Андрей Ковачев: Ски сравненията между Пирин и Алпите са провинциална мегаломания

Андрей Ковачев е член на неправителствената екокоалиция "За да остане природа" и съпредседател на партия "Зелените", създадена преди няколко години от активисти на природозащитните движения. Той беше сред инициаторите на кампаниите в защита на Иракли, Странджа, Пирин, Рила, Камчия в последните години. Биолог по образование, на 35 години, женен, с едно дете. |
- България е в дъното в ЕС по защитени територии - Екоминистерството се пазари с нас за "Рила буфер" и лъже, че спорим с БАН - Топката за проекта за нов ски курорт на Витоша е в екоминистерството - 40% от държавните гори са уязвими за строежи в новия закон, и то без компенсаторно залесяване |
Миналата седмица екоминистерството одобри нови 245 000 хектара защитени места, но за пореден път отложи спорната зона "Рила буфер" заради конфликт между БАН и екоорганизациите. Накратко, какъв е спорът и как оценявате това поредно отлагане?
- Всъщност няма спор между екологичните организации и БАН. Тази муха я пусна зам.-министър Евдокия Манева. Организациите от коалицията "За да остане природа" и БАН имаме абсолютен консенсус за това в какви граници може да бъде обявена зоната.
Нямаме консенсус със служителите на министерството – с директора на Национална служба "Защита на природата" Михаил Михайлов и подчинените му. Картата на "Рила буфер" беше поръчана на екипа на БАН с ръководител доц. Вълко Бисерков, но самото министерство е извивало ръцете на екипа, то е поръчителят.
В такъв случай какъв е конфликтът ви с министерството за зоната?
- Министерството опитва всичко възможно, за да направи минимален вариант на зоната – да бъде по-малка, независимо за какво става дума. Михаил Михайлов правеше всичко възможно, за да скрие факта, че трябва да се добавят нови защитени места за мечката. Когато беше одобрен планът за действие за мечката, вътре се записа, че трябва да бъдат включени нови територии за кафявата мечка в Рила, понеже там имаме недостатъчно покритие на обитанията на този вид.
Остана впечатлението, че спорът е основно дали да влязат в зоната местата с проекти за ски курорти – Говедарци, където е проектът на Христо Ковачки, "Супер Боровец", Паничище, Трещеник, Семково... Кой всъщност предлага те да не влязат в зоната?
- Стана известно объркване – организацията за защита на Рила, която разпространи информацията, уличаваща БАН, не разполагаше с точните данни. Във варианта, за който сме се споразумели с БАН, извън зоната би останал единствено Трещеник. В този вариант Паничище влиза, лифтовете и ски пистите на Боровец, местата за ски писти и влекове на Искровете (част от проекта на Ковачки - бел. авт.), Картала над Благоевград...
А с тези разширения на "Натура 2000", макар и без "Рила-буфер", покриваме ли изискванията на Европейската комисия? Смятате ли, че ще бъде прекратена наказателната процедура, която беше открита през 2007 г., за недостатъчност на площта на няколко от зоните?
- Опасявам се, че няма да удовлетворим критериите за "Пирин" и "Ломовете", а "Рила" и "Калиакра" още висят (това са част от конкретните зони, заради които беше открита процедурата - бел. авт.). За съжаление министерството прави странни ходове – опитва се да търгува.
Казва ни се: ако вие отстъпите да няма "Рила-буфер", приемаме зона "Калиакра" каквато вие кажете, ако не отстъпите, ще орежем "Калиакра". Директно в този вид ни се заяви – като на ориенталски пазар. И това го наричат компенсация, при положение че става дума за съвсем различни местообитания и видове в двете зони и по-голямата площ на едната няма да компенсира липсата на другата.
Държа да отбележа, че на биогеографския семинар с представителите на Европейската комисия, на който се дискутира как трябва да се разшири българската "Натура" мрежа, министерството беше пратило специален представител, който говори само за "Рила-буфер" и по нито една друга тема – директорът на регионалната екоинспекция в София Валери Георгиев, който няма нищо общо с отдел "Натура 2000". Докато той говореше, другите двама експерти мълчаха.
Още на този семинар Георгиев се постара да внуши на европейските експерти, че в България има научен разнобой за няколко приоритетни за опазване обитания – за речния рак, за главоча в реките около Говедарци, за лалугера над Мала църква, за костенурките – кои са техните места, които трябва да се добавят към защитената зона в Рила. Такъв разнобой обаче нямаше, напротив - имаме пълен консенсус. Този въпрос трябва да стане ясен на министерството.
От жители на Банско, Разлог, Сапарева баня и др., които демонстрираха пред министерството, докато се гласуваше разширението на "Натура", чух изявлението, че България е с най-висок процент защитени територии в Европа. Какъв всъщност е средният процент на защитени територии в Европа, какъв е процентът защитени зони (мрежата "Натура 2000", които обикновено са с по-леки режими на защита от защитените територии, в които влизат паркове и резервати - бел. авт.) и къде е България?
- България по-скоро е на последно място по дял на защитени територии от площта си. Средно той е 12-13% в останалите държави от ЕС, нашият е 4.5% (това са парковете, резерватите, защитените местности и природни забележителности, които са със строг режим - бел. авт.). Иначе сме на едно от първите места по защитени зони – около 34%, заедно със Словения. На път е да ни изпревари Хърватия, ако бъде приета в ЕС.
Има ли развитие по наказателната процедура за строителните нарушения в Рила, която беше открита заради спорния лифт до Седемте рилски езера, за незаконно изграденото от община Сапарева баня шосе, влизащо в границата на национален парк "Рила" и др.?
- На 4 април се очаква тук да пристигнат представители на Европейската комисия за установяване на фактите – т.нар. fact finding mission. Те идват, защото очевидно са стигнали до извода, че нашето правителство не предоставя коректна информация за случващото се. Това е прецедент, защото ЕК няма практика да установява на терен факти и документи – обикновено тя заключава каква е истината от информациите, изпращани от правителствата и неправителствените организации.
Неотдавна общините Банско и Разлог, шефът на ски федерацията Цеко Минев и няколко фирми обявиха, че искат да правят нов мащабен ски курорт в Пирин, който да свърже Добринище, Банско и Разлог в една ски дестинация. Те ще настояват за промяна в плана на управление на национален парк "Пирин". Допустимо ли е това, може ли да се промени по такъв начин планът?
- За тяхно голямо съжаление това е невъзможно, защото би довело до вълна от санкции, при това доста тежки. Това, че при една подобна промяна ЮНЕСКО би включил парка в списъка на природното наследство в опасност, е най-малкият проблем – талибаните в Афганистан например не са били наказвани от никого за това, че преди няколко години унищожиха скалните статуи на Буда в Хиндукуш.
Не, те просто си останаха талибани. При нас обаче толкова драстично вмешателство ще доведе до бърза процедура от ЕК. Защото когато нарушение по европейското законодателство (за мрежата "Натура", която покрива целия парк) е съпроводено и с нарушение на Конвенцията за световното наследство, това означава бърза процедура. На такива случаи няма как да не се отдаде по-голямо политическо значение. Не искам да се стига обаче до такава издънка. Да не говорим, че при първата по-топла година ще се издъни и миражът на инвеститорите за големи печалби.
Аман от такива бизнесмени. Проблемът на тези фирми в момента е, че имат настроени хотели в Банско и Разлог, които стоят празни, имат фалиращи кръчми, имат лифтове, които не се пълнят, и дай сега да разширяваме ски зоната, за да напълним всичко това... Но дали това ще доведе до желания от тях резултат? Проверили ли са данните, че тази зима, която беше топла, занапред ще ни се стори студена? Колко ще им е дълъг сезонът и на какво ще разчитат?
Според шефа на ски федерацията в западноевропейските държави около 10% от парковете и други защитени територии се използват за зимен туризъм, а у нас този дял е под процент. Така ли е?
- Няма процентна зависимост. Там има учредени паркове, които са оградени и от буферни зони. Именно в тези буферни зони са и ски зоните, не в същинските паркове. А нашите планини са направо мизерни като територия в сравнение с Алпите, так че няма къде да ги сложиш тези буферни зони. Нашите планини се прелитат със самолет за броени минути. Сравнението с Алпите е смешно и неадекватно. Това е мегаломанията на провинциалиста. Развитите страни се познават по това, че си пазят природата – вижте Словения, Япония, Норвегия...
Обвиняват ви, че сте екомафия, която лобира за алпийските ски курорти и спъва развитието на тукашните...
- Не, аз съм противник на нашата родна мафия, която унищожава и монополизира сектора тук. Защото когато водя сина си на ски училище, искам конкурентни цени, а не монопола на Цеко Минев – на Пирин, Витоша... Жена ми и синът ми са скиори и ви уверявам, че сред природозащитните организации е пълно с хора, които карат ски и борд. Две трети от тях са скиори.
Само че не ходят на монополните писти и съоръжения, а на другите места. Ходят дори в Австрия, където цените са по-ниски от тези тук, а условията са на светлинни години. И инвеститорите тук няма какво да им се сърдят – това е конкурентен пазар.
Наскоро последна инстанция на съда отмени решението, с което екоминистърът Нона Караджова отхвърли екооценката на проекта за нов ски курорт на Витоша на фирма "Витоша ски". Това означава ли, че съдът автоматично е разрешил строежа на курорта и как се развива този казус?
- Не, това не значи, че проектът е пуснат – топката е у министъра. Караджова е поискала удължаване на срока за отговор по казуса с 1 месец и доколкото разбрахме, в момента министерството готви правен анализ по него. Това ни дава надежда, че има желание да си свърши добре работата и да изиска качествена екооценка на проекта.
Какво се случва с наказателните процедури за парк "Странджа" и за Иракли?
- За "Странджа" процедурата беше открита заради приетия общ устройствен план на Царево (който предвиждаше застрояване на част от крайбрежието в парка - бел. авт.). Екоминистърът в крайна сметка оттегли решението, с което е била съгласувана екооценката на този план, но министърът на регионалното развитие не е отменил самия план. Не зная какво докладва нашето правителство в Брюксел по тази процедура, но този план продължава да е в сила.
В Иракли пък се превърнахме в полицай. Там сме принудени постоянно да следим какво се процедира и да обжалваме съгласувателните процедури на бургаската екоинспекция, за да опазим природата. До момента успяхме да свалим в съда една оценка за съвместимост с "Натура" зоната за строеж на река Вая. Впрочем отговорно мога да заявя, че напук на наредбата за извършването на тези оценки екоинспекциите имат устно разпореждане от служител на министерството да пускат всички доклади за оценки за съвместимост. Нямам обяснение за това.
Има ли развитие по разговорите между ЕК и България за заменките като нерегламентирана държавна помощ?
- Не, не сме получавали нова информация. Вероятно в ЕК са изчаквали да видят какво ще приеме България в новия си закон за горите, защото макар заменките да не са само в горите, тъкмо тях касаеше нашата жалба до Брюксел.
Доволни ли сте от закона за горите, останаха ли и какви противоречия между екоорганизациите и управляващите?
- Остана една огромна дупка. Лично министър Мирослав Найденов, който е вносител на закона, даде публично обещание, че ще бъде оттеглен регламентът, че при приет общ устройствен план, предвиждащ застрояване на държавни гори, тези гори да се продават на частниците. Той обаче не беше оттеглен.
Прието беше обаче, че това няма да важи за горите в "Натура 2000".
- Да, но тази дупка прави уязвими около 40% от държавния горски фонд. Давам ви пример – голф игрището на с. Драгичево до София. Там е държавна гора – частично залесени терени, в които едни хора искат да правят огромно голф игрище. В момента е достатъчно да им се приеме ОУП и автоматично им се продават терените и мерата на цяло едно село заминава.
Продажбата на гори е нещо драстично, което никога не се е случвало досега. Досега говорихме за заменки, но поне количеството на държавната гора не намаляваше. Сега даже не е предвидено компенсаторно залесяване.
Другото, което ни озадачава, са облекченията за вятърни и слънчеви паркове и ски съоръжения в горския фонд – те ще се правят със сервитути. За вятърните паркове извън "Натура" бих се съгласил, но за ски пистите съм изненадан.