Засега няма непосредствен риск за макроикономическата стабилност, но има голяма несигурност, произтичаща от външни фактори. Българската икономика е доста по-енергоемка и в сравнение със средното равнище за ЕС изразходва 2 до 2.5 пъти повече първични енергийни ресурси за производството на единица БВП при отчитане на разликите в отрасловата структура. Поскъпването на суровия петрол води след себе си по-високи цени на останалите първични енергоресурси – природен газ, въглища и ядрено гориво, макар и в по-малка степен, особено що се отнася до последното. Така едно трайно поскъпване на цената на петрола ще се отрази поне в две посоки.

Първо, отражението ще е върху платежния баланс и дефицита по текущата сметка, който ще нарасне. Като неустойчиви и следователно представляващи риск за икономиката повечето анализатори разглеждат равнища за дефицита, надхвърлящи 5-6% от БВП. За 2011 г. ние очакваме дефицит от 3.8% от БВП при прогнозирана цена на петрола 90 долара за барел средногодишно. Ако средногодишно цените на петрола се окажат около 100 долара, дефицитът по текущата сметка ще се разшири до около 4.5% от БВП, което отново е под нивата, считани за неустойчиви.

Още повече че сме изправени пред глобален шок, свързан с цените на петрола, следователно това ще смекчи начина, по който се гледа на разширяващия се дефицит в страните - нетни вносители на енергоресурси. Може би най-интересно е да се проследи ефектът от очертаващите се по-високи цени на енергоресурсите върху конкурентоспособността на българската промишленост, но затова са необходими така наречените input-output таблици – инструмент, с които ние в Уникредит Булбанк не разполагаме.

Вторият ефект е върху инфлацията. Стоките и услугите, чиито цени са силно корелирани с цените на енергоресурсите, са горивата, транспортните услуги и топлоподаването. Тази група стоки има относителен дял от около 10% в кошницата от стоки и услуги, която се използва за изчисляване на индекса на потребителските цени. Следователно, ако цената на суровия петрол се покачи с около 20% средногодишно и това повишение бързо се пренесе върху цените на останалите първични енергоресурси, най-вече тези на природния газ, общото ценово равнище ще се повиши с около 2 процентни пункта.

Разбира се, ефектът върху ИПЦ през 2011 г. ще бъде по-малък, защото ще е необходимо време по-високите цени на петрола да се пренесат върху цената на транспортните услуги и най-вече върху цената на топлоподаването. Също така мисля, че опасността този инфлационен натиск да се пренесе върху всички останали цени в икономиката е незначителна, тъй като темповете, с които се възстановява вътрешното търсене, остават ниски.Следователно ефектът от този шок ще остане изолиран в горепосочената група от стоки и услуги и, разбира се, в отраслите, които ги произвеждат.

Според мен основният извод е, че са необходими политики към по-ефективно използване на енергията и намаляване на енергоемкостта на производството и особено на потреблението на енергия от домакинствата. Това ще намали зависимостта на икономиката от шокове, свързани с цените на енергоресурсите, и тя ще стане по-конкурентоспособна - нещо, за което си струва да се инвестира политически и обществен ресурс.

Либия държи между 2% и 3% от добива на петрол в световен мащаб и това не е толкова значително. За момента Саудитска Арабия е страната, която има най-голям свободен капацитет за допълнителен добив, възлизащ на около 6% от общото потребление в света, и може да реагира на либийската криза, запазвайки общото производство без промяна.

Ако обаче още една държава – контролираща повече от 3% от световния добив, излезе от пазара заради вътрешни проблеми, тогава ефектът върху цените ще се окаже по-дълготраен. Разбира се, сценарий, в който сигурността на доставките е изложена на риск, представлява екстремна версия на предишния и следователно би имал още по-тежки негативни последици за световната икономика.

Има опасност нещата да се пренесат в Алжир и евентуални притеснения от пренос на проблема в Иран или Саудитска Арабия. Най-крайният сценарий е за втора вълна на протести в страни, където добивът на петрол е важен фактор, и това може да означава 6-месечен период на поскъпване. То обаче ще е постоянно и с по-малки темпове, а сегашното поскъпване с по 5 долара на ден ще изчерпи потенциала си до седмица.

Търсенето ще се ограничи и цените ще се коригират, още повече че има достатъчно свободен капацитет, за да покрие разликата от прекъснатите доставки с либийски петрол. Очаквам ефектът да е краткосрочен, но проблемът е, че цените се движат и от спекулации. Ако се появят проблеми в Иран, защото цена от 140-150 долара за барел при подобни събития е възможна, тогава ще имаме сериозни икономически отражения, но не само тук, а в целия свят ще се усети върху цените на много продукти. При подобен шок може да видим световно забавяне на икономиката и страни на границата на рецесията отново да изпаднат в това състояние.

Засега прогнозата ни е средната цена на петрола за тази година да се окаже по-ниска от достигнатите 119 долара. Дори и цената да стигне 150 долара, тя бързо ще се върне надолу. Колкото за България, ние ще бъдем засегнати, ако към поскъпването на петрола се добави и поскъпване на долара като валута за сигурност и това също ще затрудни европейските икономики.

Има две неща, които се случват през последната година, а сега стават паралелно. Освен вълненията в арабския свят петролът поскъпва и заради меката парична политика на САЩ. Тя пък от своя страна влияе и на други важни суровини като металите. САЩ ще продължават да увеличават паричното предлагане. Очаквам и тази година процесът да продължи, но не очаквам петролът да поскъпва много по-бързо в сравнение с другите продукти и суровини, чиито цени също са тласкани нагоре. В България със сигурност възстановяването ще става по-трудно.

Тежестта на горивата в стойността на услугата е 50%. Всяко увеличаване на цените им с 10% води до поскъпване на билетите с 5 на сто. За последната година дизелът поскъпна с около 30%, което означава, че цените на билетите вероятно ще се повишат с 15 на сто. Вече увеличихме стойността на услугите си с 5%. Правим повишението плавно, тъй като ръст с 15% наведнъж е много драстичен.

Шофьорите вече работят на почти нулева печалба. Ако големите на пазара вдигнат цените, всички останали веднага ще ги последват. Нашата политика е да работим на 2-3 стотинки на километър под тях и ще остане такава дори и при евентуално увеличение.

Договорите ни са сключени още през октомври и са за обслужване до средата на годината. Цените не може да се променят. Те са договорени на базата на прогнозите, че дизелът винаги леко се покачва около Коледа и после поевтинява леко до лятото, когато отново се повишава. Ситуацията обаче не е такава. Печалбата на фирмите от бранша е като "приказките на Шехерезада" и фирмите са заплашени от фалити. Преди няколко години при цена за барел от 152 долара дизелът струваше 1.80 лв. за литър. Сега цената на петрола е по-ниска, а дизелът е 2.50 лв.

Скъпите горива се отразяват директно на автомобилните превозвачи и ръстът в цените е изцяло за сметка на компаниите от сектора. Най-засегнати са малките фирми, които нямат възможност да купуват гориво на едро и да се запасяват, когато цените са по-ниски. Заради предварително подписаните договори поне за първото тримесечие на годината едва ли ще има поскъпване на транспортите услуги за крайните клиенти и спедиторите. Повишаване на цените може да се очаква най-рано през следващото тримесечие.

Поскъпването на горивата силно ни притеснява, защото създава допълнителен натиск. Торовете също поскъпнаха сериозно. Сега тон е над 500 лв., а преди година беше 340 лв. Увеличението на разходите оказва натиск върху рентабилността ни. Земеделските суровини са изключително важни и от тях зависи преработвателната промишленост. Например от царевица се произвеждат над 1000 стоки. За нас сега е много важно да започне възстановяването на акциза върху горивата от 1 юни.

По-високите разходи за горива ще принудят домакинствата да отделят по-малко за дрехи, стоки за дома, ваканции и др. Поскъпването на петрола е като данък върху приходите на домакинствата - остава им по-малко за харчене в магазините. Случващото се без съмнение ще доведе до повишение на инфлацията.

Нарастващото напрежение в Бахрейн не може да бъде пренебрегнато, тъй като това поражда опасения, че безредиците могат да се прехвърлят в Саудитска Арабия. Никой не очакваше Хосни Мубарак да слезе от власт, но това се случи. В момента всичко е възможно и затова всички следят ситуацията с интерес. Несигурността добави 10 - 20 долара върху цената на петрола, но фундаментите сочат, че засега предлагането на пазара е стабилно въпреки случващото се в Либия.

Коментарите от страната на високопоставени представители на Саудитска Арабия, че страната е готова да компенсира понижението на либийските доставки, успяха да отнемат част от напрежението от пазарите. Сорт брент и тексаският суров петрол обаче все още с повече от 12% по-скъпи в сравнение с цената им в началото на търговията в понеделник.

До този момент реакциите на ситуацията в Близкия изток беше като цяло позитивна. Пазарите приемаха новините с оптимизъм, че насилието и протестите в крайна сметка ще бъдат от полза за засегнатите държави. Размерът на либийския конфликт и опасенията, че той може да се разпространи в Саудитска Арабия, обаче оказаха негативен ефект.

Петролът сорт брент е със 160% по-скъп отколкото беше преди две години и половина, а котировката на тексаския суров е нараснала със 150 на сто. Това поскъпване на черното злато е равностойно с пикове в миналото, които са предизвикали проблеми в американската икономика и в глобално равнище. Този път обаче съществуват някои смекчаващи фактори, като например факта, че преди две години цената на петрола се намираше в дълбока, дълбока дупка.

Всички големи сривове на глобалната икономика са били предхождани от пикове в цената на петрола. Котировка над 100 долара за барел е с 33% по-висока в сравнение с миналото лято, което ни навежда на мисълта, че петролният шок е достатъчен за дестабилизиране на глобалната икономика. За да се случи това обаче, стойността на черното злато трябва да се увеличи още доста и да се задържи на това равнище за дълго време.