Анализ: Изолацията на Либия засега работи за Кадафи
Подобно на Иран и Мянмар в миналото относителната изолация на Либия от света дава на управниците й повече пространство за маневри покрай кървавото смазване на бунта - нещо, с което в Тунис, Египет или Бахрейн не разполагаха - но това може да се окаже недостатъчно.
Рано в понеделник един от синовете на Муамар Кадафи заяви, че баща му ще се бори срещу народния бунт "до последния човек".
Правозащитни организации изчисляват, че броят на жертвите от последните дни в Либия далеч надхвърля каквото и да е от случилото се по протестите в Северна Африка, но понеже не се допускат журналисти и са блокирани комуникациите, повечето събития остават скрити.
"Това, което прави Либия различна, е че тя е доста повече изолирана", коментира Сара Лей Уитсън, директор за Близкия изток в "Хюмън райтс уоч". "Тя е почти като Северна Корея. Няма чуждестранни журналисти, почти никакво гражданско общество. Много е трудно да се получи информация и да се повлияе на случващото се там."
Кадафи изгради връзките си със Запада и петролните корпорации през последните години след отказа да разработва оръжия за масово поразяване. Но западните столици все още имат твърде малко лостове за оказване на влияние за разлика от такива дългогодишни съюзници като египетската армия, елитът в Тунис или кралското семейство в Бахрейн.
Държавите, силно зависими от американска или западна помощ, установиха, че вероятно е политически и дипломатически невъзможно да се заповяда на армията да стреля в хората. Но Либия е в съвсем различна позиция.
ЕС би могъл да замрази преговорите за търговия и да посъветва туристическите и енергийни компании да се оттеглят. Но - както се случи след смазването на "зелената революция в Иран през 2009 г. или силовите действия на хунтата в Мянмар през 2007 г. - западните правителства и правозащитниците не могат да сторят почти нищо.
Либийските управници оцеляха десетилетия в изолация, преди да започнат да отварят вратата към Запада.
"Либийците са изключително самоуверени. Състоянието на международните й отношения не е фактор при вземането на вътрешнополитически решения, а ЕС и други едва ли могат да повлияят с нещо", казва сър Ричард Далтън, бивш британски посланик в Либия и Иран.
Засега новинарският поток от Либия е изключително оскъден и ограничен до няколко изречения и видео, заснето с мобилни телефони. Чуждестранни медии успяха да отмъкнат по някое телефонно интервю с хора от вътрешността, но нищо повече.
В петък масовото отразяване на това как бахрейнската армия стреля по демонстранти предизвика незабавна гневна реакция на Вашингтон и управляващата фамилия изтегли военните от улиците. Точно обратното се случи с Либия - първите новини за бунта там непрекъснато стояха на втори план.
"Вестниците изпратиха цели екипи в Бахреайн, защото получиха визи. Така водещите страници се оказаха изпъстрени с новини за тази страна и тук там имаше по нещо за Либия. В същото време употребата на сила беше в размери, далеч по-големи от видяното в Тунис, Египет или където и да е в района", обяснява Уитсън.
В Либия има по-малко западни инвестиции, отколкото в съседите й, но пък повече в сравнение с Иран и Мянмар. Полковник Кадафи подобно на други африкански лидери знае ,че в крайна сметка може да се обърне към други инвеститори - особено към Китай - ако западните фирми се окажат под натиск да го изоставят.
Судан, Зимбабве, Шри Ланда, Мянмар и Иран спечелиха от търговията, помощта и дипломатическата подкрепа на Пекин, докато Западът ги критикува и понякога им налага санкции за погазване на човешките права. Малцина вярват в момента, че ще има масово напускане на западните инвестиции от богатата на петрол Либия.
Повечето от външните финансови ангажименти към Либия бяха ограничени до преки инвестиции в суровини, а това е сектор, в който трудно се напуска, без да понесеш тежки загуби. Египет, Тунис и донякъде в Бахрейн са силно зависими от западните портфейлни инвестиции, способни да си тръгнат бързо.
Освен това в трите държави има далеч по-голямо покритие на интернет. Съдбоносно се оказа и това, че икономиките им са все повече фокусирани върху сектора на услугите. Това прави изключването на интернет връзките трудно за поддържане в продължителен период, без да се нанесат значителни икономически щети.
Мнозина експерти казват, че как ще се развият събитията в Либия зависи повече от вътрешни, отколкото от външни фактори. Поуките от Тунис и Египет са, че автократите падат, когато не могат повече да заповядват на силите за сигурност да възстановят реда.
"Голям фактор е готовността за брутални репресии. В Египет офицерите не бяха готови да направят тази крачка, за да оцелее Мубарак", обяснява Никълъс Гвоздев, преподавател по национална сигурност в американския Naval War College.
За сметка на това иранската Революционна гвардия и милиции, както и военните в Мянмар, отдавна са доказали готовност да сторят всичко необходимо, за да защитят господарите си. Повечето от анализаторите вярват, че либийските военни ще постъпят точно така, защото съдбата и благополучието им зависят от фамилията Кадафи.
Но това невинаги е достатъчно. Протестиращите в Либия може да продължат, усещайки, че сега е настъпил моментът за борба.
Алистър Нютън, анализатор в банковата група "Номура", коментира, че падането на режима може би е въпрос на часове и дни и предупреждава, че надигащата се протестна вълна в района е достигнала нивото, в което вече се превръща в заплаха за глобалните енергийни доставки.
"Свалянето на президента Мубарак на 11 февруари е повратната точка, в която вълната се превърна в цунами", казва Нютън.