Една от най-ярките характерни черти на българския национален характер е, че винаги сме знаели как да правим нещата "по-добре". Или както сладкодумно се изрази г-жа Дариткова, председател на комисията по здравеопазване към Народното събрание, в един дебат по радиото: "Всяка страна има право да прилага свои национални специфики."

В дебата стана въпрос как в бъдеще, след като се закрият звената за спешна медицинска помощ в по-малките населени места, българите ще я получават. Г-жа Дариткова заяви, че това ще става чрез посещения  на личните лекари. На разумния въпрос на водещата, че законът и досега е бил такъв, но никой не го прави, г-жа Дариткова смело заяви, че се разчита на "моралната мотивация" на лекарите. И даже гласът й не трепна...

Моят въпрос към  г-жа Дариткова: Какво става, ако някой лекар не е на моралната  висота, която се очаква от него? Да допуснем, че има починал  пациент, защото моралните устои  на лекаря, от когото е зависело спасението, не са били особено стабилни. Г-жа Дариткова  свободно борави с моралните категории. Несъмнено тя смята себе си и лекарите без изключение за хора с висок морален заряд. Същото си мислят и родителите на 4-годишната Гергана Илиева, която почина навръх Коледа. И много други потърпевши и техните близки...

Бих искал да обърна внимание и на новия закон за оптиките. Според първата му редакция те щяха да бъдат лицензирани само в случай, че се "ръководят от очен лекар". Какво означава това? Че хората, завършили оптика, които досега имаха право да притежават оптика, се изправят пред две алтернативи:

1. Закриват бизнеса си.

2. Продават на безценица фирмата си на някой очен лекар.

Новият закон се предлага с мотива за повишаване на качеството на обслужване на гражданите. Мислите ли, че някой  ще напише, че това се прави, за да се присвои собственост, която принадлежи на друг? Че основната цел е да се създаде монопол за група хора с користни интереси? От кого идва предложението и формулировката? От Лъчезар Иванов, известен най-вече с високия си морал!

След реакцията на Асоциацията на оптиците законът беше редактиран в следния  вид: "Оптиките ще бъдат лицензирани само ако имат "договор с очен лекар". Какъв именно договор не е дефинирано. Какво пречи едно от условията на въпросния лекар да бъде да получи 99% от дяловете на фирмата. Или заплата от 100 000 лв. месечно. Очевидно се разчита на факта, че българските медици имат изключително висок морал.

За пример – германските  лекари очевидно не са толкова морални, тъй като в Германия е забранено лекари да притежават оптика или дял от оптика или да имат договор с оптика. Германците ясно разпознават наличието на конфликт на интереси, когато този, който изписва рецептата, продава и продукта. Това важи както за аптеки и оптики, така и за всяка друга икономическа дейност. В България това се нарича "национална специфика"...

Въпросният закон  засяга пряко една сравнително малка  част от българската икономика. Наистина кой го е грижа за 3-4 хиляди оптици, на които най-нагло с държавна благословия  ще им експроприират собствеността. Българите си имат по-важни проблеми. Проблемът е именно "държавната благословия".

Защитата на законния бизнес е крайъгълният камък на капитализма, който страната възприе, след като се отказа да строи комунизма. Предполагам, че все още има хора в България, които си спомнят как е ставала национализацията в страната след 9 септември - приемат се редица закони, които правят невъзможно притежаването на собственост от отделните граждани. И тя преминава към държавата.

Сегашният закон прави невъзможна собствеността за определен кръг граждани и я предава на други граждани. Или я разрешава с форма на рекет. Той атакува основата на новата икономическа реалност, към която България  декларира, че се стреми - защитата и стимулирането на законния бизнес. В полза на сенчести задкулисни структури. Този закон създава монополно положение за диригентите на този фарс. Монопол винаги означава две неща – по-високи цени и по-лошо обслужване.

Изглежда, борбата за преразпределение на собствеността в страната е навлязла в нова фаза. Не бива да се забравя, че независимо от разнообразието на средствата, с които една фирма може да завладее пазара, в крайна сметка всичко се свежда до два начина - законен и незаконен. Законният включва  всички методи на конкуренция според правилата на свободния  пазар. В България  смазващо предимство има незаконният. И преди, и сега.