Преди седмица правителството даде ход на два безпрецедентни оръжейни проекта за общо поне 500 млн. долара. Кабинетът възложи на военния министър Николай Свинаров да започне процедурите за модернизация на 36 вертолета Ми-24 и Ми-17 и за покупката на близо 15 хиляди автомобила за нуждите на армията.

Въпреки няколкомесечното анонсиране на проектите и след правителственото решение няма отговор на въпроса как те ще се финансират. Представители на големи западни оръжейни компании са изненадани от подхода - те от години чакат да се включат в модернизацията на Българската армия.

Проблемът е доста по-широк - как проектите се вместват във виждането на държавата за бъдещето на армията, каква е цялостната стратегия на Министерството на отбраната (МО) за осъвременяване на въоръжените сили, по какъв начин ще бъдат привлечени български подизпълнители, ще има ли и къде точно офсетни програми.

Проектите за обновяване на вертолетите и за нови автомобили са част от 68-те залегнали в плана за модернизация на армията до 2015 г. Документът е разработен на базата на българо-американско изследване, което завърши в края на май 2002 г. Планът е разделен на два етапа - от 2003 до 2007 г. и от 2008 до 2015 г. През първия период е предвидено да се работи по 31 програми. Планира се през следващата година да започне програмата (за около 600 млн. долара) за построяване на нови корвети за бойния флот, както и модернизация на зенитно-ракетните комплекси. Успоредно с това трябва да продължи модернизацията на едно летище по стандартите на НАТО, както и бъде открита поръчка за 12 учебно-тренировъчни самолета.

Реализацията само на задачите до 2007 г. ще струва близо 1.7 млрд. лв., изчисляват в МО. Тази впечатляваща за България сума привлече вниманието на десетки оръжейни гиганти. Сред тях са щатските "Райтеон" (модернизация на противовъздушна отбрана, системите за наблюдение и контрол, тренировъчни самолети, корвети, комуникационни мрежи), "Локхийд Мартин" (контрол на въздушното движение), "Дженерал дайнамикс", "Харис", германските "Даймлер-Крайслер" (автомобилния парк), "Люрсен" (корвети), британската BAE Systems и германската EADS (модернизация на вертолетите).

Въпреки това повече от година

МО сякаш остава пасивно

към големия западен интерес и това изнерви оръжейните компании. На "Аксаков" дори не се погрижиха да внесат плана за модернизация за одобрение от правителството и Народното събрание, с което да го превърнат в нещо повече от добри намерения, т.е. да гарантират неговото финансово обезпечаване, а оттам и реализиране.

Не можем да го дадем на Министерския съвет и парламента, след като този документ не е подплатен с пари, обясни пред “Дневник” член на политическия кабинет на отбранителното ведомство. Така отново се появява проблемът с финансовото обезпечаване - не само за плана, но и за двата проекта, на които правителството вече даде зелена светлина. Засега неофициално се говори, че ремонтът на вертолетите ще струва около 150 млн. долара. А колко пари ще трябват за подмяната на автомобилния парк дори министър Свинаров се затруднява да даде ясен отговор. Причината е в това, че министерството още не е решило колко автомобили са необходими на армията -12 или 15 хиляди. Трудно е да се чуе и ясна позиция

откъде ще бъдат намерени парите

за финансирането на проектите. Засега в Министерството на отбраната се задоволяват с твърде общия отговор "от фондовете на НАТО и военния бюджет". На този етап и двата източника обаче изглеждат доста абстрактни. Вече няколко години се говори за ползата от фондовете на НАТО за Българската армия, но и до този момент тя не може да бъде видяна. Ако България получава някакви финансови помощи за отбраната, те са предимно от американските военни фондове. Обяснението на министър Свинаров за двата проекта е, че ще бъдат финансирани от фонда на алианса за нереализирани офсетни поръчки, където имало много неизразходвани средства.

Във военния бюджет пък през тази година, който е 2.6 процента от брутния вътрешен продукт, не бяха отделени никакви средства за модернизация, ако не се брои финансирането на закъснелия вече проект за ремонт на Миг-29. За следващата година пък е планиран още по-малък военен бюджет 2.43% от БВП. За да бъде спазена традицията от минали години, правителство не дава индикации, че ще бъде публикувана неговата структура, както е в страните от НАТО. Най-вероятно парламентът отново ще гласува обобщено “текущи разходи”, без да разделя издръжката на личния състав и разходите по осъществяването на основната му функция - подготовка за защита на националната сигурност, както и параграф “капиталови разходи”, без да е ясно каква част от тях са за ремонти и каква - за инвестиции, т.е. за модернизация.

Такава разбивка обаче може да е дори излишна, след като

за капиталови разходи през 2004 г. ще бъдат отделени едва 20 млн. лв.

Това е много по-малко от обещаното от министър Свинаров в средата на годината шесткратно увеличаване на парите за ремонт и модернизация на армията през следващата година, т. е. близо 240 млн. лв. Тази сума няма да стигне и за началото на двата проекта, за които според кореспонденция между финансовото и военното министерство от октомври ще бъдат необходими около 53 млн. лв.

Засега във военното министерство виждат изход от създалото се положение чрез обвързване на проектите за модернизация с офсетови програми. Това са договори, при които чуждестранният продавач на стока или услуга се задължава да направи инвестиции в страната поръчител, да трансферира технологии, ноу-хау или да поеме ангажименти за купуване на местна продукция за определена сума от стойността на сделката, за която кандидатства. Това е и причината в правителственото решение от миналата седмица да бъде записано, че военният министър е длъжен да търси стратегически партньори за проектите, които обаче задължително трябва да работят по проектите с български подизпълнители.

През последните години Полша напредна изключително много в модернизацията на армията си чрез реализиране на офсетови програми. Благодарение на това полската бойна авиация вече има чисто нови американски изтребители Ф-16. От западни оръжейни компании вече обявиха, че са готови да участват в подобни програми и в България. При едно от посещенията си у нас Марк Стивънс, директор на британската BAE Systems за Източна Европа, каза, че компанията му предлага офсетови програми и търси стратегически партньори за дългосрочно сътрудничество. Въпреки заявената готовност за реализиране на подобен тип договори представители на някои от

западните компании са скептични за възможностите на България за офсет

Не може да се прави офсет, когато няма ясни правила, е неофициалното мнение на западни оръжейници, изразено на различни срещи. Едва през лятото военното министерство изготви методиката за оценка на критериите за офсетните програми. В документа е записано, че военни поръчки от чуждестранни компании за над 5 млн. лв. задължително се обвързват с такъв договор. Западните компании обаче са притеснени, че все още липсва орган, който да се заминава с изпълнението на офсетните програми. Ако бъде създаден, той може да бъде структуриран към икономическото министерство, подобно на Полша.