Образуваното по нареждане на Върховната касационна прокуратура следствие срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров беше капката, която преля чашата на търпението на правосъдния министър Антон Станков. Той определи този ход като атака на главния прокурор срещу реформата в съдебната власт и поиска Никола Филчев да отговори на четири конкретни въпроса. Още от началото на годината се заговори, че Филчев е разпоредил да се търсят компромати срещу екипа на министър Станков и срещу него самия. Проверката на делата на зам. министър Марио Димитров като съдия в Ловеч е наредена още в края на януари тази година. Тя съвпадна със скандала около незаконното обявяване от Върховната касационна прокуратура на списъка с имената на 42-ма политици, за които се водят предварителни проверки. Обявяването на новината, че срещу Димитров е образувано следствие през миналата седмица, съвпадна с обсъждането на промените в Закона за съдебната власт между първо и второ четене в правната комисия на парламента.

Поместваме интервюто на Иво Инджев с министър Станков, излъчено в предаването "В десетката" на bTV в неделя

Решихте да проговорите с имена и казахте, че атаката на прокуратурата срещу вашия заместник Марио Димитров е атака на главния прокурор Никола Филчев?

- Свидетели сме на нещо безпрецедентно. На първо място, един съдия е обвинен за съдебен акт, който е постановил, а не за някакво друго действие. Това обвинение поставя под въпрос действието на цялата съдебна система и конкретно актовете на съдиите. Казусът с обвинението срещу Марио Димитров поставя под въпрос всеки един съдебен акт. Така излиза по логиката на обвинителите. На следващо място бих искал да кажа, че е манипулация да се смята, че има конфликт между мен и главния прокурор. Има конфликт на идеи. И за съжаление в този конфликт на идеи се използват непозволени средства.

Какво можете да добавите като обяснение към казуса прокуратурата срещу сегашния зам.-министър на правосъдието и тогавашен съдия Марио Димитров?

- Притеснява ме моментът на образуване на това следствие. Случаят е широко известен отпреди три години. По него няма постъпили жалби и ответни реакции срещу акта на съдията Димитров. Доколкото ми е известно, има реализирана наказателна отговорност срещу Гриша Ганчев. Ще попитам отново защо в момента, в който Законът за съдебната власт е на второ четене в парламента, се образува следствие срещу Марио Димитров? И отново питам, ако той не беше зам.-министър на правосъдието и един от авторите на идеите за съдебна реформа, щеше ли да бъде обвинен?

Вярно ли е, че той е бил призован по DНL, обичайна практика ли е това?

- Абсолютно вярно е и това призоваване е много странно на фона на всички претенции на съдебната реформа, че няма пари. Истина е, че не достигат средства, че бюджетът е нисък, но е много странно, че Марио Димитров не е призован по един нормален начин.

По-скоро интересното в случая е илюстрацията на бързината, с която той е бил повикан.

-Това, което се случва с Марио Димитров, може да се случи с всеки граждани. И аз съм съгласен с твърдението на прокуратурата, че всеки един сигнал за престъпление трябва да бъде разследван, но това, че разследването започва три години по-късно, и то срещу един от авторите на съдебната реформа, просто говори за едно - прокуратурата се занимава с политика, главният прокурор се занимава с политика. И синдикатите, и опозицията не са съгласни с някои решения на правителството, но това, което прави тази институция, говоря за прокуратурата, е недопустимо.

Какво е вашето обяснение, какъв би могъл да бъде мотивът?

-За мен мотивът е един. Първо се правиха всякакви опити да бъдат забавени нашите идеи. Целият ми екип има усещането, че повечето политици не са вярвали, че това, което ние написахме като стратегия, ще бъде изпълнено. Че тя ще бъде поредната стратегия, останала на лист хартия. Когато ние предприехме конкретни действия по изпълнението й, вече стана ясно, че срещу нас ще се действа с всички средства.

Към вас се отправят обвинения, че искате да узурпирате съдебната власт, включително се твърди, че такива обвинения е имало в доклад на Венецианската комисия към Съвета на Европа?

- Ако трябва да обобщя с две думи идеите за реформа, които моят екип има, това са прозрачност и отговорност. Това са нещата, които липсват в момента в съдебната система. По повод на лансираните от депутата Димитър Абаджиев забележки на Венецианската комисия, ако трябва да перифразирам, ще кажа, че тя приветства промените, които ние лансираме. Странна е позицията на представителите на ОДС. Те не присъстват на заседанията на правната комисия по повод второто четене на Закона за съдебната власт и не отстояват позициите си там, а дават интервюта.

Смятате ли че получавате достатъчно подкрепа за реформа?

- Българското общество е отговорило на този въпрос отдавна. Отговорът според мен е един - да, нуждаем се от реформа. Обявили сме идеите за реформа, няма да отстъпим от тези идеи дотолкова, доколкото ние като екип сме отговорни за тяхната реализация. Готови сме на дискусия, на професионален диалог, но в същото време ще се върна на случая с Марио Димитров, очакваме още удари под кръста.

Вие казахте, че това е свързано с политически подбуди. Какви могат да бъдат те, когато става дума за главния прокурор, когато той не членува в никаква политическа формация?

- Ще ви върна на случая с изнасянето на данни, че се извършват предварителни проверки срещу 42 политици през януари тази година. Данните бяха изнесени от Върховната касационна прокуратура. По този повод има образувано дело и все още не съм получил отговор на мое питане пред Висшия съдебен съвет какво става с това дело.

Има ли срокове, в които трябва да стане това?

- Има такива срокове по Наказателно-процесуалния кодекс, но въпросът е по какъв начин може да бъде осъществен контрол. Огласяването на този списък означаваше едно - цели се политически удар, защото предварителната проверка дори не е едно същинско наказателно производство. Тези хора просто бяха предварително омаскарени.

Какво е вашето отношение към предложението на депутата от "Коалиция за България" Любен Корнезов прокуратурата да завежда искове за разваляне на сделки, това не е ли опасно за икономическия климат като цяло? Става дума за раздържавяването на "Арсенал", авиокомпания "Хемус еър", Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, "Хлебна мая" в Русе, продажбата на хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, на хотел "Средец" в Слънчев бряг и на курортното селище "Елените".

- Аз с изненада научих от медиите, да са живи и здрави медиите да научаваме какво става в прокуратурата, че тя се е активизирала в работата си за проверка на седем големи приватизационни сделки. Но откога тези приватизационни сделки са факт? Прокуратурата сега ли разбра, че има приватизация в България? Колко ни струва на нас това бездействие, питам аз. Ако има извършени нарушения, колко години са минали, за да има реакция? По принцип бих подкрепил едно такова предложение на депутата Любен Корнезов, защото прокуратурата представлява държавното обвинение. Ако държавата има отношение към незаконни действия в приватизацията, тя може да го направи с прокуратурата. Не бива да забравяме, че въпреки трудната ситуация в България в момента все пак прокуратурата е държавното обвинение. И в този смисъл едни такива предложения биха могли да бъдат подкрепени. И в момента граждани, които се чувстват ощетени от действия, свързани с приватизационна сделка, могат да сезират прокуратурата за едни или други факти, които могат да представляват престъпление.

Няма ли и сега достатъчно инструменти за действия на прокуратурата, че трябва да се взимат нови мерки от рода на предлаганите от Любен Корнезов?

- Инструменти за действие има, но както вече казах, те не се използват.

Прокурорите се опасяват, че вие искате прокуратурата да мине на подчинение на изпълнителната власт. Каква е европейската практика в това отношение?

- Държа да подчертая, че никъде не съм правил такива изявления. Практиката в Европа и САЩ е различна. Традиционно място на прокуратурата в повечето утвърдени европейски демокрации, както и в САЩ, е в изпълнителната власт. Там има много силна съдебна система, която се състои само от съдилищата и много странно, но в тези страни не се твърди, че има тоталитаризъм и политически гонения, когато прокуратурата е към изпълнителната власт. В други страни прокуратурата е в съдебната власт, но е с по-особен статут. Аз съм привърженик на идеята да имаме силна и независима прокуратура, но независимостта не означава безотговорност.

Появиха се твърдения, че срещу вас е бил извършен атентат през април. Възможно ли е това, което се е случило с автомобила ви - развинтени болтове на една от джантите, да е било преднамерено насочено срещу вашата личност?

- Изнесените в пресата факти отговарят на истината. Не ми се ще да вярвам, че това е така. Но не съм компетентният човек да го нарека атентат. Има хора, които трябва да разследват, ако преценят, че случаят е за разследване.

Какво очаквате да се случи на 5 юли, когато европейската комисия трябва да обсъди доклад за състоянието на българската съдебна реформа и според някои прогнози той може да бъде негативен?

- Аз нямам такива данни. Очаква с интерес доклада на Европейската комисия по повод съдебната реформа. Ние сме работили много тясно сътрудничество с експертите й, те са запознати с всяка стъпка, предприета от нас, и съм убеден, че оценката ще е положителна. Идеите за съдебната реформа имат много категорична подкрепа от страните, членки на ЕС, и от САЩ. Съветите им са да продължим така, както сме набелязали в нашия план. Мисля, че ще успеем.

------------------------------------------------------------------------

Министърът: Съдебната реформа е надпартийна*

Съдебната реформа е надпартийна. Тя беше одобрена с акт на правителството, но тя беше одобрена и с акт на Висшия съдебен съвет, беше предмет на много широк професионален дебат. Ние реализираме първата стъпка от нашата стратегия с този закон, който в момента е на второ четене в парламента. Не може тези идеи да бъдат спрени с голословни обвинения.

Случаят със зам.-министъра Марио Димитров много ясно показва верността на нашата теза, че имунитетът по отношение на съдиите следва да бъде запазен на нивото функционален имунитет. Съдията не може да бъде преследван наказателно за действията, които е извършил като съдия. Има други видове контрол - по-горни инстанции, обжалване на решенията, търсене на дисциплинарна отговорност при нарушения. Има дори практика във върховните съдилища, съответно и на Висшия съдебен съвет, в тази посока. Досега няма прецедент съдия да бъде преследван заради съдебния си акт.

* Изявлението на министър Станков е пред БНР