Изтъняването на озоновия слой над Арктика е достигнало рекордни нива и северните страни ще трябва да следят за по-висока ултравиолетова радиация от обичайната през следващите седмици. Това съобщи агенция "Франс прес", позовавайки се на изявление на Международната метеорологична органзация (СМО).

Озоновият слой над Арктика се е стопил с около 40% в хода на месец март. Това е по-голямо изтъняване в сравнение с досегашния рекорд от 30% за цялата зима, според СМО.

Озоновият слой е защитната обвивка, предпазваща живота на Земята от вредно високи равнища на ултравиолетова радиация. Изтъняването му е достигнало безпрецедентни мащаби над Арктика тази пролет заради намиращите се все още в атмосферата озоноразрушаващи вещества и заради особено студената зима във високите слоеве на атмосферата, се казва още в изявлението на СМО.

След изместването на изтънения участък от полюса в посока към Гренландия и Скандинавия тези райони ще трябва да следят нивата на ултравиолетовата радиация. С издигането на слънцето по-високо през следващите няколко седмици е възможно тези нива да достигнат стойности над обичайните, особено в обедните часове.

СМО препоръча на държавите в засегнатите райони да информират населението си чрез редовни прогнози за силата на ултравиолетовите лъчи.

Изтъняването на озоновия слой се дължи на екстремно ниските температури на голяма височина в атмосферата, както и на определени видове замърсяване от химикали от групата на хлорофлуоровъглеводородите, използвани най-вече в охладителната техника, в някои пенопласти и аерозолни спрейове.

Повечето от тези химикали са в процес на излизане от употреба в съответствие с Протокола от Монреал от 1987 г., но са се акумулирали в атмосферата, където ще останат още дълги години.

Въпреки това прогнозите сочат, че озоновият слой извън полярните области ще се възстанови до равнищата си отпреди 80-те години на 20 век между 2030 и 2040 г.

Загубата на озон всяка зима зависи от метеорологичните условия, поясни генералният секретар на СМО Мишел Жаро, цитиран от "Франс прес". Арктическата стратосфера продължава да е чувствителна към разрушаване на озона от химически вещества, свързани с човешката дейност, допълни той.

Рекордното изтъняване от 2011 г. показва, че трябва да останем бдителни и да следим внимателно ситуацията в Арктика през следващите години, каза още Мишел Жаро.