На 20 април 2010 взрив на платформата "Дийпуотър хърайзън" в Мексиканския залив на около 80 км от бреговете на щата Луизиана уби 11 работници и сериозно рани няколко други. Два дни по-късно разрушената платформа потъна на 1500 метра на морското дъно. Инцидентът предизвика най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ. 
Президентът Барак Обама посети Луизиана в началото на май и заяви, че британската петролна компания BP, собственик на платформата, e изцяло отговорна за петролния разлив и трябва да плати за почистването. Белият дом забрани риболова в някои части на залива, като с течение на времето периметърът, в който важи забраната, се увеличи до площ, близка до тази на Гърция. 
BP направи много неуспешни опити да спре теча от счупения кладенец на дъното на морето. Едва на 15 юли, близо три месеца след взрива, компанията обявява, че успешно е спряла изтичането на петрол в океана. 
Месец след инцидента щатските власти в Луизиана съобщиха, че петролът е достигнал до бреговете и е разрушил мили от крехка блатиста местност. 
На 22 май Обама назначи независима комисия да разследва инцидента, а седмица по-късно наложи 6-месечен мораториум върху дълбоководните сондажи и забрани издаването на нови разрешителни. Последваха граждански и криминални разследвания на разлива. 
BP твърди, че е похарчила около 1.43 млрд. долара за овладяване на разлива, замърсяването, обезщетения и т.н., а в средата на юни създаде фонд от 20 млрд. долара за компенсации за хората, засегнати от бедствието. 
Международната рейтингова агенция Fitch значително понижи рейтинга на BP. 
В края на юли шефът на BP Тони Хейуърд (на снимката) подаде оставка и беше заменен от американеца Боб Дъдли. 
Според американското правителство от счупения кладенец в океана са изтекли близо 5 млн. барела нефт, като само 800 хил. от тях са събрани. 
В своя финален доклад комисията, назначена от Барак Обама, заключава, че бедствието в Мексиканския залив е било "предвидимо и предотвратимо". 
Комисията призовава за цялостна реформа на практиките в нефтената и газовата индустрия и за по-строг контрол от страна на правителството. 
