Мирослав Найденов предлага държавни мерки срещу "спекулата" при храните
| Министърът предлага на премиера инструментариум за намеса при "отклонение" |
След няколко месеца публични изявления за спекула при цените на храните и няколко акции в търговската мрежа земеделският министър Мирослав Найденов вчера излезе с предложение за създаване на държавен механизъм за наблюдение на цените и намеса в случаи на "отклонение".
Идеята, която предстои да се обсъди на днешното заседание на Министерския съвет, не е била дискутирана с големите сдружения в хранителния сектор и до късния следобед не бяха оповестени подробности по нея. Все още не е ясно и какво точно ще включват конкретните мерки. На "първо четене" повечето големи бизнес сдружения не одобряват опитите за намеса на държавата в ценовата политика, показва допитване на "Дневник".
"Ще предложа пакет от мерки, с който да следим движението на цените на храните и договорните отношения по цялата верига производител–преработвател–търговец", обясни вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов пред журналисти. "Ясно е, че скокът на цените е световна тенденция, ясно е, че при формирането на цената на храните влияят много фактори като цената на петрола, на енергоизточниците, на суровините.
Това се отчита и това не е нещо, което се случва само в България. Но тъй като е възможно някой да лови риба в мътна вода и да има определена спекула, аз ще предложа пакет от мерки, с който първо да следим движението на цените и договорните отношения по цялата верига производител–преработвател–търговец", обясни министърът.
Според него е възможно министър-председателят да има инструментариум за следене на процеса и при "отклонение" да се налагат санкции. Найденов аргументира идеята си с наскоро излязло социологическо изследване. То показвало, че 80 на сто от българите смятат, че поскъпването на храните е най-лошото нещо, което им се е случило. Според изследване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", огласено в неделя, за 80 на сто от българите поскъпването на храните е най-лошото събитие за последните три месеца, което влияе на имиджа на правителството.
"След като е така, те очакват по някакъв начин правителството да реагира", допълни Найденов, давайки пример със звено за мониторинг по цялата верига, което е било създадено във Франция. Повече подробности така и не станаха ясни в рамките на вчерашния ден.
Вчера от големите сдружения в хранителния сектор съобщиха, че досега такава идея не е била обсъждана с министъра, и отказаха да коментират нещо, което не са чели. Предложения не са стигнали и до Комисията за защита на конкуренцията, казаха оттам. До редакционното приключване на броя от икономическото министерство не коментираха дали идеите на агроведомството са съгласувани с тях.
"Много трудно може да бъде измислен такъв инструментариум, който да не противоречи на свободната пазарна икономика", коментира вчера изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов. По думите му "не трябва 22 години, през които се борим за свободна търговия и едва прохождаме, да бъдат заличени с намеса на държавата". Подобно е и мнението на зам.-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев.
"Въвеждането на подобен инструментариум е непосилна задача, не виждам как би могло да се контролират цените извън практиките на антимонополната комисия", коментира той пред "Дневник". От Съюза на търговците на храни пък заявиха, че вместо да се мисли за намеса на пазара, би било добре да се работи за стимулиране на селското стопанство и хранителната индустрия. "В момента, като сложим и суровините, над 70% от храните са внос", аргументира се председателят на сдружението Александър Йоцев.
Според данните на националната статистика от лятото на миналата година има сериозно поскъпване на основните хранителни продукти, което надува и инфлацията. В повечето случаи обяснението на този факт от страна на производители и търговци е повишението на борсовите цени на стоките след лошата реколта. При последния подобен случай през 2007 г. тогавашният министър на икономиката Петър Димитров също реши да въведе наблюдение на пазара.
Той беше разпоредил всяка седмица да бъдат публикувани по региони цените на основните храни, като мярката отново бе мотивирана като борба със спекулата. Идеята обаче имаше обратен ефект, тъй като месеци наред депутати, кметове и представители на големи фирми съобщаваха, че търговците от регионите с по-ниски цени ги "изравняват" с осреднените за страната, подавани от икономическото министерство.
| Какво мисли бизнесът Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ Много трудно може да бъде измислен такъв инструментариум, който да не противоречи на свободната пазарна икономика. В момента държавата разполага с две институции, които следят пазара - Комисия за защита на конкуренцията и Комисия за защита на потребителите (КЗП). В случай че целта е да се защитят по-добре потребителите, би трябвало да бъде отпуснат по-голям бюджет на КЗП, в която да бъдат назначени повече хора. Не трябва 22 години, през които се борим за свободна търговия и едва прохождаме, да бъдат заличени с намеса на държавата. Обиколките на земеделския министър за съжаление приличат повече на предизборна кампания, отколкото на реална борба със спекулата. Камен Колев, зам.-председател на БСК Въвеждането на подобен инструментариум е непосилна задача. От нея може да извадим случаите, в които е нарушена свободната конкуренция и нормалната търговска практика. За тях вече има създаден орган - Комисията за защита на конкуренцията. Не виждам как би могло да се контролират цените при друг вид практика извън тази на антимонополното ведомство. В случай че се има предвид цената на борсови стоки като жито, царевица и други, тогава по пътя на логиката държавата трябва да трупа резерв, който да вади при пикове на тези цени. Според мен няма начин как това да бъде направено от земеделския министър и дори на ниво България, може да се търси решение в Европейския съюз като цяло чрез създаване на интервенционни фондове. Смятам, че практиката, която беше въведена в Кипър за ограничаване на цените, не трябва да служи за пример и не е подход за решаване на проблемите. При една нормална пазарна ситуация тези флуктуации би трябвало да бъдат приети, защото не можем да повлияем, още по-малко министъраът на земеделието. Петър Ганев, ИПИ Първо трябва да стане ясно какво се има предвид под "отклонения" или "извън нормалното". Използването на подобни понятия от министъра може да означава само недостатъчно познаване на материята. Няма начин да бъде променена ситуацията на пазара само с говорене, трябва да има реална намеса. Тя се осъществява или чрез фиксиране на цените, или чрез друг вид регулиране и ако това води действително до нещо положително, тогава защо да важи само по време на криза. Би трябвало да се прилага винаги. Върху увеличението на цените през последните месеци оказаха влияние много фактори - климатични, политически и дори действията на самия министър. Смятам, че с въвеждането на стандарти за храните, както и чрез опити за ограничаване на вноса - продуктите поскъпнаха. Това може да се превърне в много сериозен проблем, а намесата - в особено опасна. В България и без това има проблем с конкуренцията на пазара и това в повечето случаи не се дължи на липсата на рестрикции, а на погрешно въведени правила. Самият факт, че често говорим за изкупна цена, вече показва проблем. Кой определя тази цена? Поведението на министъра може да бъде определено като чист популизъм и липса на достатъчно познания в областта на пазарните отношения. Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Подобно предложение ми звучи много фантастично. Това е просто една утопия! В Европейския съюз има куп документи, които уреждат свободната търговия и въвеждането на инструментариум за контрол на цените, би ги нарушило. Ако хипотетично фиксираме цените в страната, ми е интересно как ще фиксираме тези на международните стоки - как ще фиксираме цените на петрола? Михаил Тачев, член на изп. съвет на Българската асоциация на млекопреработвателите Не съм видял предложенията на министъра и без да ги прочета, коментарът ми би бил повърхностен. Все пак смятам, че не трябва да става въпрос въобще за регулация на цените под каквато и да било форма. Все пак работим в пазарна икономика и не бива да се създава отново Комитет по цените, какъвто имаше преди двайсет години. Фактът е, че не са изградени добре отношенията между участниците по веригата фермер-производител-преработвател-търговец. Може да се мисли за някакъв вид регулиране, за да се разпредели по-справедливо добавената стойност между участниците. Подобни идеи се разглеждат и на ниво Брюксел. |