България може да плати за "Бургас – Александруполис", чака екооценката
| Крайният срок за новия ОВОС изтича с края на месеца |
България може да плати дължимата вноска за "Бургас – Александруполис", но чак след като бъде готова окончателната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта. Това стана ясно от отговор на финансовото министерство на запитване на "Дневник".
"Въпросът за задълженията на страната ни по проекта, както и тяхното погасяване, ще бъде обсъждан, след като бъде оповестен докладът по ОВОС на проекта. Едва след това ще стане ясно и какви ще са българските позиции по-нататък", обясниха от ведомството.
Първият доклад за въздействие върху околната среда беше внесен в Министерството на околната среда и водите в края на миналата година. Според експертите на ведомството документът, изготвен от проектната компания, има доста пропуски и липсваща информация. По тази причина той е върнат за преработване. Крайният срок за внасянето му отново в министерството е краят на февруари. Това стана ясно от изказване в четвъртък на екоминистъра Нона Караджова.
Също в четвъртък стана ясно, че другите два участника в изграждането на петролопровода – Русия и Гърция, са дали срок на София да плати вноската си от 7.5 млн. евро до 20 март. Това бе оповестено след проведеното в Рим заседание на надзорния съвет и на акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.
В България за проекта от май 2010 г. отговаря финансовото министерство. Представител на страната в общото събрание на акционерите е Анжел Димитров, който е участвал и на последната среща в Рим, на която според руските медии е взето решение, че проектът трябва да се осъществи.
В проектната компания "Транс Болкан пайплайн" за изграждането на нефтопровода "Бургас - Александруполис" най-голям дял има Русия – 51%, който държи чрез дружествата "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт". България и Гърция имат съответно по 24.5% в нея. В средата на миналата година българското правителство обяви, че временно спира участието си в петролопровода, докато не излезе нова международна екологична оценка, която да докаже по безспорен начин, че той е безопасен за околната среда.
Гърция се съгласи на условията и каза, че също ще изчака. На римската среща в четвъртък стана ясно, че Москва също е готова да замрази временно проекта, като намали до минимум административните разходи и персонала в проектната компания.
През октомври Русия и Гърция създадоха обща работна група по проекта. В същото време българският финансов министър Симеон Дянков нееднократно е заявявал, че няма да отпусне нито лев, докато не бъде готова екооценката. Все пак през август 2010 г. тръбата беше "подпомогната" от София с над 100 хил. лева разходи за персонала. Според изпълнителния директор на "Транс Болкан пайплайн" Владислав Емилиянов все пак България ще плати вноската си, за което е получил уверението на Симеон Дянков по време на техни разговори през лятото на миналата година.