Попитахме: Какво е най-доброто бъдеще за "Кремиковци", след като вече на трети пореден търг няма сериозни кандидати?
Константин Абрашев, портфолио мениджър, "ДСК-Родина"
Неуспешните опити за осребряване на имуществото на "Кремиковци" трасира посоката, която всички очакваха, а именно продажбата на активите поотделно. Това развитие не е желаното от кредиторите, но очевидно не може да се намери купувач на обявените цени. Дълги години предприятието избягваше банкрута, като пропиля възможностите си за оздравяване под друга юридическа и организационна форма.
Тромавите и безконечни съдебни процедури, както и липсата на практики, касаещи взаимоотношенията между кредитор и длъжник, се превръщат в черна дупка, като сагата "Кремиковци" е показателна за реалностите в България. По всичко личи, че активите на соц. гиганта ще бъдат разпродадени на парче, което определено би било спънка за облагородяване на района в бъдеще, каквото намерения бяха тиражирани.
Владислав Панев, председател на съвета на директорите, "Статус капитал"
Вижда се, че постепенното намаляване на цената на активите на дружеството повишава интереса, макар и още да няма сделка. Според мен бъдещето на комбината трябва да се реши от бъдещия му собственик, тъй като частният интерес най-добре знае от каква дейност може да се извлече максимална полза. Все пак трябва да се гарантира, че каквото и да се прави занапред, "Кремиковци" не трябва да замърсява околната среда.
В София има достатъчно други замърсители, за да си позволим още един, и то със съмнителна полза за обществото. Сагата с продажбата на активите на "Кремиковци" показва, че ни трябва нов закон за фалитите, с който нещата да се случват по-бързо. Абсолютно вредно за икономиката е процедурите да се точат понякога и с години, през което време активите да бездействат и да се амортизират.
Петко Вълков, изпълнителен директор, "Бенчмарк асет мениджмънт"
Проведените търгове до този момент показаха, че или определената цена продължава да бъде висока, или пък просто активите на дружеството не привличат сериозен интерес. Разбира се, причините за липсата на интерес могат да бъдат и далеч по-комплексни от това, но истината е, че дори в най-оптимистичните прогнози дейността може да бъде възстановена на нивата, на които беше преди 4-5 години, когато силно се субсидираше.
Съществува вариант и за продажба на активите на парче. Но все пак смятам, че най-добрият вариант би бил събаряне на предприятието и облагородяване на региона. Дългосрочните ефекти от това биха били безценни.