Устойчив бизнес за непосветени
| "Появяват се нови бизнес рискове и нови възможности. Старите бизнес решения няма да бъдат достатъчни, за да се справим с тях." |
| Има стотици примери за компании, опетнили репутацията си чрез безотговорни практики или прояви на корупция и в повечето случаи последствията за тях за дългосрочни. |
Доста разтегливият термин "устойчивост" се използва от най-различни заинтересувани страни – инвеститори, клиенти, служители, публични институции и неправителствени организации – за описване на резултатите и начините на действие, които отговарят на техните очаквания.
Често най-лесният начин да се обясни какво е устойчив бизнес е като се посочи какво не е, и то поглеждайки назад във времето. Например едва ли някой днес би оспорил, че бизнесът на "Леман брадърс" беше неустойчив. По същия начин едва ли някой би твърдял, че боядисаните с токсична боя играчки на Mattel Toys, които се наложи да бъдат изтеглени от пазара през 2007 г., биха могли да донесат на компанията дългосрочни ползи. Има стотици примери за компании, опетнили репутацията си чрез безотговорни практики или прояви на корупция и в повечето случаи последствията за тях са дългосрочни.
Според консултантите от Arthur D Little две са основните тенденции, които илюстрират новите предизвикателства пред бизнес лидерите. Първата е значителната промяна в сигурността на ресурси като енергия, вода и материали, която принуждава компаниите да инвестират във все по-икономични или безотпадни технологии и енергийна независимост. Втората е промяната в очакванията на заинтересуваните страни. И двете тенденции имат значителен потенциал да влияят върху бъдещите печалби, пазарен дял, цялостно финансово представяне на компаниите и привличането на качествени служители.
Как очакванията на заинтересуваните страни променят правилата на играта
Инвеститорите. Те все по-често вземат под внимание екологичния и социалния профил на компаниите, проучват го за потенциални рискове. Акции на британската букмейкърска група Wembley рязко понижиха стойността си след съобщение, че компанията ще бъде съдена за опити за въздействие над висши държавни служители в САЩ.
Клиентите. Макар да търсят ниски цени, те все повече отказват да купуват от компании, уличени в експлоатация на работниците си в страни от третия свят, или от такива, за които се знае, че имат участие в изсичането на тропически гори в Бразилия или Индонезия например. Компаниите също вече следят целите си вериги на доставка и не желаят да бъдат свързвани с доставчици с безотговорно поведение, защото това би изложило на риск собствената им репутация.
За компаниите, които работят с крайните потребители, постигането на високи стандарти в приятна обстановка и хигиена не е достатъчно. В това имаха възможност да се уверят например Starbucks през 2008 г., когато британските медии остро разобличиха глобалната им политика да мият съдовете си с непрекъснато течаща вода. А в проведеното от британската Кооперативна банка (The Co-Operative Bank) през 2006 г. изследване за етичното потребление почти 60% от запитаните отговарят, че им се е случвало да вземат решение да не купуват продукти или услуги на определена компания заради впечатленията си от нейното поведение.
Служителите. Според проучването Recruitment 2020 на лондонския мозъчен тръст "Демос" 88% от британските служители смятат, че е важно организацията, за която работят, да държи на ценностите си, а 47% от търсещите работа казват, че биха предпочели компания, която се ангажира със социални въпроси.
Държавата. Решенията в публичния сектор също отразяват новите очаквания към бизнеса – например по време на рецесията през 2009 г. американският Конгрес отказа да отпусне заем на големите автомобилни компании, ако не поемат ангажимент да направят бизнеса си по-зелен. Все повече регулации отразяват подобен начин на мислене – от директивите на ЕС като тази, която задължава производителите на бяла техника и автомобили да включват разходите за извеждане от употреба в отчета за приходите и разходите си, до въвеждането в Индия през 2009 г. на нов стандарт за възобновяема енергия за енергийните компании, чиято цел е да намали парниковите емисии.
Инвеститорите също изискват от правителствата действия в посока позеленяване на икономиката и оказват натиск върху правителствата за подобни регулации. През 2009 г. влиятелната лобистка организация Confederation of British Industry настоя министрите да направят повече, за да затворят пропастта между т.нар. екореторика и бавния напредък на Великобритания към нисковъглеродна икономика. Това беше неочаквана стъпка от страна на конфедерацията заради по-рано изразяваната от нея враждебност към регулации срещу климатичните промени. Но организацията промени позицията си заради загриженост във връзка със заплахите за бъдещата енергийна сигурност на страната, както и заради рисковете британският бизнес да пропусне възможности за растеж и разкриване на работни места в развиващите се нисковъглеродни индустрии.
Целият наръчник може да се поръча от www.adlittle.uk.com