Георги Ганев, Център за либерални стратегии: Има основания потреблението да тръгне нагоре, въпросът е дали ще се случи
| През тази седмица статистическият институт и БНБ публикуваха важни макроикономически данни - за брутния вътрешен продукт и за платежния баланс за 2010 г., както и за инфлацията през първия месец на 2011 г. Стана ясно, че в края на миналата година положителните сигнали са се увеличили. В същото време провокираното отвън поскъпване създава притеснения дали може да се говори за начало на трайно възстановяване. По тези въпроси разговаряме с макроикономиста Георги Ганев. |
| - Правителството навреди на бизнес климата през миналата година - Забавянето на реформите и скандалите понижават доверието - Разплащането на просрочията към фирмите трябва да е приоритет пред изкупуването на външен дълг |
В средата на седмицата излязоха експресните данни за развитието на икономиката през последните три месеца и за цялата 2010 г. Оценявайки ги, оптимист ли сте за 2011 г.?
- От едно тримесечие не може да се прави извод за цялата година. Но в експресните данни почти нямаше лоша новина. Трето поредно тримесечие има ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), за второ поредно тримесечие има ръст на годишна база. Освен това за първи път от 10 поредни тримесечия потреблението се повишава.
То влезе в криза доста преди икономиката, още през второто тримесечие на 2008 г. и оттогава има само спадове. За първи път в четвъртото тримесечие на 2010 г. потреблението се повишава. За първи път от 9 тримесечия насам има увеличение на инвестициите. Така че почти няма показател, който през последните три месеца на 2010 г. да излъчва лоша новина. Разбира се, всички числа можеха и да са много по-големи, но така или иначе не се вижда някаква слабост на икономиката в тези данни.
Голямата слабост в платежния баланс е спадът на преките чуждестранни инвестиции. Макар за данните там да се очаква ревизиране нагоре, те все пак ще са по-ниски от 2009 г. Иначе данните са по-скоро позитивни - продължават увеличението на износа и по-бавният ръст на вноса, но той пък е важен за бюджета, тъй като върху него се събират акцизи и ДДС. Оттам следва подобряване на балансите като цяло. Общо взето, текущата и капиталовата сметка за 2010 г. имат почти нулев баланс. Има известен дефицит по финансовата сметка, предимно заради изплащане на дългове, но той е по-малък в сравнение с други периоди.
Третият фронт е инфлацията, движена основно от храните в последните месеци и от горивата. Общото движение на потребителските цени е почти изцяло доминирано от тези две групи, които естествено се пренасят върху другите сектори, но там инфлацията остава все още ниска. Очаквам през април темпът на поскъпване да намалее, защото ще премине базовият ефект от вдигането на акцизите. Все пак тази година инфлацията навярно ще е по-висока, отколкото през миналата, въпросът е с колко.
Високата инфлация според вас заплашва ли да потисне потреблението и да спре икономическия растеж?
- Обикновено досега високата инфлация беше отражение на увеличеното вътрешно търсене, включително и заради увеличеното парично предлагане. Но сега има основание да предполагаме, че е бутана от разходите, а не е дърпана от търсенето.
Причината основно е в лошите реколти в нашия регион през миналата година в съчетание с доста затягащия ефект от употребата на редица селскостопански стоки (основно царевица, но и други култури) като суровини за производство на енергийни продукти, а не за храни. Вече има глобална тенденция храните да поскъпват с големи темпове, защото земеделските култури се ползват като източник за производство на горива.
Най-вероятно ще се стигне до балансиране, ще се наблегне на второто поколение биогорива, които не произхождат от хранителни култури, или ще се намалят преференциите за сегашните биогорива, тъй като ефектът върху храните е видим. Но за 2011 г. можем да очакваме натиск нагоре, освен ако не се окажа, че тазгодишната реколта е изненадващо добра и това да укроти поскъпването на зърното.
Другото е поскъпването на суровините и горивата, чиито цени също се повишават от страна на предлагането. Когато имаме инфлация - следствие от поскъпнало предлагане, тя може да причини намалено потребление и да спъне възстановяването на икономиката. Но зависи колко ще е силна в сравнение с обратните процеси - възстановяване на доверието и увеличаване на потребителското търсене, особено ако се свърже с намаляваща безработица.
Такива данни още няма, но има подобрени очаквания, компании заявяват, че планират да наемат хора. Ако има някакво възстановяване на икономическата активност, доходите и заетостта и това предизвика ново потребителско поведение, тези две тенденции - инфлационната и нарастващото потребление, ще се състезават и не се знае коя ще надделее. Засега инфлацията не е толкова висока.
Според вас има ли причини увереността на домакинствата да се върне и склонността им към потребление да започне да расте, вместо да продължат да спестяват?
- Основания да очакваме това има, друг въпрос е дали ще се случи. Безработицата спря да расте, в този смисъл по-малко хора остават без работа и съответно без доходи. Другите очакват увеличение на заплатите си, при това ръстът на заплатите в частния сектор е по-висок, отколкото в публичния. Ако това даде увереност на повече домакинства да започнат да попълват изоставеното си потребление, основно ще се засегнат дълготрайни стоки - обзавеждане, техника.
Напълно е възможно през 2011 г. трендовете да се обърнат, защото ако хората не възприемат пейзажа като рисков и ако започнат да купуват, това ще е знак, че цените повече няма да падат, повече няма да се изчакват по-изгодни ценови равнища. Затова и други, които изчакват по тази причина, също ще излязат на пазара.
Има достатъчно сценарии, които да вещаят съживяващо се потребление, и ако те се реализират, пазарът на дребно също ще се съживи. Автодилърите вече твърдят, че продажбите на автомобили са тръгнали нагоре. Остава да видим какво ще се случи.
Ще се съживи ли инвестиционната активност през тази година?
- Четвъртото тримесечие на 2010 г. е първото, при което има увеличаване на брутното капиталообразуване (инвестициите в основен капитал - бел. ред.). Тази новина е позитивна. Големият въпрос е дали тенденцията ще се запази през 2011 г. Доколкото инвестиционният процес е по-инертен, появилата се тенденция на ръст във вноса на инвестиционни стоки и първите данни за събуждане на инвестициите дават основание да се очаква, че поне по инерция това ще продължи и през следващите тримесечия. Но за да се окаже двигател на икономическия растеж, инвестиционната активност трябва да покаже по-сериозен ръст, което още не знаем дали ще се случи.
Преките чуждестранни инвестиции са на рекордно ниски стойности. Според вас през тази година ще се съживят ли капиталовите потоци към България?
- Много е възможно да се съживят, доколкото ще се съчетаят няколко предпоставящи фактора. Ако износът продължи да расте и досега това е идвало от капацитета, освободен по време на кризата, занапред ще се изискват и допълнителни инвестиции. За българските компании, чиито собственици са чужденци, инвестициите ще дойдат отвън. При втората линия - на капиталовите потоци през банковата система, също може да се обърне тенденцията. 2011 г. ще е доста по-спокойна от миналата и различни финансови потоци ще си търсят място по света.
Трябва да следим убежищата за инвестиции като злато и петрол - вече има спад на интереса към златото. Със сигурност част от тези капитали, търсещи място и доходност, може да обърнат внимание и на страни като България, защото тук се предлагат високи норми на възвращаемост. Лихви от 8-9% са привлекателни и ако общата обстановка в света се подобри, отношението риск - доходност в България също ще се подобри и това ще привлече капиталови потоци както по линия на преките инвестиции, така и през банките. Нивата от 2007 г. обаче няма да бъдат достигнати.
Вашата оценка за поведението и сигналите на правителството - допринасят ли за подобряване на инвестиционния имидж на България и бизнес средата?
- През 2010 г. правителството по-скоро навреди на възприятията за България, особено като изтърва бюджета през първата половина на годината. За мен това е терминът - изтърван. Това моментално увеличи нивото на несигурност на всеки, който прави планове за България. Независимо от нарастващия износ изтърваният бюджет сериозно охлади инвеститорския ентусиазъм.
Сега за 2011 г. - извън субсидията за БДЖ не съм чул държавата да поема нови ангажименти освен предвидените и нещата изглеждат овладени. Правителството предприе ход с изкупуване на дълг, което може да се възприеме като сигнал, че е уверено във финансите си. Трябва да видим как ще се развива приходната част. ДДС навярно ще се движи бавно, освен ако петролът не продължи да поскъпва, приходите от акцизи също ще нарастват.
Това, което дразни бизнеса, е, че правителството не прави обещаните реформи - в образованието, в пенсионната схема и в здравеопазването. Вярно е, че се строят пътища. Не може да се отрече и по-доброто усвояване на еврофондовете. Ако това продължи, ще се брои като принос на правителството към подобряване на стопанската среда.
Ако обаче продължат скандалите и скандалчетата, доверието на бизнес публиката в това правителство няма да се повиши. Чуваме анонси за облекчаване на бизнес средата и понижаване на административното бреме. Симеон Дянков точно по това е тесен специалист и да видим какво ще предложи. Защото, макар данъците ни да са най-ниски в Европа, плащането им излиза скъпо и отнема време на фирмите. В обществените поръчки също има какво да се свърши от държавата.
Финансовият министър каза, че се обмисля възможност правителството да изкупува обратно външен дълг. В същото време държавата продължава да поддържа голям обем просрочия към бизнеса. Кое плащане е с приоритет - просрочията към фирмите или изкупуване на дълг, чийто падеж не е настъпил?
- Изчистването на просрочията очевидно е въпрос, който трябва да се реши и според мен трябва да е приоритет, доколкото представлява неизпълнен ангажимент. Чисто морално, ако трябва платците да са коректни, на първо място такава трябва да е държавата, за да е в позиция да изисква и другите да спазват правилата. Очевидно покриването на просрочени задължения трябва да е приоритетен въпрос, но, от друга страна, плащането на външен дълг носи ползи. Първо, показва, че държавата е платежоспособна, и, второ, ще облекчи плащанията.
Самото изкупуване като изтегляне на ликвидност от икономиката правилен ход ли е на този етап?
- Към момента не става въпрос за сериозни суми, които да се отразят на икономиката като цяло, и ми се струва, че този акт ще е неутрален. Но ако трябва да сравним като приоритетност просрочията и предплащането на външния дълг, по-важни са просрочията. Но не знам дали нещата са "или, или". Смятам, че при наличието на желание държавата разполага с ресурс да се справи и с двата въпроса.
Видя се, че през миналата година е имало големи плащания от частния сектор към външни кредитори. Това ще продължи ли и през тази година и може ли да създаде проблеми за определени браншове и икономиката като цяло?
- Ако строителството е било задлъжняло, то ще трябва да си плаща дълговете. Депресията в този бранш най-вероятно ще продължи и тази година, но за голяма част от останалите сектори реалистичният сценарий е нещата да се занулят, тоест фирмите няма да изпитват нужда допълнително да намаляват задлъжнялостта си. Реалистичното поведение е фирмите да спрат с големите плащания, но и да не търсят нови заеми. Така ще има и по-ограничено движение по финансовата сметка.
В същото време можем да очакваме по-агресивно поведение в банковия сектор. Ако банките преценят, че рисковата характеристика се е подобрила, те отново в борба за пазарен дял ще започнат да кредитират, а това ще предполага и привличане на ресурс от централите им в чужбина. Не очаквам обаче да е в значителни размери. Въпреки това по-скоро очаквам при банките да има приток на капитал за разлика от 2010 г.