Бедствието в Япония от 11 март постави под въпрос дали страната ще успее да овладее ядрената авария и колко бързо ще може да се възстанови от пораженията, нанесени от земетресението и последвалите вълни цунами. Освен това ситуацията в азиатската държава породи нови рискове за световната икономика, пише "Уолстрийт джърнъл".

Докато в началото на годината основната загриженост на експертите беше фокусирана как нарастващата инфлация в Азия и дълговите проблеми на Европа ще се отразят на икономическото възстановяване след кризата, сега с кризата в Япония и политическата нестабилност в Близкия изток  анализатори и ръководители се опитват да оценят новите проблеми за световната икономика, като например производството на автомобили и цената на полупроводниците.

Един от рисковете за глобалния икономически растеж е цената на петрола, която въпреки спадовете си през последните дни продължава да е с 10% по-висока от нивата през декември, преди започването на протестите в Северна Африка. Покрай земетресението и вълните цунами в Япония цената на нефта се понижи с близо 5 долара заради поразената инфраструктура и затворените заводи, което ще намали търсенето от страната.

В дългосрочна перспектива напрежението около Япония може да увеличи цената на суровината. Това ще се случи в момента, когато страната започне да компенсира намалените си ядрени капацитети с традиционни източници на енергия. По изчисления на Дойче банк, ако цените на петрола останат на високото ниво от 110 долара за барел, това ще понижи световния икономически растеж с 0.4%. Ако обаче черното злато поскъпне до 150 долара за барел, това ще срине растежа с 2%.

В момента в страната има въведен режим на тока, след като е повредена електроснабдителната мрежа и са извадени от строя част от капацитета на електроцентралите, сред които и авариралата АЕЦ "Фукушима". Това доведе до затваряне на заводи за високотехнологични части и за автомобили, като компании от Toshiba до Toyota обявиха, че преустановяват работа на своите обекти в страната, докато бъдат оценени щетите и се нормализира обстановката.

Спирането на работа може да бъде удължено с поне няколко дни, а възстановяване на предкризисния капацитет на японските компании може да стане до няколко месеца. От Canon например съобщиха, че в локациите, които не са засегнати директно от земетресението, ще бъде подновена работата в рамките на месец. Но за тези, които се намират в пострадалите региони, няма график за подновяване на дейността.

По-продължителното забавяне на производството в Япония ще окаже негативно влияние на доставките на международните компании. Страната на изгряващото слънце е четвъртият по големина износител в света. Също така отговаря за 14% от износа на автомобилни продукти и за 60% от силиция, използван в направата на чипове. Спрените заводи ще ударят върху производството на автомобили, особено на екологични такива като Toyota Prius и Nissan Leaf. Двете японски компании са съсредоточили производството им на островната държава.

Според изследователската компания iSupply покрай бедствието ще пострадат доставките на флаш и динамични памети, части за LCD дисплеи, микроконтролери и полупроводници. Страната отговаря за 40% от световното производство на флаш памети, които са важен компонент от хардуера на мобилните устройства като смартфони, таблети и нетбуци. Япония е основен доставчик на високотехнологични компоненти на другите страни в Азия, които са специализирани в сглобяването на продуктите. Токио отговаря за 13% от вноса на Китай, като основна част заемат части за машини и за сглобяване на електроника.

Големи международни корпорации като Boing и BMW започнаха оценка на запасите си от компоненти и колко бързо ще окаже влияние недостигът на части. Според BMW повечето части, които автомобилният гигант внасят директно от Япония, са с големи складови наличности, като скоростни кутии например. Проблемът обаче може да дойде от индиректните доставки на своите подизпълнителни, които отговарят за електрониката в колата. Например дали няма да има дефицит на електронни компоненти за навигационните дисплеи, коментира Хърбърт Дайс, директор по доставките в BMW. Boeing също обяви, че производството на самолети може да бъде засегнато, ако износът на части от Япония бъде прекратен за повече от няколко седмици.

Въпреки това много икономисти вярват, че като се изключат възможностите за ядрена катастрофа, кризата в Япония ще има минимален ефект на световния икономически растеж.

Когато голяма и развита икономика претърпи някакво бедствие, нормалното поведение е кратко забавяне на производството, което е последвано от силно възстановяване. Това става няколко месеца по-късно, когато се свърши с поправянето на щетите. Япония вече не допринася толкова много за световната икономика, както преди години. IHS Global Insight изчислява, че бедствието ще свие глобалния ръст с "незначителните" 0.1% или 0.2% за тази година, но през 2012 г. страната ще допринесе със същите темпове за увеличаването му.

Чангун Ри, главен икономист в Азиатската банка за развитие в Манила, смята, че компаниите от региона са достатъчно гъвкави и ще се приспособят към проблемите, вследствие на бедствието в Япония. Той подчерта, че много компании вече изместиха част от своето производство извън островната държава в страни като Тайланд. Така те ще са по-малко зависими от състоянието на японската индустрия и инфраструктура.