Високата инфлация в ЕС и България ще спре започналия спад на лихвите по кредитите в страната. Около това мнение се обединиха банкери, до които "Дневник" се допита. Освен това, ако Европейската централна банка повиши няколко пъти лихвата от сегашния 1%, няма да е изключено и повишение заради оскъпяването на паричния ресурс на международните пазари, обясниха те.

В същото време заради растящата инфлация в България икономическата среда остава рискова. За февруари инфлацията в еврозоната вече е 2.4% на годишна база, а у нас достигна 5.2%. При тези условия на пазара намаляващите от края на 2009 г. лихви по депозити (набран ресурс от местния пазар) не намират отражение в цената на кредитите. Банкери обясняват, че спадът на лихвите по депозитите, които според тях са били необосновано високи, дава възможност за по-ниска цена на новите кредити.

По-лекият вариант за страната ще е  висока инфлация с икономически растеж, което вече сме го преживели, посочи още той. Повишаването на основната лихва се използва като инструмент срещу покачването на инфлацията. У нас основният лихвен процент не се определя от БНБ заради валутния борд. Паскуале Джамбои, който има 30-годишен опит в банковия сектор в Европа и е бил председател на Европейската ипотечна федерация, посочи, че лихвите по кредитите у нас ще намалеят по-видимо при намаляване на нивото на риск в страната.

И според главния изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев цената на кредита отразява рисковете в средата. У нас те все още са относително високи, с висока инфлация и все още висок процент на просрочия по кредити, допълни той пред "Дневник".

В края на 2008 г. ЕЦБ започна да сваля лихвите заради свитата ликвидност в еврозоната. Така от 4.25% тогава те паднаха до 1% само за няколко месеца. Това рекордно ниско ниво се задържа и до момента. Спадът на лихвите доведе и до понижение на Юрибор, което трябваше да понижи и плаващите лихви по кредитите в България. За да компенсират този спад обаче, банките започнаха да определят лихвите, като към Юрибора и надбавката (които дотогава образуваха лихвата) добавиха и нов елемент.

Другите варианти бяха увеличение на надбавката или замяна на Юрибора с базов лихвен процент, определян от самата банка. Стресът на международните пазари тогава доведе до натрупване на ликвидност, която беше осигурена с високи лихви от местни депозити. И за да платят високата лихва от 8-9% по тримесечен срочен влог, цената на кредитите се увеличи.

Във връзка с разликата в лихвените нива по кредити у нас и в други европейски страни Джамбои обясни, че сравнението на една страна с друга не е много удачно, тъй като по думите ситуацията е съвсем различна, когато има 2% лихва по кредит при инфлация 4% и 7% лихва при инфлация от 6%. Според него по лихвени нива България е сравнима с други страни в ЕС, но има пространство за намаление. То обаче може да се случи, ако намалее рискът в средата.

Според Вътев лихвите у нас на този етап са балансирани - и по депозити, и по кредити. Това означава, че тези по влоговете предлагат все още приличен доход на депозантите, а тези по заемите отразяват именно рисковете в средата. Очакванията му са, че нивата ще се запазят.

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, също е на мнение, че за известно време лихвите по кредитите ще се задържат. Очакваната стъпка на повишение на основната лихва в еврозоната през април е да бъде малка и не би трябвало тази корекция да окаже съществено влияние върху нивата тук. Ако се натрупат няколко такива поредни стъпки, тогава може да се усети влияние и на нашия пазар, посочи той.

На този етап новоотпусканите кредити вече са с по-ниски лихви, особено в промоционалните оферти, посочи още Вътев. Но средата все още е рискова, банките заделят немалка част от доходите си за провизии и не биха могли да си позволят да излязат на загуба, свивайки допълнително маржовете, обясниха банкери.

По данни на БНБ лихвеният спред към края на миналата година на банките тук е бил 4.47% (разликата между лихвите по кредитите и по депозитите). В края на 2008 г. той беше 4.9%. Според представители на сектора в момента банките у нас работят при спред от 3.9%. В Европа кредитните институции работят при 1%.

И прогнозите на централната банка в края на миналата година сочеха, че лихвите ще се задържат на относително стабилни нива, като бавният спад на тези по депозитите ще възпрепятства съществено намаление и на цената на кредитите. Последната й прогноза беше за възможен минимален спад в лихвите по кредитите през първото тримесечие на тази година, като посочваше, че динамиката на лихвите остава трудна за прогнозиране в краткосрочен период.

Според проучване на Европейската ипотечна федерация, цитирано от Джамбои, съотношението на ипотечните кредити за граждани към БВП за България е 12.6% (към края на 2009 г.), докато осреднен за страните от ЕС същият показател е почти 52%. "Това означава, че има много възможности за растеж", коментира той.