Брюксел продължава да чака присъди

Брюксел продължава да чака присъди

Брюксел продължава да чака присъди
Reuters
България провежда активна политика за справяне с организираната престъпност чрез полицейски проверки и арести, но са малко повдигнатите обвинения. Липсват достатъчно присъди и по знаковите дела. Необходимо е подобряване на разпоредбите в Наказателния кодекс, свързани с корупционни престъпления.
Това са част от констатациите в междинния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в реформите на съдебната власт и в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, публикуван в петък. В него изрично се уточнява, че съдържа техническа актуализация на съществените промени в последните шест месеца.
Притеснително е, че част от констатациите повтарят изводите на европейските експерти от март 2010 г., когато беше огласен предишният технически доклад по мониторинговия механизъм. И тогава ЕК видя много арести, но малко присъди за организирана престъпност, отчете и малкото осъдени в знаковите дела, както и недостатъчни резултати в борбата с корупцията.
Въпреки това правосъдният министър Маргарита Попова, Висшият съдебен съвет и инспекторатът на съдебната власт коментираха доклада с "удоволетворение". Според Попова това е "трети пореден позитивен доклад". Обективната оценка е най-добрият стимул, коментираха от ВСС и изредиха обещания за прозрачност и специализация на магистратите.
Препоръките към България са за подобряване на разпоредбите в Наказателния кодекс, свързани с корупционни престъпления, гарантиране на наказанията за случаите, в които облагата е за трето лице, както и преразглеждане на съществуващата разпоредба, че не се наказва този, който е предложил или обещал подкуп, но незабавно след това е съобщил на властта. Експертите препоръчват също подобряване на съдебната практика по делата за икономически и финансови престъпления и засилване на сътрудничеството между митниците и полицията.
В доклада се отбелязва "обществената тревога" за прозрачността при назначаванията на висши магистрати след избора на Георги Колев за  председател на Върховния административен съд. Еврокомисията отчита, че през последните шест месеца са "произнесени две важни присъди и повдигнати няколко обвинения по дела, свързани с корупция по високите етажи".
Обръща внимание и на оправдателните присъди по "емблематични" дела срещу бивш министър на отбраната (Николай Цонев - бел.ред.), бивш зам.-министър на вътрешните работи (Раиф Мустафа - бел.ред.), бивш директор на Държавен фонд "Земеделие" (Асен Друмев - бел.ред.) и председател на партия, представена в парламента (Ахмед Доган - бел.ред.).
Докладът оценява положително целта, с която е създаден специализираният наказателен съд за делата срещу организираната престъпност. Препоръките на европейските експерти по проекта за закон за конфискация са противоположни на критиките на правозащитниците - според тях е важно да се запази принципът за конфискация на имущество и без присъда, както и прилагането на закона по анонимни сигнали.
Отбелязва се и скандалът с подслушванията, препоръката е България да гарантира спазването на законовите разпоредби за използването на СРС.
Мнения

Иванка Иванова, институт "Отворено общество", пред БНР
За първи път ЕК дава превес на финансовите инструменти за борбата с организираната престъпност и корупцията. Правителството работи по ключови законодателни промени - създаването на специализирания съд и промените в закона "Кушлев". Законодателството за създаването на специализирания съд е отбелязано в доклада, но трябва да се гледа много внимателно. ЕК казва, че специализацията трябва да се прилага и по отношение на общите съдилища. По отношение на закона "Кушлев" ЕК е дипломатична и предпазлива. Казва се, че трябва да се приеме ефективно законодателство и че то следва да е основано на принципа гражданската конфискация да се прави без предварителна присъда по наказателно дело. Последният вариант на законопроекта обаче съдържа опасна презумпция, че всяко имущество, което не е доказано, е престъпно - срещу това са възраженията на гражданските и правозащитните организации.

Маргарита Попова, министър на правосъдието, пред "Дарик радио"
Ние, когато правим арести, когато внасяме обвинения, преекспонираме нещата. Създават се очаквания, че тук на всяка цена трябва да има осъдителна присъда или на всяка цена не трябва да има осъдителна присъда, а в крайна сметка съдът е този, който решава (по повод констатация в доклада, че полицейски проверки и арести са довели "до малко на брой повдигнати обвинения").

Аз лансирах идеята да се свърже по-тясно съдебната система с университетите и да измислим формули, по които ще засилим обучението на магистратите по темата икономическа престъпност и финансови престъпления... Ще видим Висшият съдебен съвет с кои университети се е свързал, какви финансови възможности имаме, за да сключим договори (по повод настояването на ЕК за подобряване на разследванията и делата за икономически и финансови престъпления).

Докладът е в подкрепа на закона, защото хората виждат и знаят за какво става дума (Става въпрос за новия за закон за отнемане на незаконно придобито имущество, известен като закона "Кушлев". Обратно на възраженията на правозащитниците у нас, експертите от Брюксел заявяват, че е важно да се запази принципът за конфискация на имущество и без присъда, както и възможността процедурата по отнемане да може да започва по анонимни сигнали). Много бих искала държавата действително да демонстрира, че има воля да приеме такова оръжие и такъв инструмент за справяне с корупцията и с организираната престъпност.

Този доклад е продукт на сътрудничество между Брюксел и София. Брюксел не размахва пръст, Брюксел констатира и заедно правим оценките... Този доклад е добра оценка и за самите колеги в Брюксел, защото този европейски инструмент сработи и даде резултати. И те са горди, и те се радват на това. Жалко, ако българите го подценим за пореден път.

Николай Младенов, външен министър
Убеден съм, че когато излезе годишният доклад на Еврокомисията през лятото, в него ще има не само положителна оценка за продължаващия процес на реформи, но и констатация за тяхната необратимост.

Румен Петков, депутат от БСП, пред БНТ:

Има основания за сериозна тревога. Фактът, че в доклада е фиксиран въпросът за ползването на специалните разузнавателни средства по неправомерен и по неаргументиран начин, е изключително сериозен въпрос... Второ, в доклада изрично се казва, че има много арести, малко присъди и малко трайно задържани в следствения арест.
Опозицията сезира Конституционния съд за спецсъда

Депутати от БСП и ДПС са сезирали Конституционния съд за създадения с последните поправки в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс специализиран съд за делата срещу организираната престъпност. Под искането да бъдат обявени за противоконституционни общо 52 текста в двата закона, с които се урежда спецсъдът, са се подписали 58 народни представители, съобщи в кулоарите на парламента депутатът от БСП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов. Той коментира, че това е опит за създаване на партиен съд и за утвърждаване на полицейската държава в България. Според опозицията на практика се създава извънреден съд, защото за него се създават особени правила, по които ще разглежда делата. 
Съдът окончателно оправда Асен Друмев

Бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев е невинен по обвинението за престъпление по служба, реши Върховният касационен съд (ВКС) в деня, в който ЕК публикува доклада си за България. Делото е едно от наблюдаваните от Брюксел. Според прокуратурата Друмев в нарушение на служебните си задължения е сключил договори за отпускане на безвъзмездна помощ по САПАРД с 15 фирми. Една от тях е "Еврофриго", свързана с осъдения за източване на 7.5 млн. лв. от САПАРД Марио Николов. Миналата година Софийският градски съд осъди Друмев за престъпление по служба, с което е ощетил бюджета на ЕС с над 4.1 млн. лв. и този на България с близо 1.4 млн. лв. Софийският апелативен  съд обаче го оправда. Според ВКС също няма как Друмев да бъде наказан, защото при даването на субсидиите той е нарушил правила, които нямат нормативен характер и дори не са обнародвани.