Спад отчетоха акциите на банките в Турция вчера. Причини за това са опасения за тръстово споразумение между тях, както и предупреждение на регулаторите за свръхкредитирането в страната, пише Ройтерс.

Централната банка цели да забави ръста в кредитния портфейл до 20 – 25% тази година, като част от стратегията за справяне с растящите търговски и дефицит по текущата сметка в страната.

Служител на Агенцията за банков надзор и регулация (Banking Regulation and Supervision Agency, BDDK) заяви пред Ройтерс, че "резултати от устните предупреждения ще има в рамките на от 15 дни до 1 месец". "Следваща стъпка могат да бъдат конкретни мерки за увеличаване цените на финансиране", допълни той.

Акциите на турските банки изгубиха повече от 6% от цената си. Според пазарните участници първичната причина е разследването по обвинения, че осем от водещите институции са се споразумели да привличат фирмени депозити, а не предупреждението за санкции срещу свръхкредитирането.

Осемте банки, които ще бъдат изслушани от антитръстовия регулатор са "Акбанк" (Akbank), "Денизбанк" ( Denizbank), "Финансбанк" (Finansbank, 49% собственост на гръцката NBG), "Гаранти" (Garanti), "Халкбанк" (Halkbank), "Ишбанк" (Isbank, която се готви да открие клон у нас), "Вакифбанк" (Vakifbank) и "Япи Креди" (Yapi Kredi, 50% собственост на италианската "Уинкредит").

Пред CNBC главният изпълнителен директор на "Акбанк" Зия Акурт посочи, че евентуално решение срещу институциите може да предизвика продажби на борсата в размер на 6 млрд – 7 млрд. долара. Това изказване според Стюарт Хакет, трейдър в "Експрес Инвест" (EkspresInvest), е провокирало и спада в акциите на банките, "особено коментарът, че решение срещу тях може да предизвика 20% спад в турския банков индекс".

През 2010 г. кредитният портфейл на банките в Турция се увеличи с 34%, което доведе и дефицита по текущата сметка до рекордно високи нива. Затова и централната банка прие миналия декември нови политики за намаляване на входящите парични потоци и охлаждане на кредитната експанзия.

Централната банка увеличи минималните задължителни резерви с общо 400 базисни пункта през декември и януари. Но има съмнения за това колко ефективни ще са тези политики предвид бързо растящата икономика на страната, където търсенето на кредити е огромно.

Последните данни на BDDK показват, че към 18 февруари банковите кредити са с 36% повече спрямо година по-рано и с 2.8% спрямо началото на 2011 г. до общо 550.3 млрд. турски лири (246.9 млрд. евро).

Централната банка ще изчака и данните за март, за да оцени ефекта от политиките, които според анализатори увеличават риска от инфлация в турската икономика.

Главният изпълнителен директор на "Ишбанк" Ерзин Йозинке, който е още и шеф на Банковата асоциация в Турция, коментира, че "няма да е краят на света", ако регулаторите решат да предприемат допълнителни мерки за ограничаване на кредитния растеж в определени банки.