България ще се присъедини към пакта "Евро плюс", който трябва да гарантира стабилността на еврото, въпреки че страната ни не членува в еврозоната и няма как да участва в обсъждането и взимането на решения за единната валута.

Премиерът Бойко Борисов съобщи новината след приключилия в петък Европейски съвет в Брюксел. Медиите на Запад коментираха, че решението е само политическа директива, а подробностите тепърва ще се изясняват в следващите три месеца. Окончателна яснота може да има през юни.

Засега е ясно, че страната ни ще участва в създаването на Европейския механизъм за стабилност (фонд, който ще започне да функционира от 2013 г., виж графиката), целящ да помага на държави с финансови затруднения да обслужват външните си задължения.

Капиталът на фонда ще се формира с вноски от страните в еврозоната и още 6 държави от ЕС, които са извън нея (България, Латвия, Литва, Дания, Полша и Румъния - първите три са с валутен борд, в различна степен обвързан с еврото - бел.ред.). Българската вноска за първите 12 години от дейността на фонда ще бъде около 300 млн. евро и ще се плати на шест пъти независимо дали сме в еврозоната или извън нея.

Оценката е приблизителна и беше направена от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева. Тя обясни пред журналисти в Брюксел, че през този период ще се възползваме от изключението за страни, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС, поради което и ще плащаме по-малко.

Днес от Министерството на финансите коментираха пред "Дневник", че до момента единствените ангажименти, които България е поела, са да участва с вноска в капитализирането на фонда и нищо повече. Вноските пък ще се правят с текущо събираните приходи, както в момента се правят и тези в общия бюджет на ЕС.

Според механизма на фонда отделно от вноската всяка страна във фонда поема и гаранции за бъдещи задължение при нови фалити. "За България това означава, че освен вноската от 300 млн. евро през първите 12 години може да се наложи да гарантираме и дълг за 6.1 млрд. евро нови задължения, ако евентуално след 2013 г. се наложи още някоя от държавите в еврозоната да се спасява от фалит, както стана с Гърция и Ирландия", коментира пред "Дневник" икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Решението България да подкрепи пакта е било взето в сряда на оперативното заседание на Министерския съвет, което не се стенографира. Самото му приемане е станало при процедура "на подпис", при която са нужни подписите само на половината министри или техен заместник и този на премиера. Според публикация на в. "Сега" от събота много от министрите не са били информирани за това решение, а то е било взето след съвещаване на премиера и вицепремиера Дянков с управителя на БНБ Иван Искров.

От ведомството на Симеон Дянков обясниха, че приемането на пакта "Евро плюс" не задължава България да повиши данъчните си ставки, за да ги сближи с тези на развитите западноевропейски държави. Подобна идея беше лансирана от  Германия и Франция. Под натиск на опозиционните си партии, които не искат най-големите икономики да платят за спасяването на Гърция и Ирландия, правителствата на Ангела Меркел и Никола Саркози предложиха така наречения Пакт за конкурентоспособност.

В него бяха отразени исканията на Берлин страните членки да реформират бюджетните си закони и да се ограничи трупането на дефицити. Франция пък поиска източноевропейските държави да спрат с "данъчния дъмпинг", който им помагал "да отмъкват инвестиции" от западноевропейските страни.

Засега остава неясно дали подкрепата за пакта за еврото ни ангажира и с този за

конкурентоспособността.

Според експерти от ведомството на Дянков, с които разговаря "Дневник", България няма друго задължение, освен да участва с вноска в механизма за еврото. Според Ангелов обаче, приемайки това, държавата на практика се е съгласила и с останалите идеи за координация на икономическата и фискалната политика.

Макар конкретни текстове още да не са станали обект на публично обсъждане, ЕК и Европейският съвет вече са изготвили принципни насоки, а Комитетът по икономически и монетарни въпроси към Европейския парламент вече се занимава с тях.

Професорът по европейско право в СУ "Св. Климент Охридски" Орлин Борисов коментира пред "Дневник", че решенията на Европейския парламент по икономически въпроси стават автоматично задължителни за страните членки без значение дали те ги намират за изгодни или не.

Най-остра критика срещу ангажиментите, които премиерът Борисов е поел, изказа Георги Ангелов. Според него това са задължения, срещу които България опитва да се покаже като добър ученик, но не си е издействала никакви обещания и насрещни ползи.

В официален отговор от Министерството на финансите заявиха, че Европейският механизъм за стабилност няма общо с никакви "данъчни хармонизации". Вместо това става въпрос за идея да бъде хармонизиран механизмът на определяне на корпоративната данъчна основа и върху нея да се наслагват националните ставки на корпоративните данъци в отделните държави.