България се бави с решението си какво да прави с отработеното гориво – дали да продължава да го изнася в Русия за временно съхранение и преработване (най-предпочитаният вариант според стратегията), дали да участва в регионални хранилища на ЕС, или да го складира във временни съоръжения в страната, докато подготвя собствена площадка за погребване.

И за трите варианта липсват достатъчно средства. През последните години приходите в държавните фондове за затваряне на ядрени мощности и за управление на радиоактивни отпадъци рязко намаляват. А часовникът тиктака и моментът, в който Москва ще върне най-токсичните отпадъци, получени от българското отработено гориво, вероятно ще настъпи още това десетилетие.

България ще настоява предлаганата европейска забрана за износ на ядрени отпадъци извън ЕС да отпадне или да бъде заменена с по-гъвкав механизъм (виж интервюто). Мотивът е, че предложението на Брюксел икономически и технически не е подходящо за страни с малки ядрени програми.

Срещу забраната, част от проектодиректива за ядрените отпадъци, са и Словения, Дания, Великобритания, Чехия, Полша, Финландия, Румъния, Литва, Латвия, Испания, Словакия, Унгария. Всички те искат възможността за износ извън ЕС да бъде запазена според информация от държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО).

Аргументите на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер да предлага забраната са рисковете при транспортирането на ядрените отпадъци и прехвърлянето на отговорността към държави със съмнителни екологични регулации.

страни, бел. ред.)", коментира пред "Дневник" специалистът по ядрена енергетика на екоорганизацията "Грийнпийс" Ян Хаверкамп. Черновата на директивата насърчава груповото решаване на проблема в рамките на ЕС чрез създаване на регионални хранилища.

Независимо дали забраната ще влезе в сила под натиска на зелените, или ще има изключения от правилото, "извън съмнение е, че директивата ще бъде приета", убеден е експертът Георги Касчиев, бивш шеф на Агенцията за ядрено регулиране. Държавите ще разполагат с няколко години за създаване на национални екшън планове за отработеното гориво и отпадъците. Според Касчиев обаче българската стратегия не е стъпка в тази посока, а "опит за замазване на положението".

Извън проблемите с бъдещата регулация България не е решила още един въпрос - къде ще складира високоактивните отпадъци, оставащи, след като Русия преработи използваното ядрено гориво. До 1989 г. Москва е прибирала без условия касетките от АЕЦ "Козлодуй". След промените обаче договорката е сменена и крайните остатъци ще се върнат в България.

До този момент става дума за около 128 тона високоактивни отпадъци (от 1998 до 2009 г. общо за Русия са изнесени над 600 т отработено гориво, като транспортът струва около 40 - 50 млн. лв. на година). Въпреки че двете страни не са се договорили за методиката, по която ще се изчисляват рециклираните количества (а връщането им трябва да започне до десет години след тази договорка), според експертите от държавното предприятие РАО обратното возене може да започне около 2020 г.

Засега българските енергийни експерти и еколози обсъждат основно два варианта – временно съхранение и директно погребване. Догодина ще бъде открито хранилище за сухо съхранение в АЕЦ "Козлодуй", в което постепенно ще бъдат преместени касети с използвано гориво от спрените четири малки блока на централата, които в момента са в т.нар. мокро хранилище. Сухото съхранение може безопасно да се прилага поне 50 години, твърдят експертите. В края на миналата година зам.-министърът на икономиката и енергетиката Марий Косев обеща сухият склад да бъде разширен, за да поеме и горивото от пети и шести блок на "Козлодуй".

Преработването на използваното гориво е скъпа технология. САЩ, Швеция и Финландия например са се отказали от нея и са преминали към директно погребване на касетите. В България са възобновени изследванията за геологически подходящи места за погребване на високоактивни отпадъци, но още не е ясно дали такива изобщо има. От РАО се надяват, че до средата на годината ще могат да представят списък с потенциални площадки.

Цената за изграждане на дълбоко геоложко хранилище варира между 1 и 4 млрд. евро по данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Досега нито едно подобно съоръжение не е изградено докрай, затова и никой не се наема да прогнозира точна цена. Финландия, която експертите сочат за най-напреднала, е изхарчила над 4 млрд. евро само за изследвания. И въпреки това едва ли ще започне да погребва високоактивни отпадъци през следващите десетина години.

Според българското държавно предприятие строежът на хранилище за ядрени отпадъци у нас ще струва около 780 млн. евро. Не по-малка ще е цената и ако България се включи в регионално хранилище заради продължителната му поддръжка. Според Георги Касчиев преди години експертите обмисляли към хранилището за сухо съхранение на използвано гориво да бъде изградена секция за специални контейнери (канистри) с високоактивни отпадъци, но ядреният регулатор не одобрил идеята. Причината - изискванията за складиране на горивото и вредните отпадъци били различни.

Нещата са по-ясни при ниско- и средноактивните отпадъци от АЕЦ "Козлодуй" . Такива са например различни тръби, конструкции и защитни облекла на персонала. Те ще се складират в националното хранилище, което ще бъде близо до козлодуйското с. Хърлец и ще започне да приема радиоактивни материали през 2015 г.