Искам да започна с една смърт. Тази сряда си отиде българският поет Георги Рупчев. Отиде си млад, само на 44 години, както впрочем са си отивали повечето български поети. Смъртта на другия има това отрезвяващо свойство за живите, да ги накара да спрат за малко, да излязат от медийното всекидневие и да погледнат на него през призмата на една отлитаща душа. Нямам илюзии, че челите Рупчев са някакво огромно множество, нито тези, които знаят, че той е преводачът на Джон Ленън, Фърлингети, Ахматова, Бродски и пр. И точно затова държа да започна този текст така. Една смърт винаги е отвъд актуалностите на деня, но е и винаги актуална. Независимо че тази няма да влезе в първите страници на вестниците, нито във водещите новини. Факт, който всъщност няма никакво значение вече за отишлия си поет (нито пък е имал голямо значение за него приживе), но е симптоматичен за нас, които сме зомбирани от "реалните приоритети на деня". Една квазиполитическа реалност.

Темите и героите през седмицата у нас са потискащо едни и същи, безинтересни и убоги. За тази убогост трябва да се говори. Природата не търпи празни ниши. Природата на медиите също. Когато политическото у нас не ражда смислени събития, те трябва да се произведат, да се родят по изкуствен начин, да се клонират и разклонят, най-често от нефелни яйцеклетки с помощта на медийния сперматозоид. По този изпитан механизъм фигурата на Бакърджиев прескача дуварите из медийното пространство като един Бойчо Огнянов в "Под игото". И цяла седмица читателят пъшка под игото на пространни анализи, прогнози и проплаци за теглото Бакърджиево. Ще го бъде ли сега този човек, ще успее ли да възбуни сините сили, ще направи ли своя партия или ще потъне неразбран и в самота. Смешен плач. Сякаш се намираме на представянето на "Многострадална Геновева", която разплаква всички баби и невести в града. И не трябва ли някоя кака Гинка (вж. пак "Под игото") да викне през сълзи: "Не плачете, мари, Геновева е жива в гората". Не е нормално една отдавна компрометирана политическа фигура да предизвиква такъв медиен интерес. Именно медиен, а не обществен. Защото в истинските приоритети на обществото не е нито политическата съдба на Бакърджиев, нито вътрешните проблеми в НИС на една партия, която не е във властта, нито дори друг герой на деня - ген. Атанасов. Макар отсега да е ясно, че това ще бъде и романът на следващата седмица. Слаб шпионски роман с продължение, в който ще четем за "сценарии", "семпли номера", ще научим всички тайни за спецслужбите, техните шефове и т.н. И така нататък, докато някои побеснели от неизплатени заплати работници по железниците, които не четат вестници, решат да блокират движението на влаковете по Коледа. И вземат, че влязат непредвидено във водещите новини, та пометат оттам и Бакърджиев, и Атанасов, и гнева на Първанов. Защото днешният роман е друг. Отрезвяващ.