Горе-долу миналата година по това време премиерът Бойко Борисов заяви в предаването на БНТ "Панорама", че един от приоритетите на външната и икономическата ни политика - влизането в чакалнята на еврозоната (ERM2), ще се отложи с няколко години. Тогава той обясни, че отлагането е заради проблемите на Гърция. Месец по-късно, някъде към 20 април, премиерът заяви, че влизането ни в ERM2

с договорите, крити по чекмеджетата.

В същото време експерти - официално или не, и тогава, и сега продължават да твърдят, че нито Европейската комисия, нито Европейската централна банка ще ни поискат за членове на еврозоната, докато имаме нестабилна и слаба икономика.

Неотдавна премиерът Борисов обяви подкрепата на България да участва в пакта "Евро плюс", ангажирайки данъкоплатците с вноска от 300 млн. евро след присъединяването ни към еврозоната, както и с още 6 млрд. евро за т.нар. спасителен фонд за нея - Европейският механизъм за стабилност. 

Два дни преди това в Европейския парламент беше организиран семинар, на който бяха разяснени новите предизвикателства пред еврозоната и икономиката на ЕС като цяло. В него участваха шестимата евродепутати, докладващи по всяка една от шестте части на пакета (т.нар. six pack) със законодателни промени, които трябва да легализират пакта "Евро плюс" и да гарантират строга дисциплина в страните от еврозоната занапред.

Когато потърсих мнението им за присъединяването на България към еврозоната, трима от четиримата, с които успях да се свържа, казаха, че не са запознати. Двама все пак посочиха, че в еврозоната се приемат държави със стабилни публични финанси и силни икономики, като единият дори уточни, че голяма част от

- т.нар. конвергентен път.

И щом тези създатели на европейската политика не са запознати в дълбочина със спецификата на българския казус по отношение на еврозоната, кое обосновава скоростно заявената българска подкрепа за спасителния фонд и пакта "Евро плюс"? Както специално отбелязва и сайтът euroactiv в публикацията си "Пактът "Евро плюс" раздели страните извън еврозоната", България беше първата, която обяви, че ще подкрепи предложения от Германия Европейски стабилизационен механизъм - http://www.euractiv.com/en/euro-finance.

Въпросът също е разбраха ли българските граждани какво точно са подкрепили? Например един от ясните сценарии - политика по замразяване на доходите и поддържане на ниска инфлация, стабилен бюджет и лихви, така че да станем достойни за еврозоната и да приемем еврото.

От днешна гледна точка е важен и въпросът дали ускореното присъединяване към чакалнята ERM2 и впоследствие към еврозоната, с които се мотивира подкрепата ни за пакта "Евро плюс", е наистина реално постижима цел за близкото бъдеще. А също и - включително от гледна точка на условието за изграждане на силна и стабилна икономика - дали няма по-належащи за изпълнение приоритети и цели.

За да е убеден в годността на българската икономика за по-скорошно членство в еврозоната, вероятно премиерът Борисов знае нещо, което ние не знаем. Защото за последните 2 години фактите не показват напредък по почти нито една от реформите, а регистрираното стопанско съживяване в последните месеци остава плътно в рамките на експортно ориентираните отрасли, които държавната политика почти не засяга.

Дори и там обаче нарастването е повече в номинално изражение и се забелязва при оборотите, докато физическият обем на производството все още не е достигнал предкризисните равнища.

Останалите отрасли си остават в капана на ниските доходи и свитото потребление, както и на забавените разплащания към изпълнителите на обществени поръчки. Това забавяне също беше подчинено на целта ERM2, при това чрез изкуствено покриване на маастрихтските критерии, но в крайна сметка никой не се хвана на "номера".

В светлината на набързо декларираната от българската държава подкрепа по отношение на т.нар. спасителен фонд за еврозоната, както и обвързването с правилата на пакта "Евро плюс, като непосредствен приоритет по-скоро се очертава нуждата от реален дебат за дългосрочната икономическа политика на страната, която да намери разбиране и подкрепа от българските граждани. Защото не друг, а именно те ще финансират тази политика и ако отново ще жертват нещо,

И най-важното - за да се избегне опасната възможност липсата на реформи, която поддържа лошото състояние на публичния сектор в съчетание с ниска социална защита и слаба производителност на икономиката, да продължи под формата на "бюджетна дисциплина" и жертви в името на членство, за което дори не сме сигурни дали е реална цел или мираж на хоризонта.