Скритата икономика отново расте

Скритата икономика отново расте

 
 
Индексът на скритата икономика при бизнеса в България се е покачил през миналата година, след като през октомври 2009 г. беше достигнал най-ниското си ниво от 2.2 пункта. Това обявиха експертите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който в петък представи годишния анализ на сивата икономика у нас. Организацията следи динамиката й от  2002 г.
Експертите: Държавата да насочи усилията си към местните и националните олигархични мрежи
През 2010 г. са се увеличили основно
неплащането на данъци, мита и акцизи, както и източване на ДДС
Намалели са случаите на скрити трудови отношения. Директорът на ЦИД Руслан Стефанов обясни разнопосочното движение на двата подиндекса с нарастването на безработицата. По думите му спадът в приходите на бизнеса в началото на кризата през 2009 г. най-вероятно е предизвикал бързи съкращения на наетите без трудови договори като логична и лесна стъпка за запазване на печалбата. Това е довело и до снижаване на равнището на скритата икономическа активност.
Според методиката на ЦИД ядрото на скритата икономика е т.нар. криминална икономика, буферната зона е сивата икономика, а периферията е натуралната икономика. Използваната методология дава представа за динамиката на явлението, без да дава точни размери. Сравнявайки стойностите на двата подиндекса - при бизнеса и населението, ЦИД прави своите изводи за това как управлението се справя със скритата икономика.
През юни 2007 г. е бил последният пик в ръста на сивата икономика
достигащ 2.8 пункта, а през октомври 2009 г. в разгара на кризата той е бил едва 2.2 пункта. През декември 2010 г. обаче фирмите, които са спрели да плащат данъци и осигуровки, значително нарастват - над 2.5 пункта. В същото време индексът на скритата икономическа активност на населението леко намалява, което се обяснява с различния ефект на кризата върху компаниите и населението. Значителният спад в приходите на бизнеса увеличава вероятността фирмите да продължат да избягват плащането на данъци и да намаляват осигурителните вноски, за да запазят печалбите и конкурентоспособността си на пазара (или просто да избегнат фалит).
По данните на ЦИД хората в трудоспособна възраст, които са били икономически неактивни през 2010 г. извън официалната статистика за безработицата, са достигнали 1.7 млн. души. Експертите от неправителствената организация отбелязаха, че официалните данни не дават отговор на въпроса
къде са отишли общо 380 хил. души, колкото са намалелите заети
в сравнение с 2009 г. Предположението е, че част от тях са се върнали по родните си места и са започнали натурално производство, а други са емигрирали.
Анализаторите не се ангажираха с конкретен процент за дела на сивата икономика в БВП, но въз основа на данните на НСИ и БНБ те допускат, че той е около 23%, което е изключително сериозен процент в сравнение с останалите европейски държави.
За последните две години значително се е увеличил и делът на хората, които получават по-висока заплата от тази, на която се осигуряват. Близо 11-12 на сто от населението са декларирали, че получават по-високо възнаграждение от заявеното в трудовия договор. Около 5-6 процента от хората работят без никакъв трудов договор, посочи Руслан Стефанов. "Тези цифри обаче трябва да се умножат по 4 и тогава ще получим реалната картина на индекса", смята главният експерт в ЦИД Тихомир Безлов. Причината за това е, че повечето хора не казват истината при проучванията. Това на практика прави около
44 на сто сива икономика и укриване на доходи
смята експертът. Това число ни доближава до отчетения през 90-те години 50-процентов дял на скрита икономика. Секторите, които генерират най-много сива икономика, са енергетика, здравеопазване, фармацевтичният сектор и инфраструктурата, където трябва да се съсредоточи контролът, посочват от ЦИД.
По думите на Тодор Ялъмов - старши анализатор от икономическия сектор на центъра, проблемът със сивата икономика е много важен, защото заради това изкривяване на данните се получава погрешна картина за реалното състояние на икономиката, а оттам - и до взимането на погрешни политически решения.
От ЦИД смятат, че
мерките на правителството за противодействие са неефективни
Според анализаторите в момента държавният апарат действа рестриктивно върху целия бизнес и гражданите, за да не укриват доходи и задължения към държавата. Това не дава резултати, защото не се притиска "големият бизнес", а дребният, където укриването на доходи е малко поради малкия размер на дейността. Това води до ограничени приходи в бюджета.
Експертите предлагат държавата да използва по-добре инструментите на бюджетната и икономическата политика, като се осъществи и по-сериозен контрол при спазването на законодателството от контролните органи. Сред основните препоръки за противодействие на скритата икономика експертите предлагат да се използват по-добре инструментите на бюджета и на икономическата политика, а не толкова на контролната система.
Друга мярка е контролът за спазването на законодателството на база на оценка на риска и съсредоточаване върху най-големите заплахи. Това означава държавната финансова инспекция, НАП, Агенция "Митници" и др. да се насочат към противодействие на местните и националните олигархични мрежи, отбелязаха експертите.