Моментът е добре избран. Няколко часа по-късно и четиримата евокомисари можеха сами да видят избухването, жълтеникавия пламък на взрива и осколките от околните прозорци.

Но ‘конспираторите’ са разумни хора и са решили да спестят на деликатните европейци по-драстичните послания.

За тях, заседнали в панорамното задръстване на кръстовището на Орлов мост, остава по-важното – гледката на почернелите колони на входа, сцената на една страна от третия свят.

Внушението е направено и полицейските коли, отцепили района, със сигурност са накарали някои високопоставени глави да се извърнат.

Но това, което ще видят, е само декор, сцена на битка, която продължава с години и която превърна София в град от лобни места с алтернативна номерация на покушенията.

Преходът ни беше мирен, но вече 20 години по улиците се прибират трупове, а болниците ни са пълни с огруханите свидетели на една реалност, в която няма място за тях. Така че тази година, двайсет и втора от началото на прехода, е обявена предварително като рекордна по брой на очаквани ракови диагнози.

Болестта на стреса и на крайното отчаяние. Една страна под "Тропика на рака", още една аналогия с третия свят.

На фона на това политическият цирк и непрестанните инсценировки са омръзнали на всички. Не остана глава от учебниците на КГБ и ДС за социален контрол и психологическа манипулация, която да не сме прочели. Като опитни мишки изпитахме всичко.

Повярвахме на всички лъжи, уплашихме се от всички страшилища и докато бизнес цикълът на кражби, приватизация и контрабанда се превърташе, стигнахме до момента, в който номерата се изчерпаха. И започнаха повторенията.

Дори ние най-накрая разбрахме. И почнахме да виждаме ръката зад куклата.

Въпросът е какво следва? Ситуацията на събуждането изнервя всички. Играчи и кукловоди са все още на сцената и играят предишните роли.

Псевдодесни правят псевдодемократични изявления, псевдолеви защитават псевдоправдини, псевдосоциолози правят псевдоанализи. Заплатите вървят, но публиката не вярва.

Какво следва? Развръзката несъмнено е близо. Никога досега българското общество не е било толкова трезво.

Никога не сме се оглеждали толкова внимателно в скърцането зад пушека на политическите илюзионисти. И дори бомбите в ъгъла няма да отвлекат вниманието ни.