилага във всички предприятия. Практиката обаче е доста по-различна от идеалния сценарий и показва, че има и недоволни фирми, за които условията на колективния трудов договор ще са допълнителна тежест.

Най-често това са малки и микропредприятия с по няколко работници, които се принуждават да изпълняват условия, договорени от големите в бранша. Шефовете им заявяват, че нямат намерение да се съобразяват с поставените им условия, а някои дори не са чули за тях, въпреки че според заповедта на министъра на труда трябва да ги изпълняват отдавна. От Главната инспекция по труда увериха, че са започнали проверки дали договорите се спазват. Засега няма информация за нарушения.

След разпростирането на договора той ще се прилага за около 24 хил. работници, докато преди това важеше за два пъти по-малко. Един от недоволните работодатели отказа да коментира как новите условия ще се отразят на бизнеса с обяснението, че не иска да влиза в конфликт с браншовата организация, която според него върши работата си формално.

Липсата на информация и недоволството сред дружествата извън отрасловите съюзи поставя под съмнение успешното разпростиране и на колективния трудов договор сред всички фирми от целулозно-хартиената промишленост.

От 30 август 2010 г. те трябва да осигуряват минимално възнаграждение от 250 лв. на месец, безплатна храна за минимум 3 лв. на ден за работещите при вредни условия, а при пенсиониране на служител, който е работил над 10 години при тях, са длъжни да му платят 6 заплати. "Не съм чувал за подобно нещо. Никой не ни е уведомил", каза Иво Йорданов, изпълнителен директор на завода за хартия Джи Еф Еф, в който няма синдикат.

Според профсъюзите обаче именно разпростирането на колективните трудови договори в целия бранш дава шанс на работниците от малките предприятия да получат по-добри условия за работа, за които са се договорили предприятията със силни синдикални структури.

Плюсът за работодателите е, че се ликвидира нелоялната конкуренция на компании, които спестяват разходи от заплати, осигуровки и социални придобивки за служителите, твърдят профсъюзите. "Обикновено във фирми с по 7-8 работници експлоатацията е най-голяма. Спазването на колективния договор помага за борбата с ниските доходи и намалява сивата икономика", каза конфедералният секретар на КТ "Подрепа" Евгени Душков.

Дали фирма с няколко работници и компания с хиляди души персонал трябва да изпълняват едни и същи условия? Това е един от големите въпроси в Зелената книга за бъдещето на трудовото законодателство в Европейския съюз. "Очаквам този дебат да се състои и в България", каза бившият социален министър и председател на Балканския институт по социална политика Иван Нейков. "Не всяка компания има възможностите на "Дженерал моторс", добави той.

Друг проблем пред прилагането на колективния договор във всички предприятия е намаляването на влиянието на синдикатите, отбелязват работодатели и анализатори на пазара на труда. "През последните години броят на фирмите без организация на профсъюзите се увеличава. Това не е добре за индустриалните отношения и затруднява защитата на правата на работниците", коментира Иван Нейков.

Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) и Българската стопанска камара (БСК) фокусът при колективното трудово договаряне трябва да е на ниво предприятие, като основен принцип трябва да е представителността на браншовите и синдикалните организации. "Най-важно е да се знае кой кой е", смята изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Най-близко до идеалния случай е разпростирането на колективния трудов договор в пивоварния бранш. В него положението се улеснява от това, че всички производители с изключение на завода "Леденика" (на прочулия се наскоро Мишо Бирата) членуват в Съюза на пивоварите. "Стремим се да налагаме по-високи стандарти, които показват социалната отговорност на компаниите.

Минималната заплата в бранша е 385 лв., а средната е 990 лв.", каза Ивана Радомирова, секретар на Съюза на пивоварите. Сред условията в браншовия колективен договор е ежегодно увеличение на възнагражденията, съобразено с икономическите и бизнес резултатите, инфлацията, данъчната и осигурителната тежест. При пенсиониране на работник с над 20 години стаж в предприятието то му плаща не по-малко от 8 заплати.

Според шефа на Джи Еф Еф Иво Йорданов за предпочитане е индивидуалното договаряне, "защото всеки работник има индивидуален трудов договор, който най-добре отразява неговия капацитет и приноса му към компанията". Предимството на колективното договаряне е огромно, контрират синдикатите. "Работодателят лесно може да пренебрегне един работник, което често се случва в България. Не стои така въпросът, ако 100 души му поставят искането", даде пример Евгени Душков.