През 2004 г. НДСВ прие стратегия, която впоследствие превърна в "Програма 2015". ГЕРБ я сне от сайта на министерството, но продължи работата по превръщането й в закон. Министерството на образованието (МОМН) реши, че трябва първо да се напише концепция, а после да се върнем към закона. Омагьосаният кръг се затвори, когато основа на концепцията станаха недовършеният закон и остатъците от "Програма 2015".

В края на февруари по въпросите на образованието се активизира и президентът. Неговата концепция и тази, която се доработва в министерството, са като близнаци. Имат сходни идеи и лексика  демоде, а реализацията им ще дестабилизира образованието за дълго. Основен дефект на двете концепции е остарялата екстензивна методология – ново съдържание, нови учебни програми, нови учебници, нови наредби и прочее. Това се случва вече 20 години, а поуки няма.

В началото на април зам.-министърът на образованието Милена Дамянова ни смая с изявлението за тотални промени за една-две години. И не за друго, а за да не пропуснем да усвоим някакви пари. Това обяснение показва, че за МОМН промените са самоцел. Само че загубите от поредното пришпорване на системата ще са далеч по-големи от въпросната сума.

Да вземем идеята за "новата" структура на средното образование - остаряла още когато се появи. Именно тя внесе много хаос и неясноти в учебните планове и програми. С право мнозина считат ХІІ клас за излишен. Нека погледнем празните класни стаи и ще се убедим, че харчим пари на вятъра. Много по-перспективна е идеята за задължително средно образование. Така нашите деца ще получат добра перспектива на европазара на труда.

Основна за всяка модерна образователна концепция следва да бъде грижата за здравето на учениците. Според статистиката ние сме нацията с най-лош здравен статус в ЕС. Расте броят на децата в здравен риск. Тревожно увеличение бележат депресията и синдромът "дефицит на внимание и двигателна хиперактивност". Промяната трябва да започне с програма за психическото и физическото здраве на децата. Това ще бъде възможно най-голямата ни инвестиция в бъдещето.

Друга задача е издигането авторитета на българския учител и повишаването на ефективността на неговия труд. В момента между отделните компоненти - образователен ценз, квалификация, кариерно развитие, заплащане, изисквания, отговорности, здравен статус и други, няма връзка. Говори се за заплати вместо за дългосрочна политика на доходите. Системата за квалификация не мотивира към усъвършенстване.  Кариерното развитие не е обвързано с квалификацията.

От сериозна дискусия и алтернативи се нуждаят проблемите за стандартите за училище и училищна автономия, за училищен директор, за учебник и учебно помагало. Специално бих отбелязал нуждата от стандарт за училищна паралелка.

Вместо с това от министерството се занимават със схоластични спорове като този за началото на учебната година. В момента съществува консолидиран многопластов национален стереотип и ако някой тръгне да руши и него, ще поеме голяма отговорност. Към този спор можем да се върнем едва когато са налице резултатите от по-съществените неща.