Скъпият петрол изстреля горивата
Поскъпването на петрола, предизвикано от размириците в Северна Африка и Близкия изток и затруднените доставки на суров петрол от Либия към Европа, продължават да се прехвърля в цените на дребно на горивата в България. От началото на годината дизелът и бензинът са поскъпнали средно с по 20 ст. на литър съответно до 2.48 и 2.40 лв. през последните дни.
От това в момента са най-засегнати транспортът и земеделието, където горивата са основни суровини. Все пак икономисти са на мнение, че поскъпването ще е временно и след това ще има корекция надолу, след като напрежението в Близкия изток и Африка отшуми. Засега обаче това не се случва и вчера петролът тип брент достигна 119 долара на лондонската борса, след което се върна под 117 долара за барел.
Автобусни фирми в България вече увеличиха цените на билетите заради поскъпналите горива или обмислят да ги актуализират. Таксиметрови компании също говорят за поскъпване. Засега фирмите, които превозват стока с камиони, поемат по-високите стойности на горивата от последните месеци за своя сметка, тъй като договорите им с товародателите са сключени в края на миналата година и са за по три или шест месеца.
Възможно е обаче при договарянето за следващия период да направят опит да увеличат цените. Това показа допитване на "Дневник" до представители на браншови съюзи и фирми в транспортния сектор. Земеделските стопани са силно притеснени, че поскъпването на горивата ще им окаже допълнителен натиск, след като вече торовете, които използват, поскъпнаха сериозно.
Основното притеснение в момента според икономистите е, че високите цени могат да свият крайното потребление за трета поредна година и това да притисне брутния вътрешен продукт надолу, в противовес на износа и инвестиционната активност.
Повечето анализатори засега обаче очакват нестабилността и последвалите високи цени да се задържат за кратко. За българската икономика пък няма непосредствени опасности, въпреки че има достатъчно външни фактори, при които неблагоприятното развитие може да засегне и страната ни. Засега успокоителното е, че прекъсване на петролни доставки от Либия може да се замести с неизползван производствен потенциал в Саудитска Арабия.
Така дори бунтовете в джамахирията да я отстранят от нефтения пазар за по-дълго време, това може да се преодолее без сериозен шок. Трайни размирици и прекъсване на доставките от втора държава износител обаче може да предизвикат нестабилност в глобален мащаб, посочват анализаторите.
При основен сценарий за скорошно стабилизиране на ситуацията в Либия или при заместването й като доставчик на нефт на европейския пазар повечето икономисти, до които "Дневник" се допита, коментираха, че средногодишната цена на петрола ще е под 120 долара за барел.
"Първо, отражението ще е върху платежния баланс и дефицита по текущата сметка, който ще нарасне. Като неустойчиви и следователно представляващи риск за икономиката повечето анализатори разглеждат равнища за дефицита, надхвърлящи 5-6% от БВП. За 2011 г. ние очакваме дефицит от 3.8% от БВП при прогнозирана цена на петрола от 90 щатски долара за барел средногодишно.
Ако тя се окаже около 100 щатски долара за барел, дефицитът по текущата сметка ще се разшири до около 4.5% от БВП, което отново е под нивата, считани за неустойчиви. Още повече изправени сме пред глобален шок, свързан с цените на петрола, следователно това ще смекчи начина, по който се гледа на разширяващия се дефицит в страните - нетни вносители на енергоресурси", коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.
Ако се запази като трайна тенденция, поскъпването на петрола обаче неизбежно ще повиши и инфлацията. Според Кристофор Павлов стоките и услугите, чиито цени са силно корелирани с цените на енергоресурсите, са горивата, транспортните услуги и топлоподаването. Тази група стоки има относителен дял от около 10% в индекса на потребителските цени.
"Следователно, ако цената на суровия петрол се покачи с около 20% средногодишно и това повишение бързо се пренесе върху цените на останалите първични енергоресурси, най-вече тези на природния газ, общото ценово равнище ще се повиши с около 2 процентни пункта. Разбира се, ефектът върху индекса на потребителските цени през 2011 г. ще бъде по-малък, защото ще е необходимо време по-високите цени на петрола да се пренесат върху стойността на транспортните услуги и най-вече върху цената на топлоподаването.
Също така мисля, че опасността този инфлационен натиск да се пренесе върху всички останали цени в икономиката е незначителна, тъй като темповете, с които се възстановява вътрешното търсене, остават ниски. Следователно ефектът от този шок ще остане изолиран в горепосочената група от стоки и услуги и, разбира се, в отраслите, които ги произвеждат", допълни той.
Цветослав Цачев, който ръководи анализаторското звено в "Елана", също изрази съмнение, че високата цена ще се запази за по-дълъг период. "Дори и да имаме скок до 140-150 долара за барел, това бързо ще се коригира, защото и търсенето на петрол ще се свие", коментира той. Опасност цените да се запазят високи вещае евентуално пренасяне на масовите протести към Саудитска Арабия и Иран, но според Цветослав Цачев това не е основният сценарий.
"Ако той се реализира, ще имаме сериозни икономически отражения, но не само тук, а в цял свят. Това ще повиши цените на много продукти и при един такъв шок може да видим световно забавяне на икономиката, като страни на границата на рецесията отново ще изпаднат в това състояние. Засега обаче прогнозата ни е средната цена на петрола за тази година да се окаже по-ниска от достигнатите 119 долара", обобщи Цачев.
Също както и през януари 2009 г., когато Русия прекъсна доставките на газ за Европа заради неразбирателство с Украйна, този енергиен шок отново напомня за големия проблем на българската икономика, че тя е сред най-неефективните в енергийно отношение в Европейския съюз.
Един от анализите на Уникредит Булбанк сочи, че българската икономика в сравнение със средното равнище за Европейския съюз изразходва 2 до 2.5 пъти повече първични енергийни ресурси за производството на единица БВП при отчитане на разликите в отрасловата структура.
За това според Кристофор Павлов основният извод в конкретната ситуация е, че са необходими политики, насочени към по-ефективно използване на енергията и намаляване на енергоемкостта на производството и особено на потреблението на енергия от домакинствата. "Това ще намали зависимостта на икономиката от шокове, свързани с цените на енергоресурсите, и тя ще стане по-конкурентоспособна, нещо, за което си струва да се инвестира политически и обществен ресурс", смята Павлов.
По темата работиха Стефан Антонов, Деница Ватева, Зорница Латева, Нели Найденова