Образувана е проверка за допуснати закононарушения от д-р Александър Чирков и други длъжностни лица във връзка с бъбречните трансплантации в университетската болница "Св. Екатерина", съобщи миналата седмица пресцентърът на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Оттам уточниха, че поводът са публикации в столични всекидневници за незаконното присаждане на бъбреци в болницата.

Става дума за 20 трансплантации на бъбреци на чужденци. Засега няма безспорни доказателства, че лекарите са били замесени в търговия с органи. Законът за трансплантации у нас обаче е нарушен. Предишният директор на болницата проф. Александър Чирков не е уведомил Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) за операциите, пациентите не са били записани в листата с чакащите и най-важното - няма нужните документи, които доказват, че те са роднини, а има само декларации. Въпреки че нарушенията изглеждат формални, те накърняват доверието в донорството, смятат медици. И допълват, че дори прокуратурата да реши, че няма повод за по-тежки обвинения,

у всички ще остане съмнението

че лекарите там са извършили нещо нередно.

И 20-те трансплантации в болницата са направени на израелски граждани. Не става ясно кои са били донорите. Според проф. Чирков те са били техни роднини. Това се доказва от нотариално заверени декларации, които те оставяха в болницата, твърди той. Подобен ред е имало в Германия преди близо 10 години. Правилата у нас и в повечето страни обаче са различни - родството се удостоверява с акт за раждане. Това изискване е въведено, за да се изключи всяка възможност за продажба на органи. Смята се, че между най-близките хора това е невъзможно да стане.

Междувременно обаче се появиха съмнения, че някои от донорите са били руснаци. Разбрахме за трансплантациите в болницата, когато властите спряха на летището руски гражданин, който може да е продал бъбрека си, каза д-р Янко Начков, бивш директор на Изпълнителната агенция по трансплантации. Агенцията веднага извършила проверка в "Св. Екатерина" и останалите три болници, в които се правят подобни операции - "Пирогов", "Лозенец" и "Александровска". При нея излезли наяве и 20-те операции, първата, от които е през лятото на 2004 г.

Според закона за трансплантациите

болницата е трябвало да уведоми агенцията

за всяка от тях до 7 дни след извършването им. Чирков обаче твърди, че не е знаел за това изискване, а от друга страна, присажданията са били общоизвестен факт. Всички знаеха за трансплантациите, част от тях фигурираха дори в годишния отчет за 2004 г. на болницата към здравното министерство, казва професорът. Още при първото огласяване на операциите обаче главният секретар на министерството доц. Красимир Гигов заяви, че никой не е бил уведомен.

Според Чирков за операциите е знаел и тогавашния директор на Александровска болница д-р Силви Кирилов. Той категорично отрече това. За трансплантациите със сигурност са знаели лекарите, които са участвали в тях. Екипът е бил с хирурзи от "Св. Екатерина" и "Александровска", те са и едни от най-добрите специалисти в страната. От "Св. Екатерина" това са били проф. Тодор Захариев и доц. Марио Станкев, а от "Александровска" - проф. Петър Панчев, казаха от агенцията по трансплантации. Спорно е обаче дали те трябва да носят някаква отговорност. В закона е казано, че директорът на болницата е длъжен да регистрира трансплантациите, каза д-р Димитър Брънков от ИАТ.

Според някои медици обаче това не са първите опити за

бъбречни трансплантации на израелци у нас

Подобна молба преди време е била отправяна и към "Пирогов", но оттам са отказали. В Израел предпочитат хората, които са на хемодиализа, да получат нови бъбреци. По този начин те излизат по-евтино на държавата, която плаща за здравето им. Парите обикновено дава Министерството на отбраната, тъй като то е поело отговорност за ветераните, а повечето хора в Израел са такива. Средствата, които получава всеки човек за бъбречна трансплантация, са около $30 хил. С тези пари той може да се оперира в Европа или Америка, но може да му се наложи да доплати. Трансплантациите в страните от ЕС са на цена между 30 и 50 хил. евро. В САЩ пък са 80 хил. долара. По-големият проблем обаче е намирането на донор. Затова много израелци са принудени да ходят в страни като Пакистан, където бъбреците се купуват, а медицинското ниво е много ниско.

Цената на всяка

операция в България е била 15 хил. евро

като парите са били превеждани на болницата. За тези средства пациентите са получили и високо качество на услугата. При проверката установихме, че са направени всички медицински изследвания, въпреки че някои формалности не бяха спазени, потвърди д-р Начков.

Според медици е нищожна вероятността прокуратурата да докаже, че "Св. Екатерина" е замесена в търговия на органи. Заради държавната си политика Израел едва ли ще окаже съдействие на България, смятат те. Така най-вероятно участниците в операциите ще бъдат наказани само за нарушение на закона за трансплантациите. За тези провинения болницата може да бъде глобена с 50 хил. лв. Ако се докаже обаче, че лекарите или проф. Чирков са били замесени в незаконен трафик на органи, наказанието е между една и 8 години затвор.

Двайсетте незаконни присаждания на бъбреци в "Св. Екатерина" доведоха и до други промени. Те провокираха специалистите

да прегледат закона за трансплантациите

и да поправят пропуските в него. За пръв път в закона се предвижда да се регламентира точно какъв е редът за присаждане на органи на чужденци у нас. Досега това не беше определено и по подразбиране трябваше да важат същите правила, както и за българите. Освен това има идея да се въведе нов режим за регистриране на трансплантациите от живи донори. Вместо да се уведомява агенцията след извършването им, това ще става предварително. Предвижда се да се промени и начинът на финансиране на трансплантациите. Идеята е те също да преминат към здравната каса, сега парите дава здравното министерство. Целта е средствата за тях да отиват при лекарите от екипите, а не да потъват в бюджета на болницата, обясниха специалистите. В новия закон ще се добави и контролът върху ин витро и трансплантациите на собствени тъкани и клетки.

Освен това ще се промени редът, по който се става донор. В момента за тази цел всеки човек трябва да декларира в здравната си книжка, че е съгласен в случай на смърт да му бъдат взети органите. Специалистите смятат да върнат старото положение на закона, при което донор не може да бъде само този, който приживе изрично е посочил, че не желае. Според повечето хора това беше най-големият проблем, който намаляваше броя на донорите и оттам на трансплантациите у нас. Специалистите обаче са на друго мнение.

Най-големият проблем е, че няма добре развита система, за да

се разпознават всички потенциални донори

казва д-р Начков. В момента има 17 донорски бази, лекарите там обаче не се занимават само с тази дейност, а и с друга. Още по-голям проблем е ниското ниво на реанимациите в страната, както и недостатъчната подготовка на специалистите, които трябва да разпознават възможните дарители на органи. Донор може да бъде само човек, който е починал от мозъчна смърт. Според статистиката по такъв начин умират 0.2% на година, каза д-р Брънков. В развитите страни това са около 12% от всички пациенти в интензивните отделения. У нас обаче този процент е по-малък. Затова лекарите трябва да разпознават по 70-80 случая годишно и от тях 50 трябва да са годни за донори, смята Брънков. Реално обаче донорите са около 10-12 на година. Според Начков броят на мозъчните смърти у нас трябва да е много по-голям - 500 за година. От малкия брой на присажданията пък пада и нивото на специалистите, които ги правят, защото им липсва рутина.

Друг голям проблем е липсата на достатъчно средства за тях. В момента за чернодробна трансплантация се дават около 5 хил. лв., те покриват само консумативите по самата операция, казва Начков. Никой обаче не се грижи за подготовката на пациента за присаждането на органа и затова често то се оказва недотам полезно. При един диализиран човек, ако не се правят определени процедури, се уврежда и пикочният мехур. Така, ако той получи нов бъбрек, може да го отхвърли заради това, че вече не работи друг орган, обясни Начков. Все още у нас няма контрол и над това доколко успешни са извършените трансплантации. Нито една болница не желае това да се огласява публично.