Забрана за обжалване на актове на съда по най-масовите граждански и търговски дела е заложена като бомба със закъснител преди месец и половина в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Заради нея без право на защита в десетки случаи остават всеки гражданин, който води дело до 5000 лв., и всяка фирма с иск до 10 000 лв., когато не са съгласни с определение на съда.

Законодателният капан е сътворен от изпускането на една дума при промяна на текст от ГПК и е въпрос на време новата разпоредба да доведе до нарушаване на права, коментираха магистрати пред "Дневник".

Дали сте 4000 лв. назаем на приятел, но не сте си получили парите в срок. Завеждате дело, минава едно заседание и изненадващо получавате определение от съдията, с което отказва да се занимава с вашия случай. Мотивите му да прекрати процеса могат да са най-различни, както и да са в нарушение на закона. Вие обаче не можете да направите нищо.

Причината е, че от 21 декември 2010 г. в ГПК е записан следният текст: "Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване." Дело като вашето с цена на иска 4000 лв. не подлежи на касационно обжалване, защото също от декември до върховния съд стигат само гражданските дела с материален интерес над 5000 лв.

Същото ще се случи и с човек, подал молба за освобождаване от държавна такса, защото няма средства да я плати. Съдът може да откаже държавата да поеме разходите, които за дело за 5000 лв. са 200 лв., но гражданинът вече няма право да обжалва. Твърде вероятно е да бъдат лишени от възможност да обжалват и тези, на които съдът е отказал правна помощ.

Отново заради ниски доходи гражданите могат да поискат от съда да разпореди да получат безплатна помощ от адвокат. Макар в ГПК да е записано изрично, че отказът на съдията да разреши назначаването на служебен адвокат подлежи на обжалване, според юристи може да се стигне до тълкувания, че при делата, които не стигат до Върховния касационен съд (ВКС), това право отпада.

Прекратяването и спирането на дело за обезщетение за вреди, например от лекарска немърливост, ако са под 5000 лв., също няма да могат да се оспорят от засегнатия пред по-горна инстанция.

Според магистрати, до които се допита "Дневник", особено опасна е хипотезата, при която фирмите са лишени от право на защита по т.нар. дела за обезпечение на бъдещ иск.

Това се случва например, когато търговец дължи на доставчик 9000 лв. и преди да заведе иска в съда, този доставчик се възползва от възможността в аванс да бъде запорирано имущество на длъжника му. Тогава съдът може да наложи обезпечението, като блокира имот на фирмата длъжник, чиято стойност надхвърля десетки пъти сумата от 9000 лв. Това определение не подлежи на обжалване според въведения през декември текст.

Проверка на "Дневник" установи, че проблемната промяна в ГПК е предложена от депутатите от ГЕРБ Ивайло Тошев и Юлиана Колева. Тя е в ал. 4 на чл. 274 от кодекса. Преди поправката тази алинея гласеше: "Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв." Така всички определения на съда, които по някакъв начин преграждат развитието на процеса, получаваха проверка поне от една по-горна инстанция, а всички освен тези по дела от наистина малък интерес под 1000 лв. и на три.

Депутатите Тошев и Колева са внесли новия вариант на текста преди второто четене на поправките в ГПК в правната комисия на парламента. Мотиви няма. Според източници на "Дневник" промяната е направена по искане на съдии, но със съвсем друга идея и от нея е изпаднала една дума, която обаче драстично променя смисъла. Предложението на магистратите е било да се ограничат определенията, които се обжалват на три инстанции. Идеята е била да се запише, че по граждански дела с интерес до 5000 лв. и по търговски до 10 000 лв. тези актове на съда не стигат до Върховния касационен съд.

Неясно защо обаче текстът, който предлагат Тошев и Колева, гласи: "Не подлежат на (тук би трябвало да е думата касационно- бел.ред.) обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване." Това предложение е прието от правната комисия с 14 гласа "за", без против и въздържали се на 17 ноември миналата година.

Две седмици по-късно на 3 декември в пленарната зала Искра Фидосова (ГЕРБ) изчита текста на депутатите преди окончателното му приемане. Председателят на парламента Цецка Цачева пита: "Изказвания?" и констатира "Няма". От 115 депутати в залата 105 гласуват "за", против няма, а 10 се въздържат, показва стенограмата от това заседание.

Единият от вносителите на промяната - Ивайло Тошев, заяви пред "Дневник", че не вижда проблем в поправката. Той не пожела да коментира подробно казуса, а само неколкократно заяви, че няма сигнали текстът да накърнява интересите на гражданите. По думите му имало достатъчно форми на защита и в тази хипотеза.

Тошев обаче не обясни какви точно са възможностите гражданите да защитят интереса си. "Ако до нас стигнат сигнали, ако бъдем сезирани от съдии за практически проблеми при прилагането на тази алинея, тогава ще внесем изменения", каза депутатът. И отбеляза, че представителите на съдебната власт са следили подробно приемането на промените в ГПК и ако е имало неясноти, са щели да дадат знак.

Стенограмата от заседанието на правната комисия, на което е предложена поправката, не е отразила присъствието на съдии. Отбелязано е, че там са били прaвосъдният министър Маргарита Попова и заместникът й Жанета Петрова. Нито една от тях не е реагирала на промяната в ГПК, макар че измененията в кодекса включват предложения не само на депутати, а и на самото министерство и те трябва да ги следят.

Според Емил Радев от ГЕРБ алинеята за обжалването на определенията не трябва да се чете отделно от предходната, която давала достатъчно възможности за обжалване на редица определения. Според него текстът не отменял възможността за делата под 5000 лв. определенията за прекратяване да се обжалват. Радев обаче призна, че няма да може да се оспори например определение за обезпечение на бъдещ иск под 5000 лв. по гражданско дело и под 10 000 лв. по търговско.

При тези поправки в ГПК е направена още една грешка, която за разлика от първата юристите възприемат по-скоро като комична, тъй като не накърнява права. От желание да разрешат един проблем, който съдиите отдавна поставят, депутатите са повторили два пъти един и същ текст. Идеята за промяната беше на софийските магистрати и се изразява в следното - ако някой води дело, което трябва да се гледа като бързо производство, но има и искания, които по закон се гледат по общия, по-бавен ред, всичко да се съединява в един процес.

Това ново голямо дело ще се гледа по общия ред, но на практика ще приключва по-бързо, защото досега двата процеса се изчакваха и се проточваха. Типичен пример за това са делата за незаконно уволнение, които се гледат като бързи производства, но към тях често изгоненият от работа добавя и искане за обезщетение за неизползван отпуск или неспазено предизвестие. Досега делата се разделяха и това за обезщетението чакаше, а сега съдията ще може да реши всичко наведнъж. От престараване обаче това правило е повторено два пъти във втората и третата алинея на чл. 310.