През 2010 г. практическият мандат на ДАНС продължава да се разграничава от този, който й дефинира законодателят. Тоест съществува рязко разминаване между законодателните функции на агенцията и действията, който тя предприема на практика.

Макар и ДАНС да излиза от медийното пространство и скандалите, свързани с нея, рязко да намаляват, конкретните действия на агенцията създават противоречиви впечатления по отношение на нейния мандат.

Примери за действия в сектори, които не са пряко свързани с националната сигурност, са:

- проверка и изземване на документи от тъканна банка "Остеоцентър -  България"

- нахлуване в няколко клиентски центъра на електроразпределителното дружество ЕВН

- проверка на подписка на партия РЗС за автентичността на документа

- специализирана операция в сградата на община Садово заради нередности в изпълнението на обществени поръчки и в окръжната болница в Пловдив - заради сигналите, които министър-председателят получил за "икономически интереси"

- поредно нахлуване в етнически смесен район - в Сърница, където местният имам беше обвинен, че проповядва радикален ислям (според населението акцията е тенденциозна и неговите думи сякаш натежаха повече, съпоставени с действията на агентите, внушаващи етническа и религиозна саморазправа. Този случай и до днес не е изяснен)

- лансираното с изменение на Закона за съдебната власт намерение ДАНС "да бие печат за годност" на членовете на Висшия съдебен съвет чрез абсолютно непрозрачна процедура, като резултатът от нея няма да може да се обжалва, нито ще подлежи на граждански контрол.

Мандатът на ДАНС е неясен и според годишните отчетни доклади, които агенцията предоставя. Като цяло може да се каже, че те показват ниска административна култура - във всеки документ, който представя равносметка от годишната дейност, трябва да има дата и подпис.

Чуждата практика дори въвежда неписаното правило докладът да е съпътстван от кратко обръщение от страна на ръководителя на съответната институция. По отношение на доклада на ДАНС не става ясно нито от кого е написан, нито кога е представен.