Internet Explorer 9, Firefox 4 и Chrome 10. Само в рамките на последните няколко седмици трите най-големи браузъра за ползване на интернет се сдобиха с нови версии, което определено предначертава интересна битка. Firefox 4 отчете над 7 млн. сваляния само за първите 24 часа след дебюта си срещу 2.35 млн. за Internet Explorer 9.

Официална информация за интереса към Chrome 10 след дебюта му няма, но пък за сметка на това браузърът на Google е сред най-популярните през последните месеци и вече има над 10% пазарен дял, който успя да отмъкне от Internet Explorer и Firefox. Последният пък стана най-използваният софтуер за сърфиране в интернет в Европа.

Такива факти има много. Развитието на самите браузъри също не е въпрос, който трябва да бъде пренебрегнат, защото тези програми придобиват все по-голяма важност за потребителите. От една страна, те трябва да са удобни и бързи, защото в интернет е бъдещето, а, от друга, все повече приложения като офис пакети, софтуер за управление на бизнеса и т.н. се изнасят "в облака" - т.е. използват се през тях.

Добрият браузър трябва да бъде и сигурен, защото интернет знае много за потребителите си. И накрая, но не на последно място - той трябва да разполага с уникални функции, които по един или друг начин да го правят една идея по-добър от конкурентите му, както и да бъде съвместим с различни платформи. Това са и критериите, по които ще сравним новото поколение приложения за сърфиране в интернет.

С навлизането на лаптопите сред масовите потребители и най-масовата резолюция сред тях 1366х768 пиксела всяка вертикална точка има значение. Затова и от огромно значение е дизайнът на браузъра да предоставя максимално количество свободно място, в което да се визуализира всеки сайт. И докато за Google това не бе тайна още от първите стъпки на компанията в това ново за нея поле, с Firefox 4 и IE 9 Microsoft и Mozilla също "минимализираха" интерфейсите.

И на практика и трите браузъра в момента се състоят от един голям празен екран за зареждане на уебсайтове, а в горния му край е разположена лентата за адрес, в която се въвежда URL на желаната страница. Елиминирани са всички допълнителни ленти с менюта, които при Firefox 4 са заменени от един бутон, а при IE9 и Chrome дори и той отсъства. Дизайнерите на Microsoft обаче са успели да употребят най-ефективно празното място (височината на задължителната лента на браузъра е 54 пиксела срещу 61 за Chrome и 64 при Mozilla).

Понякога и 10 пиксела са от значение - все пак това си е почти цял ред допълнителен текст. Споменатите цифри обаче са минималните за трите браузъра. Firefox 4 и IE 9 позволяват активирането на стандартните ленти с менюта като Файл, Изглед, Инструменти и Отметки. В Chrome те отсъстват, но пък е налична лента с отметки. Разположението на табовете, или подпрозорците, също е леко променено - при Firefox 4 (подобно още на първите версии на Chrome) те вече са над лентата за адрес, а при IE9 са разположени до нея.

Победител: Firefox 4. Въпреки повечето празно място при IE9 браузърът на Mozilla продължава да бъде по-съвместим с персоналните желания на всеки потребител.

Може би най-важният аспект от работата на трите браузъра предвид огромното количество лични данни, с които боравят те. Google Chrome 10 остава единственият браузър, който все още не е хакнат на PWN2OWN (годишно състезание за хакери - бел. авт.). Google се старае непрекъснато да "запушва" и откритите в браузъра дупки. Нововъведенията в последната му версия добавят и Flash в т.нар. Sandbox, който изолира влиянието на външни програми върху целия компютър.

Chrome Sync, който позволява синхронизацията на браузъра, вече може да бъде кодиран с парола, а бразурът вече разполага и с подобрено уведомяване за засечени вируси. Още нещо - допълнителните програми, които потребителите инсталират, биват автоматично изключвани, ако не се ъпдейтват известно време. Firefox 4 също остана непробиваем на PWN2OWN, а новата версия на браузъра добавя множество функционалности за осигуряване на сигурността.

Едно от най-важните сред тях е добавяне на функцията Do Not Track, списък, който означава, че сайтовете, посещавани от потребителя, не могат да събират личните му данни и да ги използват при показване на поведенчески базирана реклама. Firefox 4 може да разпознава и зловредни скриптове, които автоматично блокира, и може да използва HTTPS протокола за връзка за всички сайтове, които потребителите изберат, дори и страниците да не предлагат тази опция.

Microsoft е фокусирала усилията си при Internet Explorer 9 върху спирането на нежеланото следене и добавянето на нови начини за предпазване от сваляне на вируси. Active X компонентите вече могат да бъдат филтрирани и използвани само на доверени сайтове, а бразурът инсталира сам ъпдейти, стига потребителят да реши, че му позволява. Защитата от следене дава възможност на потребителите сами да избират какви данни за себе си искат да споделят, а новият мениджър са сваляне на файлове е с вградена защита от вируси SmartScreen.

Победител: Internet Explorer 9. Microsoft доказват, че знаят как да се борят с онлайн заплахите. Може би дългогодишният им опит и милионите атаки срещу компанията дават резултат.

Една от функциите, на които Microsoft наблегна най-много при представянето на браузъра си, беше хардуерното ускоряване - т.е. възможността на браузъра да използва хардуерните ресурси като видеокарта, което подобрява скоростта на браузъра и работата му с по-тежки графични приложения. Защото скоростта на зареждане на страница при скорост на връзката над 10 мегабита в секунда може би няма толкова значение.

Впоследствие и Mozilla, и Chrome добавиха тази функционалност. Паралелно с това и трите браузъра са с променени "двигатели" за работа с JavaScript, което също означава по-добра работа с тях. И на HР ProBook 4320s с процесор Core i3 на Intel с 4 гигабайта оперативна памет и видеокарта ATI Radeon HD 4500 проблеми с производителността и скоростта на работа няма.

Тестовете като SunSpider показват приблизително еднакви резултати и за трите програми, що се касае до работата с JavaScript, но при графиката се усеща разлика. Трудно, първо защото браузърите поддържат различни видеостандарти (Chrome 10 и Firefox 4 работят с WebGL например, но IE9 не го поддържа. Това затруднява измерването с един и същ тест на трите браузъра). На практика и трите софтуера се представят на ниво дори и при зареждането на по-тежки сайтове, като например аквариуми с 1000 плуващи рибки.

Що се касае до ползваемостта, и трите браузъра предлагат на потребителите си близки функции. Например адресните ленти и на Firefox 4, и на Internet Explorer, и на Chrome 10 се използват както за въвежда на URL, така и за търсене. И трите поддържат HTML5, който е сочен за наследника на Flash, и трите предлагат синхронизация с цел запазване на отметки, пароли и т.н., както и поддържат инсталирането на допълнителни приложения с цел увеличаване на функционалността им. Затова и тук резултатът между трите софтуера е по-скоро равен, оставяме на потребителите само да преценят кой е най-подходящ за тях.