Пенсиите на прехода - все по-ниски
Близо 18 години Яна Славова работи като инженер в държавно предприятие. Доволна е, защото заплатата й е доста над средната за България към тогавашния момент. Няколко години след 1989 г. предприятието е закрито.
Въпреки образованието и опита жената не успява да намери работа по специалността си. Принуждава се да започне в склад на търговска фирма, докато намери нещо по-добро. Официално Славова получава малко над минимална заплата, но шефът й дава почти всеки месец премии в зависимост от продажбите.
По същата схема тя продължава да работи на различни места, докато идва време за пенсия. От Националния осигурителен институт (НОИ) идва новината, че ще получава 210 лв. на месец, а с това и шокът как ще преживява с тези пари.
Подобна е и историята на Здравка Радева. "До 1992 г. получавах прилична заплата в химическата промишленост. След това ме съкратиха и започнах да работя какво ли не. По договор ми плащаха минималната заплата и осигуровки", разказва тя пред "Дневник".
Въпреки че през първата половина от стажа си се е осигурявала върху висок доход, ниското официално заплащане след това "изяжда" пенсията й до близките до минималния размер 160 лв.
Проблемът на двете жени идва от това, че в последните години са се осигурявали върху много ниски суми, което намалява един от основните компоненти при изчисляването на пенсията – индивидуалният коефициент. Това засяга и много други нови пенсионери, които в годините след промените са работили в сивата икономика и официално са получавали минимални заплати.
Статистиката на НОИ показва, че през последните 10 години средният индивидуален коефициент намалява - от 1.44 през 2001 г. на 1.29 през миналата. Това понижава размера на новите пенсии, въпреки че получателите им имат дълъг трудов стаж и преди 1989 г. са взимали добри заплати.
Осигурителната статистика показва, че всяка година разходите за пенсии се увеличават, но от института не правят разбивка каква част от това се дължи на индексацията за всички и каква - на новоотпуснатите. От НОИ очакват намалението на новите пенсии да продължи, но негативният ефект да се компенсира от увеличаването на осигурителния стаж с 3 години до 2020 г. и с нарастването на тежестта на всяка година труд от 1.1% на 1.2%, което ще стане от 2017 г.
Индивидуалният принос
Индивидуалният коефициент е съотношението между средния доход на човека, който се пенсионира, и средния осигурителен доход на всички заети. За работата си до края на 1996 г. човек може да избере най-благоприятните три последователни години от последните 15 години стаж. От 1997 г. нататък обаче коефициентът се изчислява от всички години до пенсионирането. Това изигра лоша шега на тези, които не са били осигурявани от работодателя си върху реалното възнаграждение.
"През последните години индивидуалният коефициент намалява, а оттам и размерът на пенсиите, защото все повече хора се осигуряват върху доход, близък до минималния, а не върху реалните си заплати", коментира пред "Дневник" управителят на НОИ Христина Митрева. Според нея друга причина за намаляването на показателя е, че с всяка следваща година той се пресмята върху все по-дълъг осигурителен стаж, в който влизат и по-добри, и по-неблагоприятни периоди.
"Колкото по-висок е сивият сектор, толкова индивидуалният коефициент е по-нисък, защото се влошава съотношението между заплатата, върху която работодателят ги е осигурявал, и средния осигурителен доход за всички заети", каза и зам.-председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов. "Намаляването на коефициента говори и за това, че през последните години са се пенсионирали хора с по-ниски доходи", добави той.
"Логиката е при изчисляването на пенсията да се има предвид целият осигурителен принос на лицето, а не само избрани три най-добри години. Така заетите ще имат стимул да се осигуряват през целия си трудов живот и на реално получените доходи", каза Христина Митрева. Тя добави, че такава е и практиката в Европейския съюз.
"Няма държава, колкото и богата да е тя, която да не отчита приноса в осигуряването за най-малко 15 години. В много страни е 35-40 години – колкото е изискването за минимален стаж при пенсиониране. България беше една от малкото изключения в тази посока и затова се получиха и такива аномалии с размерите на пенсиите преди 1997 г. Част от хората, които получават максимална пенсии, са се пенсионирали преди тази година и са можели да посочат трите най-благоприятни за тях години като база за изчисляване. Затова и пенсиите им са високи", каза обясни Митрева.
Статистиката на НОИ за първите шест месеца на 2010 г. показва, че осигуряването на минимума е масова практика в туризма, шивашката промишленост, търговията, производството на хляб и консерви. Фирмите в тези браншове, които традиционно се споменават сред сивите сектори, осигуряват няколкостотин хиляди служители върху минимално разрешените суми.
Други данни на осигурителния институт показват, че през миналата година 53% от наетите са осигурявани от работодателите си върху заплати в размер до 420 лв. В сравнение с 2009 г., когато са били 45%, има значително увеличение на хората, които декларират официален доход под 420 лв. Други 400 хил. души, или малко под 15% от заетите, предимно от предприятия с намален работен ден, са се осигурявали върху заплати под 240 лв. през миналата година.
Ако тенденцията продължи, в бъдеще все повече хора ще получават ниски пенсии. Според разчетите на НОИ, за да вземе минимална пенсия, която за 2010 г. е 136.08 лв., човек трябва да се е осигурявал върху средно 370 лв. през целия си трудов стаж. Пенсиите на хората, които са под тази граница, се дотират от държавата до размера на минималната.
През 2010 г. около 370 хил. души са получавали гарантираната от държавата минимална пенсия от 136 лв., въпреки че реално е трябвало да взимат по-малко заради ниските доходи, върху които са се осигурявали. За да плати пенсиите им, НОИ преразпределя по 145 млн. лв. на година от вноските на всички останали осигурени и от данъците, с които се финансира дефицитът в осигурителната система.
Тежестта на дохода и стажа
Освен индивидуалния коефициент върху размера на новите пенсии влияят и продължителността на стажа, позволеният диапазон (между минималната и максималната пенсия), а най-голямо значение има нарастването на средния осигурителен доход през 12-те месеца преди пенсионирането, обясни Христина Митрева. По данни на НОИ той непрекъснато се увеличава, въпреки че от началото на кризата темпът значително намаля. Спадът на индивидуалният коефициент обаче намалява ефекта от ръста на заплатите. През 2010 г. например средната новоотпусната пенсия е била 317 лв., изчислена при средния индивидуален коефициент от 1.29. Ако стойността на показателя беше като преди 10 години (1.44), пенсията би била с 40 лв. по-висока.
Според Митрева осигурителният стаж вече влияе и ще влияе все повече при изчисляването на пенсиите. След 1999 г. значително се увеличиха изискваните години труд за пенсия (при жените от 20 г. на 34 г., а при мъжете от 25 на 37 г. ). От 2012 г. предстои ново увеличение - с по 4 месеца на година, което ще продължи до 2020 г. Освен това от 1 април 2009 г. нарасна тежестта на всяка година стаж от 1% на 1.1%. От 2017 г. се предвижда допълнително увеличение до 1.2%.
"Замразяването" и намаляването на доходите в много предприятия през последните 2 години заради икономическата криза също ще окажат негативно влияние върху размера на новите пенсии. "Когато заплатите не се увеличават или нарастват минимално, се ограничава и ръстът на средния осигурителен доход", коментира Хасан Адемов.
Данните на НОИ показват, че от 1997 г., когато започва да се прави статистика за показателя, средният доход е нараснал най-слабо през 2010 г. – с едва 15.55 лв. спрямо предходната година. Толкова нисък ръст е имало само през 1999 г., след деноминацията на лева.