Анализаторът на "Ал Джазира" Маруан Бишара коментира, че така, както се развиват събитията в Египет в момента, сценарият е, че армията диктува условията си и гарантира мира, докато президентът Хосни Мубарак урежда заминаването си. Ролята на военните беше най-обсъжданата тема от анализатори и медии в неделя, след като те поеха водеща роля в овладяването на протестите и опитите за въвеждане на ред, а полицията изгуби контрол.

Армията иска да оцелее и да не бъде унищожена в предстоящия колапс на управляващия апарат на Мубарак, коментира специалният кореспондент на "Ройтерс" Алистар Лайън. Войниците често дори се държат приятелски с протестиращите, вместо да се конфронтират с тях, отбелязва той.

В неделя Мубарак се срещна с военните - с министъра на отбраната фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи, с началника на генералния щаб генерал-лейтенант Сами Анан (завърнал се след едноседмични консултации в САЩ. За него и Тантауи коментарите са, че вече задкулисно са поели контрола и над политическите процеси), с други висши генерали и с назначения в събота за вицепрезидент началник на разузнаването Омар Сулейман.

Междувременно по улиците протестите продължаваха. Сред скандиранията бяха "Мубарак, Мубарак, самолетът те чака", но недоволните египтяни атакуваха и Сулейман, като обявиха него и президента за американски агенти. Напрежението снощи се засили, тъй като комендантският час не беше спазен, а дисидентът Мохамед ел Барадей наруши заповедта си за домашен арест и излезе на площад "Тахрир" в Кайро.

Ден по-рано той заяви, че Мубарак трябва да се оттегли. Това вече изглежда неизбежно, но никой от наблюдателите не се ангажираше с прогноза кога ще се случи и кой ще наследи властвалия 30 години Мубарак.

В шахмата има ключова партия

Ако метафората се пренесе в политиката, намесата на военните при стихийни метежи като този в Египет е също едно от най-често срещаните развития при извънредни ситуации. Извънредно положение е всъщност режимът, под който Египет се намира почти непрекъснато от 1967 г. насам. Това позволява на полицията да задържа за неопределено време всеки арестант, без да му бъде предявявано обвинение.

От 1981 г., когато тогавашният вицепрезидент  Мубарак наследява застреляния Ануар Садат, извънредното положение в страната не е отменяно. Според авторитетни международни правозащитни организации, цитирани от GlobalSecurity.org, към 2006 г. в страната е имало има между шест и десет хиляди "извънредно задържани". Това е терминът за затворниците, арестувани по политически причини, срещу които няма предявени обвинения. Властта на полицията е почти неограничена, страхът от нея - огромен.

В петък сред плакатите на хората по улиците на Кайро освен едно искане "Мубарак вън" се отличаваше и една гордост -

Досега анализаторите повтаряха максимата, че в Египет хората се бунтуват единствено заради хляба си, като визират хлебните бунтове от 1977 г. Тогава правителството на Насър решава да спре субсидиите за основни храни и в продължение на два дни през януари недоволството на бедните в страната буквално избухва. Оценките за събитията от 18-19 януари варират от 79 убити до над 700. Повечето експерти обаче пропускат факта, че на египетски диалект "айеш" - думата за хляб, означава буквално "живот".

Бунтовете от петък, в които най-малко сто души бяха застреляни или убити по друг начин от полицията, показаха нещо наглед необичайно за страничния наблюдател - протестиращите хора призоваха армията да излезе по улиците и да ги защити. През нощта и в следващите дни армейски танкове патрулираха навсякъде, а от улиците на практика изчезнаха полицаите.

Отново в събота се случиха няколко неща, показващи битката между отделните силови центрове - армията (десетата по големина в света), която разполага с около 470 000 души, и полицията, с около 330 000 личен състав.

Мубарак връчи мандат за съставяне на ново правителство на шефа на военновъздушните сили - най-елитната военна част, Ахмед Шафик. Освен това за пръв път откакто е президент, назначи свой заместник - Омар Сулейман.

Възпитаникът на Египетската военна академия, специализирал и в московската "Фрунзе", бе в лагера на военните, които се противопоставяха в последните години на готвеното от Мубарак прехвърляне на властта към сина му Гамал. Още през 2008 г. президентът бе предложил да назначи Сулейман за свой заместник, но при условие че той ще предаде властта на Гамал, когато бащата се оттегли.

Успоредно с изчезването на полицаите от улиците се появиха мародери, които грабеха домове и щурмуваха Египетския музей в центъра на Кайро. Жителите на отделните квартали организираха групи за самозащита, обвинявайки режима в пряка връзка с мародерите. Хиляди затворници започнаха да бягат (или бяха пуснати) от затвори в цялата страна.

Чуждите държави да започнаха акция по евакуирането на гражданите си - основно туристи в курортите по Червено море. Българското външно министерство заяви, че няма данни за загинали български граждани, но призова за въздържане от пътуване в Египет.