Работодателите масово напускат браншовите организации, защото не са съгласни да увеличават заплатите под натиска на синдикатите, с които сдруженията преговарят. Такива случаи има в металургията, в добивната индустрия, в леката, в хранително-вкусовата промишленост. Чуждестранни инвеститори пък се съпротивляват на браншовото договаряне между работодатели и синдикати, защото не желаят някой друг да поема отговорност от тяхно име и изтъкват като довод високото заплащане в своите предприятия. Това съобщиха представители на работодателски и синдикални организации на дискусия около принципите на колективното трудово договаряне.

Досега колективни трудови договори има в 63 отрасъла и профсъюзите настояват действието им да се разпростре върху всички предприятия от тях независимо от това дали собствениците им членуват в браншови съюзи. Тази възможност е предвидена в Кодекса на труда. Непреодолими противоречия пречат договори да има в химическата и нефтопреработвателната промишленост, машиностроенето и военнопромишления комплекс. Министърът на труда Христина Христова предложи да се създаде карта на браншовия диалог, която да съдържа точна информация за работодателските и синдикалните организации по отрасли, които ще договарят размера на заплатите, за да са по-ясни и правата, и отговорностите им.

Според позицията на КНСБ в България производителността на труда изпреварва в пъти ръста на работната заплата, а би трябвало увеличението на трудовото възнаграждение да е изпреварващо, както било в повечето държави от Европейския съюз и страните кандидатки. Увеличението на производителността на труда през последните години е заради големите съкращения на работниците и затваряне на губещи производства, а не заради технологично обновление, опонира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Той посочи, че компаниите задържат увеличението на възнаграждението до голяма степен и заради огромната обща и взаимна задлъжнялост. В същото време синдикатите предлагат общи типови проекти за колективни трудови договори, без да отчитат спецификата в дейността на отделните отрасли и предприятия, каза Тебеян.

"Профсъюзите се стремят да впишат средните за бранша стойности на възнаграждението, а не минималните. Това заплашва стабилността на по-малки компании или такива, които зависят от международни цени на суровината, без да имат външни пазари", коментира изпълнителният секретар на Българската минна камара Петър Петров. Той даде пример с ръководствата на "Марица-изток", "Асарел", "Каолин", "Елаците", които и сега плащат на работниците много повече, отколкото е записано в колективния трудов договор. Според браншовите организации обаче противоречи на икономическата логика искането работодател да компенсира инфлацията чрез заплатата, ако крайната цена на неговата продукция и пазарният му дял са се запазили.

На предприятията тежат и ангажиментите на правителството към европейските изисквания за екология и условия на труд. Според изпълнителния директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия Политими Паунова правителството е договорило с Европейския съюз минимални норми за съдържание на вредни вещества във въздуха и водата, които са по-строги от средните за държавите членки. Същевременно въпреки преходните периоди до 2009 г. и 2011 г. предприятията са принуждавани да вадят масово комплексни разрешителни, което им създава допълнителни разходи. Паунова припомни, че изискванията в Закона за здравословни и безопасни условия на труд са формулирани, преди металургичните компании да бъдат приватизирани. В същото време държавата не е осигурила преференции за дружествата при въвеждането му, предвидени в същия закон. Тя не се грижи и за конкурентната среда в страната, масово допуска внос при нереални цени и количества и фалшива продукция, допълни изпълнителният директор на Асоциацията на дружествата от леката промишленост Диана Маринкева.