Който е гледал последната реч на либийския владетел Муамар Кадафи по държавната телевизия, би трябвало да се е освободил от илюзиите, че може да се сложи край на диктатурата му по мирен път. Кадафи се разкри като фанатичен егоцентрик, в чийто паралелен свят липсва връзка с реалността. Параноята му вече е случай за психиатрите.

Точно това го прави съвършено непредсказуем и огромна опасност за либийския народ. Той няма да предпочете доброволно бягство като тунизийския Бен Али и египетския Хосни Мубарак. Той ще избере по-скоро метода на Садам Хюсеин, който през 1988 г. изпозва отровен газ срещу северноиракските кюрди и унищожи хиляди цивилни мъже, жени и деца. Кадафи е пред същия ход.

Ако скоро не бъде свален от власт от командващите собствената му армия, всичко може да се случи. В своя гротесков свят "бедуинският воин" се уповава на мисълта, че е месия, който трябва да изпълни мисията си. Касапинът Кадафи обаче трябва да бъде изправен пред трибунала в Хага, а ООН трябва подготви възможните санкции, и то сега.

Европа и САЩ са длъжници на либийците, защото изградиха престъпника Кадафи и го подсигуриха с оръжие. Той имаше нефт, не даваше на ислямистите да надигат глава и препречваше пътя на бежанците към Европа. Особено Франция и Италия, но също и Германия, не са "целите в бяло", тъй като сделките с богатия ексцентрик винаги им идваха добре. Дори обичаха да се показват с него и охраняващите го амазонки.

Сега обаче той е със свалена маска и е загубил напълно правото си да властва дори и ден повече.

Кадафи подсигуряваше терористите по цял свят с оръжие и пари. Поддържаше атентаторите от страната на баските до Филипините, взривяваше самолети над Локърби и Сахара и се наложи Роналд Рейгън да се опита да го застреля в палатката му като "бясно куче".

После Кадафи се обяви за мир, постави атомните си установки и помогна на американците в преследването на "Ал Кайда". Целият свят ухажваше либийския самодържец, защото има нещо, което всеки иска: природен газ. До онзи ден.

Сега за нещастие диктаторът отново се държи непредвидимо. За разлика от диктаторите на Тунис и Египет, които размахаха бялата кърпа след няколкодневни протести, той е брутален. Но това може да изненада само тези, които не са искали да видят какво представлява 40-годишният му режим.

Изходът е неясен, вероятно ще му се отдаде още веднъж да удари с бомби протестиращите, за да се задържи на власт. В противен случай рискува да бъде влачен мъртъв по улиците на собствената му разпаднала се държава като нещастния крал на Ирак преди половин век.